зам.-министър на културата
Във връзка със: Среща между държатели на авторски права, доставчици на интернет и заинтересовани лица, проведена в Министерството на културата на 19.02.2010 г.
Автори: Калин Ненов, Ангел Петров (фондация „Човешката библиотека”)
Встъпителни бележки
Б1. Описаната по-долу система представлява само една възможна схема, улесняваща пряката връзка между създателите на изкуство (наричани за кратко „автори”) и неговите потребители (наричани за кратко „публика”). Възможни са и други схеми; понастоящем фондация „Човешката библиотека” експериментира с още няколко, но опитът ни с тях не е достатъчен, за да ги разпишем като предложение.
Б2. Системата засяга само и единствено дигитално изкуство: книги, музика, филми, картини, театрални постановки и пр., които се разпространяват в цифров формат.
Б3. Основна цел на тази система е максималното оползотворяване на новите възможности, предлагани от дигиталната среда. Създаването, размножаването и разпространяването на дигитално изкуство имат особености, които рязко ги отличават от традиционното материално изкуство.(1) Считаме, че наше морално право и задължение е да приложим тези особености в полза както на творците, така и на публиката им. Вярваме, че с предложените методи насърчаваме състоянието на българската и световната култура като цяло.
Б4. Тъй като фондация „Човешката библиотека” специализира най-вече в областта на литературата (българска и чуждестранна), използваме терминология, приложима предимно към литературни творби. Описаната система може да се адаптира за всяко изкуство в дигитална форма, със съответните промени и допълнения в терминологията.
Б5. Предложението следва да се разглежда като работно: то подлежи на доуточняване, разширяване и редакция. Надяваме се – и с участието на експерти от Ваша страна.
Същинска част
1. Авторите(2) създават творба в цифрова форма.
За простота надолу разглеждаме само варианта „електронна книга”.
Препоръка към 1:
Файлът с творбата следва да бъде удобен за манипулации от публиката – за дадения пример това са: преформатиране, промяна на типове и размери шрифт, разпечатване – или поне да не ги затруднява нарочно.
Условията „този файл може да се ползва на един-единствен компютър/от максимум петима потребители” и т.н. са не просто технически незащитими(3) – те са и необосновани от практическа гледна точка. Да се забрани на един потребител да споделя електронна книга със свои приятели е все едно да му се забрани да им дава назаем хартиена книга – излишно вмешателство в личния му живот и още една бариера пред свободното общуване и обмен на култура, а това в крайна сметка ще фрагменитра културния ни живот дори повече от сега.
Приходите за авторите идват не от игра на „стражари и пирати”, а от постепенното увеличаване на броя на разумните потребители: тези, които осъзнават, че заплащайки за ползването на произведения, насърчават авторите да продължат да създават изкуство. Пример за такава работеща схема е решението на канадския писател Кори Доктороу да предлага почти всичките си текстове безплатно онлайн, и последвалите положителни резултати за продажбите им.(4)
2. Дигиталната творба се публикува на място, видно (и удобно) за максимален брой потребители. Според случая се предлагат варианти за сваляне срещу заплащане и/или безплатно.
2.1. Мястото може да е портал, електронна книжарница или библиотека, разработена по държавна поръчка (вкл. от самото Министерство на културата). В такъв случай е редно „посредникът” да осигурява услугата безплатно – не само защото мисията му принципно е да насърчава културата, а и защото повече приходи за авторите ще означават повече данъци в държавната хазна, следователно няма нужда от допълнителен „товар” (под формата на специфични такси и удържане на проценти) върху автори и публика.
Ако разработчикът на портала (посредникът) е НПО, тя може да си осигурява бюджет по европейска или държавна програма.
Посредник могат да бъдат и самите интернет доставчици. Тогава е редно да поискат заплащане, но не повече от 10 процента от крайната цена на единична бройка от творбата.
