КОПНЕЖ за подхождащи български думи

Приятели!

Това е:

Копнеж

за намиране на подхождащи български думи

С награда

виж по-долу 🙂

Организиран от

Конна база “Адгор”

Със срок

8 февруари 2010

За връзка

Вяра Крушкова: viara.i [email protected]

 

Търси се хубаво българско съответствие на Horseman, с което да се хваща разликата между Rider и Horseman.

The term may be used by some to differentiate between a person who merely rides or is associated with horses, and someone that truly understands and has a good ability with horses – “He’s a rider, but he’s not a horseman” would suggest that although the person can ride a horse, they are not good at caring or understanding them.

Оттам – на Horsemanship:

Horsemanship is the relationship of respect, communication and cooperation between the horse and his rider or handler.

According to the dictionary, horsemanship is “the riding, training, or management of horses.” In the most basic sense of the word, the dictionary is correct; however, horsemanship is much, much more.

True horsemanship is a precise skill, an art form that involves subtle communication between human and horse. A skillful horseman should know his animal well, both inside and out. He should be able to read the animal’s body language, to understand when the horse is fearful, angry, or confused, and be able to rectify improper behavior humanely.

Another important aspect of horsemanship is trust. This is often a difficult process, due to the horse’s inherent distrust and fear of man. By understanding, patience, and consistency, however, trust can be achieved.

(http://www.horsemanship.org)

А оттам и на Natural Horsemanship:

Това е термин, който показва, че работата с коня е основана на естествените за КОНЯ поведение, взаимоотношения, реакции.

С други думи, човекът използва “езика на коня” при работата си с него.

Целта е конят да приеме човека за лидер (така естествено, както би приел за лидер друг кон), да разбере какво той иска от него и да избере да сътрудничи. Което е алтернатива на пречупването на коня чрез използването на сила и болка.

Ето така, без много думи, се усеща разликата:

http://www.youtube.com/watch?v=HHLSQ1YILEo

Пат Парели е олицетворение на изкуството Natural Horsemanship:

If you truly love horses, you’ll love the Parelli method of Natural Horsemanship – a holistic approach to horse training based on developing a natural relationship with your horse through understanding his/her nature and understanding the world from the horse’s point of view.

One of the magical results of the Parelli method is that your horse becomes willing to do what you ask, and your horse problems are solved naturally and without force or punishment. You and your horse learn to work together in alignment with the horse’s nature, which is why we call our approach Natural HorseManShip. Does the Parelli Method really work? Check out some inspiring horse training testimonials and decide for yourself!

Конна база “Адгор”, основала работата си на същото това изкуство, търси съдействието ви, за да бъдат намерени разбираемите и говорещи думи.

За да може по-лесно посланието на Natural Horsemanship да достигне до хората в България. В името на по-щастливия живот – и за нас, и за конете.

В замяна на това, че сте дали най-доброто от себе си, може да опитате от онова, в което ние даваме най-доброто си. Като награда предлагаме езда, работа от земя с коня (за усещане на живо как работи Natural Horsemanship) и стрелба с лък в Конна база “Адгор”.

Очакваме ви и благодарим за съдействието!

За въпроси, предложения и, естествено, попадения в 10-ката, моля пишете на Вяра Крушкова:

viara.i -@- gmail.com

ГОЛЯМО ПИТАНЕ: Какво прави Човешката оттук нататък? – РЕЗУЛТАТИ: Месец първи

Приятели 🙂

Днес се навършва тъкмо месец, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
14 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
10 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
14 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
13 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
18 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
18 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
8 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
9 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 30 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

К)

“Слънце недосегаемо”, електронно :D

Приятели 🙂

Човешката библиотека представя първата си електронна книга – романа “Слънце недосегаемо” на Николай Теллалов.

корица на _Слънце недосегаемо_

За да си я свалите – пишете ни (на poslednorog в gmail.com).

Форматът на файловете е PDF, а съдържанието им – текст, илюстрации, облик – е съвсем същото като хартиената книга.

Добавка: От май 2011-а, благодарение на Петър Енчев и приятелите-съратници в Моята библиотека, разполагаме и с FB2 вариант на романа, удобен за четене на електронни четци. Пишете ни кой формат предпочитате.

Единственото ви задължение ;), след като получите (и прочетете) книгата, е да напишете отзив за нея. Той може да съдържа само две думи – важното е да разберем, ние и авторът, че сте я прочели.

Ако решите да подкрепите идеята и с парички, може да платите електронната си книга – по някой от начините, описани тук.

Сумата, която ще изпратите, оставяме на вашата преценка. Ако се колебаете – предлагаме ви 6 лева: 5 за автора, 1 за останалите от екипа, създал и разпространяващ книгата. (Други разходи, тъй или инак, няма. 😉 )

Финансовата ви подкрепа ще ни помогне да решим дали читателите са готови и за други електронни книги. (Идеи за такива имаме, отдавна. 😉 )

Слънчево четене!
Кал:)н

П.П. Най-слънчево ви каним да прочетете и речта на Кори Доктороу “Как да унищожим книгата“, преведена и публикувана от Григор Гачев.

Към началото