…копита и копита и копита…

Утринта ме вдига с ласка на копита.
Промърморвам-цвилвам… вече съм готов!
Към екрана свързващ устремно политам.
Днес, говорят всички, бил ден за любов.

 

Оттогава мина точно една година. Пълна година, славна година, година на меко чаткащи копита, рогове, отъркващи се в нови рогове, съграждащи се библиотеки…

Ето я. Човешката ни библиотека.

Приятели еднорогови, побратими и посестрими, стари и нови, млади и зрели, хубави и прекрасни,

По някое време се отказах да пожелавам, на другите и на мене си, пожелания. Реших, че ми е по-пълно и славно, и еднорогово, и Човешко, просто да разтворя очи (аха… точно така, Рохе, Габе, Але :D) и да се взра в това, което Космосът ми поднася, с всеки дъх и стъпка.

Затова и сега няма да ни пожелавам нищо. Само ще си помечтая:

За още – още герои, принцеси, магьосници, еднорози, Човеци.

Още побратими и посестрими, които ще срещнем в търсенето на изгубения си род.

Още чудеса, на хартия, или тук, или в срещите ни на живо, живи.

Още.

разтворено, направо зейнало око

(Точно така, да.)

 

…Тия, що обичат, нямат частен празник;
нямаме си даже и почивен ден.
Да му мислят влюбените разни…
Космоса обичам! Тяй обича мен!

Нов дом

Приятели — добре дошли в новия ни дом. 🙂

Още не сме премели навсякъде – а фасадата си плаче за подмяна… но вие се настанете удобно, разгледайте тук и там (особено ако за първи път стъпвате в еднорогов дом)

– а после елате да се почерпим.

Хем еднорог, хем приказка без край – какво повече да си поискаме?

По-нежно

По-бурно

По-различно

…И съвсем класическо

Е-е-ех! *въздъхване с усмивка и изпълнени гърди*

(Сърдечно благодаря за почерпката на Любов Орешкова, наш съЕкипник.)

Кал:)н

ВАЖНО: Как да стигне до вас еднорогата? (Посл. промяна: 19.01.07)

Приятели!

След като стоте ми коня се разпрегнаха от предпечатни препускания, време е да им дам малко отдих – а какъв по-добър начин от това да впрегна вашите? 🙂

Та, значи: Очакваме книгата да излезе в самото начало на декември (061204: книгата излезе!). През следващите четири месеца мисля да не я пускам по обичайните книгоразпространителски вериги (дълга история, в която се говори за бавене на плащания, некоректност към малките издателства и други реалии – история, дето не е за тука, значи), а да открия – с ваша помощ – начини тя директно да стигне при вас. По възможност – заедно с мене (нали помните, събираме човеци :)). По необходимост – самичка.

061207: Да поясня. На този етап (известен на посветените като Фаза едно ;)), който трае от сега до края на януари, целта ни е еднорозите да стигат до крайния си стопанин-спътник, без да минават през платени посредници – само чрез наши човеци, значи. Във Фаза две (ако са останали жребчета без стопани *смея се*) ще включим и познатите си книгоразпространители, със съответното възнаграждание. За Фаза три засега се носят само легенди и лъжи…

~ ~ ~
Ето какво бих искал да споделите с мен – може на мейл, ако се смущавате от публичното пространство (…дори толкова интимно публично пространство?), може и направо тук:1. Къде живеете; и, ако пътувате, в кои части на България/света се движите? (И света, и света – тук имаме хора и по Европата, и отвъд Голямата вода, пък досега само Бикът… опа! За малко да издам нещо важно. :D)

Иска ми се да създадем групи по градове (или области) от страната/света и да видим дали ще сработи принципът на препредаването: аз – на моята връзка в Търновско (ахой, Светлоносеща! Знаеш ли, че там сте трима? :)), тя – на останалите наоколо… и тъй да расте нашата Човешка мрежа. На живо; жива; готвеща се за следващите книги от Човешката библиотека и за всички други чудеса, коите решим да направим, заедно.

