Категория: Е-книгите

Приятели (:

Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от нашите е ново заглавие в поредица „Човешката библиотека“.

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂

До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъси от романа.

Чудодейно четене!

~

„Е, как мина гостито?“

„Сякаш не знаеш – почти щеше да ѝ изкрещи Даниел, но после се отказа. – Добре. Ама си заминаха вчера и днес е пак голяма скука.“ „Добре, че си ти“, поиска да си помисли една частичка от него, но не го направи.

Да ѝ дава повод да се възгордява? Не, няма да стане!

„Добре, че съм аз. Че иначе само с тия задачи и игри ще откачиш.“

„Мислиш ли?“

„Убедена съм. И защо си увесил нос?“ Гласчето млъкна за момент и Дани неволно си представи как малката се рови с лопатка в мислите му и изважда тези, които ѝ харесват.

Той потръпна, почеса се по носа и продължи да разгръща литературните анализи за десети клас.

„Какво имаш против литературата, не мога да разбера. Та това е толкова лесно – две думи и хоп, още две думи, и станало нещо, което ти носи радост“, обади се пак след малко детето и Дани сбърчи нос.

После посегна към очилата, които носеше само при четене, и за малко да подскочи.

„Кога си гледала „Старгейт“, та знаеш как изглежда Даниел Джаксън?“

„Не съм. Ти го гледа веднъж през онези седмици, когато си помислих, че ти трябва време, за да свикнеш с този вид на комуникация, и си помисли със… задоволство… за приликата си с него…“

Даниел почти се задави.

„Откъде ги знаеш тези изрази, многознайке?“

„Не съм многознайка – тросна се гласчето. – Защо ме обиждаш?“

„Не, аз, такова… – обърка се момчето. – Просто искам да кажа, че си умна. Това обида ли е?“

Гласчето не се обади повече от минута и Даниел я повика по име.

„Обмислям дали да съм засегната от това, че съм умна“, рече тя и изведнъж той я видя.

Продължете четенето на “В подготовка за „Нощта на скорпиона“: Малкото четене”

Приятели (:

Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от нашите е ново заглавие в поредица „Човешката библиотека“.

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂

До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от романа.

Чудодейно четене!

~

„Чичо Любо, аз не съм писател и не знам как се пише писмо. Затова не се сърди на първите ми плахи опити да скалъпя нещо като за доцент…“ Емил почти бе готов да прихне, но се въздържа от коментар и потупа приятелски по рамото Герасков. „Но е наложително да ти пиша, тъй като продължавам да сънувам онова дете нощем. През деня имам много работа с интегралите и останалите задачи по математика, а и чат-пат ходя на клупче…“ Любо се подсмихна на „клуПчето“. „Тъй че не ми остава време да си легна и да спя…“

– Прави ли ти впечатление, че много често използва многоточие? – попита тихо Емил, но Герасков не отговори, втренчен в посланието на любимия си и единствен племенник.
Продължете четенето на “В подготовка за „Нощта на скорпиона“: Малкото четене”

Приятели (:

Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от тях е новото заглавие в поредицата ни.

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂

До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от романа.

Чудодейно четене!

– А там, мамо, няма такива неща! – извика Андреа и като се пусна от ръката на майка си, посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка.

Ирина я погледна стреснато.

– Какво? – тросна се тя. После тръсна глава – „Какво ми става?“ – и объркано погали дъщеря си по косата. – Къде е това „там“?

Детето сви рамене.

– Не знам.

– Къде е това „там“? – настоя Ирина и си помисли: „Ще трябва да говоря с баща ѝ, майка му с много глупости ѝ пълни главата“. – Искаш ли сладолед?

Момиченцето поклати глава и заподскача на куц крак около нея.

– Там, маменце, беше много красиво. Снощи го сънувах. Имаше един фонтан – ей такъв, голяаам с някакви фигури, но мен ме беше страх да ги погледна. Огромни бяха, там в центъра на фонтана бяха, маменце. И нямаше облаци, но беше… – детето се гушна в нея за миг – много слънчево. И имаше едни хора, които казаха, че светът им е застрашен. Щял да изчезне. И трябва да намерят начин да го запазят. Какъвто и да е начин. После пък дойде едно момче и си играхме около фонтана. И ми разказваше толкова неща за безкрая. Само че нищо не помня.

Ирина стоеше слисано и не смееше да помръдне.

– И много ми беше интересно, мамичко, но ме беше страх да остана дълго. Ако не се върнех, ти щеше да плачеш.

– Та ти никъде не си ходила – Ирина я хвана за ръката, но детето се отскубна. – Андреа, баба ти ли ти чете приказки?

– Баба е досадна. Само плете – рече момиченцето и сбърчи носле. – Защо не сте ми казали, че извънземните приличат на нас, само че живеят на друга планета?

– Моля?! – изкрещя майка ѝ. „Слънчасала е“, помисли си и я прегърна.

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекарят вижда от седмици.

Продължете четенето на “В подготовка за „Нощта на скорпиона“: Малкото четене”

Приятели (:

За да отпразнува 22 април, Ден на Земята, поредица „Човешката библиотека“ се разлиства с нова книга:

Зелени разкази (ама наистина)

Продължете четенето на “Зелени разкази (ама _наистина_): електронно издание”

Приятели (:

„Зелени разкази (ама наистина)“ е следващото издание в поредица „Човешката библиотека“. Антологията събира текстове, които ни вдъхновяват да се замислим за връзката ни с целия свят отвъд човека и човечеството. И може би дори да се задействаме, за да я заздравим.

Вече ви представихме предложенията, които получихме в Копнежа за корица. По-долу ще видите кои от тях По-желахме. 🙂

Ще видите и нов откъс от антологията. Този път съм избрал глас, който ще ви разсмее. И мимоходом, полекичка, без да ви се натрапва… Не, няма да го издам. Не ща да ви се натрапвам. 😀

Освен за да напомня: до 1820 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

– хартиени бройки от антологията и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Разцъфващо четене!

Продължете четенето на “В подготовка за „Зелени разкази (ама _наистина_)“: По-желани корици; Малкото четене”