Категория: Човешката библиотека

Приятели 🙂

На 17 юли станаха седем месеца, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
22 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
12 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
23 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
14 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
9 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
10 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 44 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

Приятели 🙂

Днес изтича точно половин година, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
22 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
12 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
23 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
14 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
9 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
10 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 43 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

…И – наистина ли нямате въпроси? Съвсем никакви?

Националната награда “Христо Г. Данов” се дава всяка година от Министерство на културата и Община Пловдив, отдел “Култура”.

В последния конкурс за връчването й участвахме с две издания на Човешката библиотека:

~ ~ ~

В категории “Българска художествена литература: автор” и “Изкуство на книгата“: със “Слънце недосегаемо”

Мотивирано предложение:

Предлагаме на Вашето внимание романа на Николай Теллалов „Слънце недосегаемо“, издаден през 2009 г. от фондация „Човешката библиотека“.

Вярваме, че този роман представлява значим принос към българската литературна и културна съкровищница, защото:

• „Слънце недосегаемо“ е голям роман – не просто заради обема си, а заради общочовешките теми, които засяга: приятелството и любовта, войната, търсенето на смисъл (или дори Смисъла), особеностите на човешките възприятия, форми на общуване, мисловни модели и стремежи, взаимовръзките между индивидите и обществото.
• „Слънце недосегаемо“ разглежда тези теми самобитно. Николай Теллалов се отличава от повечето съвременни прозаици с това, че не просто идентифицира проблеми, а търси решения за тях. Огромна част от творческата му енергия е вложена в изграждането и доказването на тези решения. В противовес на тенденциите в съвременната българска литература, неговият подход е градивен и изцяло положителен. Романът притежава силата да зареди и извиси читателите си.
• „Слънце недосегаемо“ предлага най-богатата и стройна художествена интерпретация на българския фолклор, която ни е известна. Той поставя вълшебните създания от народните ни приказки и песни (змейове, самодиви, хали, вампири) в социален и общомитологичен контекст, който ги прави по-лесни и интересни за възприемане както от младите българи, така и от читатели, които не познават българската култура и история.
• Като следствие от горното, „Слънце недосегаемо“ е достоен посланик на България по света. Той не само представя изконния ни фолклор по разбираем и увлекателен начин; сцените, които се развиват в съвременна България (тоталитарна и посттоталитарна) запечатват важни особености на новата ни история и народопсихология, без да залитат нито към крайното отрицателство и цинизма, нито към сляпото възхваляване и шовинизма. (По тези причини преводаческата секция към Човешката библиотека вече подготвя представяне на романа на английски, а по-нататък вероятно и на други чужди езици.)
• „Слънце недосегаемо“, при все множеството си фантастични персонажи, е дълбоко човечен роман. Болшинството от образите в него са носители на силно положителни качества, като достойнство, любознателност, чувство за справедливост, състрадание, добронамереност. Дори отрицателните герои са представени предимно като продукт от определени обстоятелства и фокусът не е върху тяхното унищожаване/неутрализиране, а върху по-пълното вникване в мотивите им, и оттам – постигането на помирение или най-малкото разбиране на другия. В това отношение романът е възпитателен (без да поучава).
• Не на последно място, „Слънце недосегаемо“ се отличава с увлекателна история, жив и богат език и ерудиция. Заслуга за последното има политехническото образование и самообразование на автора и неговото заразително любопитство към света.

Струва си да отбележим и че:

• Тъй като „Човешката библиотека“ е нестопанска организация, романът се продава на цена, достъпна за българския читател. Ако тази цена включваше печалба за издателя и данък добавена стойност, тя би доближила 30 лева (вместо настоящите 18), което би попречило на повечето българи да прочетат книгата.
• Романът е публикуван и като електронно издание, което не се отличава по нищо от хартиеното – освен три пъти по-ниската цена. Това е съществено удобство за читателите, които не желаят да разнасят със себе си книжно тяло с тегло близо килограм, и същевременно се вписва в еволюцията на съвременното книгоиздаване.
• Самото хартиено издание, в съответствие с принципите на Човешката библиотека за устойчивост и грижовно отношение към природата, е отпечатано на сто процента рециклирана хартия, без да бъдат правени компромиси с полиграфическото му качество. Искрено се надяваме повече български издателства да последват примера ни.

Желаем ви вдъхновяващо четене.

Съпътстващи материали:

• “Митът за Атлантида през погледа на един дракон“: рецензия на Димитър Николов за романа
• “Змейската кухня на Николай Теллалов“: интервю на Люба Немирова с автора
• Биография на Николай Теллалов

~ ~ ~

В категории “Издание за деца: автор; художник” и “Изкуство на книгата“: с “Дивна”

Мотивирано предложение:

Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ е създаден на 2 септември 2003 г. от шест момичета  и момчета, ученици от гр. Казанлък. Първоначалната цел на клуба е да продължи летните занимания  на децата, а именно: събиране в почивните дни с цел гледане на филми, обсъждане на книги и онлайн игри. Месец след създаването на клуба идват още четирима ученика. Ражда се идеята за написване на приказка по модел на интернет фен фикшъните. Още няколко месеца са необходими на децата да измислят и обработят историята си. В началото на 2005 г. излиза първата колективно написана книга на клуба, приказката „Въже от светлина“, илюстрирана от авторите.

Романът „Дивна“ е петата книга на клуба. Издаден е през 2009 г. от фондация „Човешката библиотека“.  В него вече порасналите ученици пренасят настоящето си, с неговите разпознаваеми проблеми и мънички радости, в една космическа академия от бъдещето и същевременно отправят предупреждение, че ако отношението ни към планетата, на която живеем, не се промени, тя може да загине. Илюстрациите отново са дело на самите автори и на редакторката Боряна Коскина.