2. Колко бързате да получите книгата?

Това ще ми помогне да преценя дали мога да ви я донеса на ръка, или чрез проводен пратеник ;), или по пощата, или с телекинеза, или като я пратя до подбрани книжарнички (за София и Пловдив, и Стара Загора, и Бургас вече имам три наум, ако и вие можете да ми препоръчате – знаете, че хората са точни и честни, истински книжари – давайте), или вие ще ме намерите, или…

За моите странствания: Вече обиколих еднаж Търново, Варна, Бургас, Пловдив, минах и през Казанлък, точа копита за Шумен и Видин (и горните градове, пак) през януари/февруари… Ако ми подсвирнете от някъде другаде, като нищо ще доприпкам и при вас. Тия зимни, горещи месеци са ми за пътешествия – и без това имам да наваксвам за унилото лято. 😀

061207: Ето програма на пътешествието, мое и еднорогово, през декември:

07., по късна доба: Горна Оряховица
09., през деня: Велико Търново
10.-17.: София – най-различни неофициални премиери
13.-17.: жребчета на Панаира на книгата (вижте го примерно тук): щанд 48 (на Артлайн – благодаря, Апостоле!), щанд 55 (на Аргус – благодаря на Сашо Карапанчев и Емануел Икономов; за съжаление, не мога да намеря виртуалния дом на Аргус – ако някой има връзка към тях, моля да ми пише)
13., 20:00: представяне в клуб Ефремов (Младежки дом “Средец”, бивша “Лиляна Димитрова”, срещу парк Заимов от страната на Паметника Левски)…рамо до рамо с други прекрасни книги 🙂
16., 16:00: участие във Фантастичния анти-СПИН карнавал
18., 20:30: прожекция на “Последният еднорог” и представяне (на тоя етап по-скоро – размахване :D) на книгата в Кафе клуб Extreme
19., 09:00: представяне в сутрешния блок на 7 дни: Тв утрин, мисля (Благодаря, Поли, Марияна! Йей! Еднорогата ще се излага и образно! Да взема да се обръсна ли, що ли… :D) -> 061219: Някой успя ли да ме гледа? А да ме запише? Бях много сладък, да знаете… :D)
19., 18:00: прожекция на “Последният еднорог” и представяне (пак размахване, к’во да се лъжем :D) на книгата в НБУ, зала 305, I корпус
21., от 9, та знае ли някой до колко: еднорозите се включват в акцията за НАТУРА 2000 – включете се и вие! (Включете се, де. Не боли – даже ти се изпълва отвътре сред срещата с толкоз еднорогови хора на едно място…)
22., къмто 16 часа: Бургас – приятелска среща в книжарница Офир (пл.Тройката, ул.Сердика 4; до магазин Трия), където работи Янчо Чолаков
23., 17:00: Варна – представяне в Дома на писателя (гр. Варна, ул. “Крали Марко” №11; благодаря, Иво!)
24., ранен следобед: Пловдив (разгеле…)
после: може би Видин, Шумен, Русе… зависи от вятъра

…и през януари:
Засега още няма предвидено пътешестване – с Екипа сме заети да готвим следващите два проекта на Човешката и съм си в София. Ама вие следете, че Калин си сменя програмата триж дневно. 😉

Междувременно:
07.12.: 30-ина жребчета заминават по брат ми към Пловдив; утре ще ги има на сбирката на фантастичния клуб Соларис (за връзка търсете Кирил, председателя му)
09.12.: 10-ина ще отнесе Юрий Илков (по-известен из феновските среди като Генерала) към Пазарджик, за клуб Аркадий и Борис Стругацки
09.12.: 50-ина чакат стопаните си в Търново (Светла), още 8 – в Горна Оряхковица (Наско)
15.12.: жребчета вече чакат и в книжарница Нисим в София – ако не искате лично, идете и си вземете оттам; книжарите са добри стопани 🙂
16.12.: 7 поеха към Плевен с Ангел; 4 – към Кърджали с Кирил (Добрев, от тандема Юнаци ;))
21.12.: …а по трийсетина тръгнаха към офисите на Зелени Балкани в Пловдив и Стара Загора
22.12.: оставям 16 във Валя/Ная и Светлини сред сенките в Казанлък; 8 при Янчо Чолаков в книжарница Офир в Бургас
пак там: 10-ина заминават към Сандански/Благоевград с Крум; 30-ина – към Видин (и впоследствие Шумен) с Ал
23.12.: 20-ина стигнаха и при Григор във Варна

