Месец: декември 2007

…И, за да е славен празникът ни, нека прославим заслужилите – откликналите на еднороговия Копнеж, По-желаните:

Мили рисуващи 🙂
и мили По-желали 😉

След прото-о-очило се чакане (‘звинете! лято прави всичко мудно! :()
– и след като се сдобихме с нов дом 🙂 –
най-сетне обявяваме резултатите от КОПНЕЖА за още илюстрации.

Нашето разнородно жури от По-желали гледа, мисли, чувства, търка рогове, вя гриви – и реши:

Юлиан Манев
Станислава Тонева
Станислава Димова
Здравко Генов

ще помогнат за разхубавяването на “Последният еднорог”, когато дойде време да го преиздаваме. Честито! 🙂

Здравко Генов получава специален приз за най-млад участник – беше на 13, когато ни прати рисунките си. Може би още е. 😉

…А кога ще се преиздава “Последният еднорог”? Още не знаем – имаме си 200-тина кобилки и жребчета без стопани, затова няма да бързаме. Следете вестите тук, ще се чуе.

…Още? 😀

Утринта ме вдига с ласка на копита.
Промърморвам-цвилвам… вече съм готов!
Към екрана свързващ устремно политам.
Днес, говорят всички, бил ден за любов.

Оттогава мина точно една година. Пълна година, славна година, година на меко чаткащи копита, рогове, отъркващи се в нови рогове, съграждащи се библиотеки…

Ето я. Човешката ни библиотека.

Приятели еднорогови, побратими и посестрими, стари и нови, млади и зрели, хубави и прекрасни,

По някое време се отказах да пожелавам, на другите и на мене си, пожелания. Реших, че ми е по-пълно и славно, и еднорогово, и Човешко, просто да разтворя очи (аха… точно така, Рохе, Габе, Але :D) и да се взра в това, което Космосът ми поднася, с всеки дъх и стъпка.

Затова и сега няма да ни пожелавам нищо. Само ще си помечтая:

За още – още герои, принцеси, магьосници, еднорози, Човеци.

Още побратими и посестрими, които ще срещнем в търсенето на изгубения си род.

Още чудеса, на хартия, или тук, или в срещите ни на живо, живи.

Още.

(Точно така, да.)

…Тия, що обичат, нямат частен празник;
нямаме си даже и почивен ден.
Да му мислят влюбените разни…
Космоса обичам! Тяй обича мен!