Категория: Приятелите

(Някои неща, ако се отлагат, се уталагат и стават по-хубави. Други… други просто трябва да се направят, даже да не си сигурен във формата.)

Приятели еднорогови 🙂

Това ПИТАНЕ е първата своеобразна анкета от няколко, които ще ни помогнат да изберем облика на “Последният еднорог”, когато дойде време за преиздаване – а на вас (нас, де, нас :D) ще помогнат да откриете баш сродните си души, че и за себе си нещичко междувременно.

И тъй:

Моля да споделите тук какво А) харесвате силно по еднороговата корица – предната, задната, гръбчето; Б) не харесвате никак, пак там.

Ако искате, споделете и защо; но не е задължително, знам, че за някои усещания няма думи. В случая са ми важни самите усещания. И то, да подчертая пак, силните, несбъркваемите усещания. Ако за нещо се колебаете между “харесвам” и “не харесвам”, просто не го споменавайте.

Ха да видим сега кой го следи тоя наш дом… 😕

(…) отдавна не се бях чувствал така, след като приключа някое четиво. Напомни ми за детството, а към него се връщам с много хубави и носталични чувства. Напомни ми и за други неща, които в ежедневието съм оставила настрани, въпреки че не трябва.

(Калина)

Съименничката ми припомни: Когато ви чета (и слушам), за мене не са важни думите, в които сте облекли чувството си – важно ми е чувството, важен ми е откликът (нали се храня с тях :D) – не се стеснявайте да споделите, споделеното от вас е най-добрата плата и двигател на Човешките дела…

Малко, но… вижте. 🙂

(…) не мога да се начудя книгата ли е толкова гениална или преводачите са я дописали такава. Със сигурност е книга за пораснали деца. От най-дълбоките. За мен е толкова грандиозно цялостна, а в същото време – състояща се от брилянтни езикови етюди, живеещи всеки свой живот, че докато я чета непрекъснато се изкушавам да се връщам назад и да си препрочитам отделни изречения или сцени. Нищо от Бийгъл не съм чела преди, но е толкова артистичен, изящен, така тънко прелива от искряща радост в притаена тъга и е с толкова приятно чувство за хумор, че се опасявам дали изобщо ще завърша тази книга.

Една от най-добрите, четени от мен.

Дори илюстрациите, от които харесах само тези на с. 26 и 39, не успяват да ми развалят удоволствието.

А, да не забравя – рециклираната хартия ми е много приятна на пипане и идеята да отпечате книга на такава е чудесна, както и работата на преводаческия ви екип.

(Светлана)

Читателите се поумълчаха. На смайване ли да го отдадем? 😀

Най-точното определение, което мога да й дам е разкошна. Стилът е точно такъв, какъвто обичам – лек, чете се бързо и при все че книжката е кратка те препълва с емоции.

(Христо)

Иска ми се да напиша някакви уводни думи към тия отгласи, първи през Новата, но всъщност Искам да стоя и да гледам авторите им, света, вас, с очи, зейнали до сълзи, насълзени до пълно отваряне…

И така и правя.

А книгата не е детска – за израстването е. На някои това им се случва на 10, на други на 30, на трети им е цял живот.
В нея се говори за момента, в който зарежеш глупавите панаирджийски истории, с които се занимаваш, намериш силата да се погледнеш и тръгнеш към себе си. Някъде там се започва и с поемането на отговорност.
А останалото е просто шум и илюзии, които не е лошо да погледнеш с магьосническото си зрение.
“По целият път догоре си беше драконова глава, най-славният подарък който може да бъде дарен. Но когато тя я погледна, изведнъж се превърна в окаяна смачкана каша от люспи и рога, жилест език и кървави очи. Почуствах се като някой селски касапин, занесъл на момиче си голям къс кърваво месо в знак на любовта си….”

П.С Научих много неща покрай правенето на тази книга, най-вече видях всичките си лоши черти, когато съм запленен от една идея и се чудя защо хората около мен не са.

(Иван)

Дъщеря ми взе книгата даже като отиде да празнува Нова година с приятели в друг град. Чухме се и вече я е прочела. Много й харесали стиховете. Питах я какво не й е харесало. Според нея единственият недостатък е, че късно е преведена.

(Ценка)