18.01.: 10-ина поемат дългия път над Голямата вода (САЩ); засега са у Приятели, но има вероятност да се появят в malincho.com
18.01.: 16 еднорочета се озовават в Галерия Дюк

още неопределено: жребчета ще бъдат носени към Русе, Британия, Германия, Израел…

В самата София, освен при мен (бул. Пенчо Славейков 5, до Пирогов), книги има и у Ал и Дея (Ст. град, УНСС, УАСГ), Дилян (Надежда, УАСГ), Владо (Западен парк), Юри (Гоце Делчев, навсякъде ;)), кафе клуб Extreme (м/у НДК и Попа), Вяра/Рохерин (Младост 5, около х-л Плиска), Павел (MALL of Sofia, на Стамболйски)

За другите градове (тъжен пример: Русе, мой роден :() засега нямаме Еднорогови Приятели (и кобилки) – дайте знак, ако сте оттам и искате да вземете; куриери ще се намерят. 😉

Следете за промени!

3. Вече можете да ми давате и поръчки за бройки. Засега ме интересува къде, кога и колко книжки ще искате (подаръци ще има, за всички от сърце…) – плащанията ще ги измислим. Поръчките ги пишете най-добре на мейла ми (горе вдясно), иначе ще обърнем тая вест на пазарище… 😉

Калин,
със стоте риещи коня 😀

П.П. Коричната цена на книгата е 7.77 лв. Приятелската/Подаръчната – 6.00. Спомоществователската – колкото прецените; повече от 9 ще ме e срам да взема, там влизаме в графа “целеви дарения”. 😀 061207: Знайте още, че всеки от вашите левове веднага ще бъде впрегнат в издаването на следващата книга от Човешката библиотека… която (нали мога да я издам, Приятели По-желали?) сме по-желали да бъде “Сънуващите кристали” на Теодор Стърджън. На хубаво място отиват тия лъвове, не се кахърете за тях… 😀

Човешката във вашия дом

Редакция от 03.12.07: Преди тук имаше две (сладки) еднорочета. Сега оставихме само една Човешка библиотека. Ако малките много ви долипсват – пишете ни, ще ви ги пратим. 😉

Банер на Човешката библиотека

С благодарност на Гени.

Копита на завоя! Копита на завоя!

Моли не ги видя ясно нито за миг – те бяха светлина, скачаща към нея, и вик, заслепяващ очите й. Тя бе достатъчно мъдра да знае, че на никой смъртен не е писано да види всичките еднорози на света, и се опита да открие своята еднорога и да гледа само нея. Ала еднорозите бяха твърде много, твърде красиви. Сляпа като Бика, тя тръгна да ги пресрещне, разперила ръце.

(…) Навсякъде около Моли се лееше и разцъфваше светлина, невъобразима като подпален сняг, докато хиляди раздвоени копита отекваха като цимбали. Тя стоеше притихнала, без да плаче или да се смее, понеже радостта й бе твърде голяма, за да я разбере тялото й.

~ ~ ~
Таткото...

Таткото, който – аха! – да заплаче от Радост…
(До него – другият татко, заради когото покрай еднорогата не са загивали дървета.)

Преводачът...

Първи посвещения
(В огледалото – един от тримата на задната корица.)

Хммм...

…някой рече, че само рогът липсвал.
Грешка. Някой рече, че само рогА липсвали…
(Тук в кадър се появява и оная юнакиня, заради която – цитирам Владо по памет – “успяхме да усетим аромата на люляковата горичка”.)

Жребчетата...

Господи…
Много…
И хубави…

Към началото