В момента клуб „Светлини сред сенките“ работи по още две свои книги и търси финансиране за издаването им. Основната причина да участваме в конкурса ви и да продължаваме да работим е усилието на учениците и студентите, които ръководя, да отправят своите послания, да споделят своите стремежи, мечти, търсения и открити поуки с читатели на тяхната възраст, учители и родители. Искаме да покажем как двадесет младежи от град Казанлък са намерили алтернатива за приятно и ползотворно прекарване на почти цялото си свободно време. Те пишат, рисуват, гледат филми, играят игри, обсъждат романите, които са прочели и написали, ходят заедно на излети и премиери. Така, вече шеста година, „Светлини сред сенките“ създават свое колективно изкуство.

Повече за клуба може да научите от сайта му: http://svetlini-sred-senkite.awardspace.com

Съпътстващи материали:

• “Дивна“: отзив на Божан Божков за романа (избрани откъси)
• “Дивна” – роман за детската психика“: статия на Пламена Терзиева
• Награда за принос в културния живот на Казанлък, 2005 г.
• Награда за отличен сценарий по “Шахтата”, 2008 г.
• Награда за дебютна твоба, Еврокон 2009
• “Играта на “Светлинките”: интервю на Боряна Коскина с авторите – стр. 1, стр. 2
• “13 деца от Казанлък написаха фентъзи“: статия на Веселин Стоянов за “Въже от светлина”
• “Колективен творчески експеримент”: статия на Ана Александрова за “Въже от светлина” – стр. 1, стр. 2
• “Ученици фантазират в “Светлини сред сенките“: статия на Йордан Йорданов за “Шахтата”
• “Излезе новата книга на фентъзи клуб “Светлини сред сенките”: интервю на Боряна Коскина с авторите – стр. 1, стр. 2

~ ~ ~

А ето и официалните номинации.

Искате ли да се въплътите в ролята на журито, което определя победителите? Кого и защо бихте отличили?

Или просто да споделите впечатления от съревноваващите се книги?

Заповядайте. 🙂 Ще ни е интересно и полезно, и осмислящо участието ни в конкурса. (Може би дори – в българското книгоиздаване. 😉 )

Ако пространството тук ви е малко (или искате повече възможности за форматиране) – заповядайте във форума.

Приятели 🙂

Днес изтичат пет месеца, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
22 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
12 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
23 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
14 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
25 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
25 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
9 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
10 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 42 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

К)

Приятели 🙂

!NB В момента сме в процес на преместване от дома ни на ул. “Ангиста” в нов дом. Скоро ще ви съобщим за него. !NB

Преди време, под сурдинка, споменахме, че Човешката библиотека си намери дом – физически, такъв, в който може да се пипа, разгръща, сяда, пие чай… всичките дребни удоволствия на материалния живот.

Този дом вече е готов да отвори врати и официално. Намира се на улица “Ангиста”, номер 8, София. Познава се по ярката табела “УЧЕБНИЦИ” на тротоара. (Да, има и учебници там вътре. 😉 ) Отворен е в дните сряда до неделя, от 10 до 18. Понеже все пак сме свободни хора  – и ще се натъжим, ако ви разкарваме напразно, – следете тази тема за флуктуации в работното ни време. Прдупреждавам отсега, че събота е малко по-особен ден. 😉

Какво ви чака у дома ни?

На първо място, дългообещаното Обществено крило на Човешката библиотека. Книги за четене, безплатно, от нас за вас. (А ако ви хареса – и от вас за нас.) Списъкът с книгите е тук. Той никак не е пълен – проверявайте за новости.

Някои от книгите може да четете само на място. Други даваме и за вкъщи. Условието е да ни ги върнете до седмица – или две седмици, ако са по-дебели. И… да ги пазите, де. Така че да останат и за хората след вас.

Как тъй от вас за нас, тоест от нас за вас? – дочувам да ме пита някой от читателите. (Внимателен читател – радостта на всеки пишещ. 😀 )

Ако желаете да споделите с други хора книги от личната си библиотека – донесете ги при нас. Не е нужно да ги дарявате – може да си ги вземете обратно по всяко време. Единствено условие е наистина да вярвате, че тези книги заслужават да бъдат четени, отново и отново. Това е и критерият, по който подбираме библиотечния си фонд.

Друго какво?

Учебниците вече бяха споменати. 🙂 Имаме нови, имаме стари, имаме даже система за поръчки. (Нали партньори са ни спец-образователите от “Професионален форум за образованието“.) Когато наближи учебната година, сетете се за нас.

Имаме книги. Нови, стари, фантастични по съдържание или просто фантастично хубави – подбирали сме ги внимателно. Имаме и възможност за поръчки – особено ако заглавията са фантастика; дори ако са редки.

Имаме хора, с които да си поговорите за книги. За Бога, имаме Калин! (Да се чете не като самореклама, а като малко откровение, в сряда по обяд. :D) Е, вярно, че понякога хората са заети с някакви си преводи, организаторски досадности, дращолевене в блогове… но ви обичат въпреки това. И ще ви посветят внимание. Може дори чай да ви сварят.

Имаме възглавници за сядане по земята. Имаме и столове. (Ако се позамисля, имаме и кашони…)

Имаме писателски работилници.

Имаме възможност да правим срещи с автори, срещи на фенове, прожекции на (фантастични!) филми…

Въпросът, който ме вълнува, е:

Имаме ли вас, хората, които ще се радват да споделят каквото имаме?

Ухилен,
аз

П.П. Горното съвсем не изчерпва нашето имане. Имаме… изненади. Що за Човешка бихме били иначе?