Въпросния портал би могъл да бъде разработен дори от ентусиаст-единак. През последните години създаването на сайтове, издържащи на висок трафик, става все по-лесно технически. Пример за такъв сайт, разработен и поддържан от един-единствен човек, е електронната книжариница FBooks: http://books.sf-sofia.com
2.2. За заплащането най-перспективни ни се струват ePay (при които превод от банкомат – който е по силите на всеки потребител с дебитна или кредитна карта – или от ePay микросметка излиза безплатно или почти безплатно; за потребителите в чужбина има вариант с кредитна карта, с 2,9% такса) и PayPal (тепърва проверяваме какви са техните такси и доколко са удобни за потребителите, които нямат и не желаят да си правят кредитна карта – като самите нас).
Разбира се, съществуват и проверени по-традиционни варианти, например наложеният платеж или преводите по easyPay.
Вариантът „заплащане чрез sms” не ни се струва удачен при сегашните си условия (при които около 60% от цената на sms-а отива при доставчика на услугата, напр. M-tel, а за автора и издателя остават 40%). Ако условията се променят (така че доставчикът на услугата да вземе не повече от 10% от крайната цена), този вариант също би бил удобен.
2.3. Като екстри може да се предлагат (в частност за книгите; за други изкуства нека дадат идеи творците в съответните области):
– частичен или пълен достъп до текста на книгата онлайн (както правят напр. „Аз чета”: http://azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=780:2009-12-27-09-01-08&catid=3:review&Itemid=27);
– линкове към отзиви, рецензии, авторови бележки, изрязани сцени, алтернативни редакции, интервюта… всякакъв мета-материал (примерно: енциклопедичните страници за произведения и автори в БГ-Фантастика – http://bgf.zavinagi.org);
– галерии с илюстрации;
– форум за обсъждане на творбата;
– форма за връзка към автора;
– друго – какво бихте предложили Вие?
Идеята на тези екстри е да привлекат онази публика, за която подобно „средище на култура” удовлетворява жизнени необходимости, и която съответно ще е готова да подкрепя съществуването му чрез месечни абонаменти, еднократни такси или дори доброволен труд (форма на отплата, обикновено незаслужено пренебрегвана; може да се изрази в безвъзмездно качване и редакция на материали, поддръжка и разгласяване на сайта, и т.н.).
2.4. За по-висока видимост и ползваемост е нужно и промоциране на посредничещото място – медийни кампании тип „Знаете ли за сайта Х и какво ви предлага той?”, конкурси „Най-добър портал за култура/литература” (като вече съществуващия „Христо Г. Данов”), …
Тук може да помогне не само държавата, а и всеки активен интернет участник, който поддържа блог, личен сайт или форум с активна посещаемост. (На практика повечето от нас вече правят такова промоциране, чрез размяна на банери, линкове и лични препоръки.)
Оставаме отворени за допълване на тези предложения и добавяне на нови.
01.03.2010 г., София
________________________________
(1) Този документ не цели да разисква въпросните особености – това би го удължило поне два пъти. За добро въведение в темата препоръчваме речта „Елегия за книгата” на канадския писател и преподавател Кори Доктороу, достъпна в български превод в блога на Григор Гачев: http://www.gatchev.info/blog/?p=908 (част 1), http://www.gatchev.info/blog/?p=909 (част 2)
(2) По-точно, творческият екип – който напр. при книгите включва редактори, коректори, илюстратори, дизайнери, може и други.
(3) Защо са технически незащитими, може да разберете например от изложението на Григор Гачев тук: http://www.gatchev.info/blog/?p=933
(4) Статия, която обяснява механизмите зад този успех, е How giving ebooks away for free increases print book sales: http://www.bradsreader.com/2009/05/how-giving-ebooks-away-for-free-increases-print-book-sales
________________________________
…И с такива работи се занимаваме, да. 😉
Ако искате да споделите мисли и въпроси – заповядайте във форума.
И — честит ден на освобождението! За повече свободно изкуство, свободни творци, свободни хора. 🙂
