Писателска работилница (20.05.); малкото четене… и малък тест ;)

Приятели 🙂

ВНИМАНИЕ! ПРОМЯНА!

Следващата среща на младежката писателска работилница ще бъде на ул. “Ангиста 8”, на 20.05. (четвъртък) от 19:30 до 21:30 часа. Вижте условията за участие. Тази среща ще е само за поезия – пращайте свои стихове до вторник. (Ако ни пратите други жанрове, те ще останат за следващите срещи.)

Едно от трите места за участие вече се зае. Ако се запълнят и трите, ще запазим стиховете ви за по-нататък.

Ако идвате само за да слушате – добре сте ни дошли.

До среща!

(А преди работилницата – елате в книжарница “Пингвините” в подлеза на Ректората, да видим ставам ли за добър читател или не… 😀 )

~ ~ ~

1. – Б! – извика някой отзад. – Не ти личи да страдаш много.
В трепна.
– Не отговаряй! – Г отново сграбчи раменете му, но Б го отблъсна гневно.
– Пукало ли ти е някога за някой от нас, Б? – продължи провокаторът. – Не ми казвай „да“… Защото наистина не ти личи.
– Не разбирам… винаги ли е необходимо да направиш нещо глупаво, за да проличи, че ти пука? – вдигна очи Б. Чертите му бяха застинали в непроницаема маска. – И трябва ли задължително да ти личи?

2. Какво е истината? Това, което журналистите, дори и истинските, разказват в разгара на събитията? Това, което историците избират да запомнят? Това, което чувстваме в момента, или това, което мислим десет години по-късно, когато сме разбрали, че в годината на митингите комунистите отдавна са били продали душата си на долара и са се готвели да вземат икономическата власт?
Те и ние. Такова беше разделението в моя свят. Но след онова лято, с изборите и съмнителното подпалване на Партийния дом, което патетично сложи край на Града на истината, това „ние“ започна да се пропуква. Колективът най-сетне умираше; но „аз“-ът все още не успяваше да се роди.

3. Обърна се и видя, че е затворена в кутия от неизмазан бетон. Опръскана с боя дъска стърчеше на четири крака в центъра. Това беше масата. Върху й се търкаляха смачкани пластмасови чаши. Бяха разхвърлени и няколко антикварни каталога, карти и снимки на места, които Б не познаваше. До нея имаше чешма. Б разтърка една в друга пресъхналите си устни и завъртя кранчето. Опита водата, но вкусът на течността бе ръждив.
Б се приближи пак до вратата. Опита да я отвори, макар да знаеше, че е заключена. Опря гръб на ледената й повърхност. Усещаше сърцето си как истерично пулсира, а въздухът, който поемаше, не стигаше до гърдите й. Искаше да извика и да не спира, докато не остане без дъх.
Все още не знаеше къде е, нито защо и по чия воля.

4. Бавно започнах да се приготвям за предстоящия ден в университета. Слава Богу, че у дома нямаше никой, който да се ужаси от неадекватното ми изражение. През нощта не бях успяла да си сваля изцяло грима и цялото ми лице беше на петна. А след като непредвидливо бях прибрала дрехите си в гардероба, всичко в него миришеше на цигарена фабрика. Засуетих се в кухнята в опит да си приготвя капучино за закуска. В този момент джиесемът ми започна да звъни. Оставих кутията с мляко и се заех да го търся из чантата си, докато накрая се сетих, че е в джоба на якето. Вдигнах и измърморих едно не особено дружелюбно „ало“.
– Б, чичо ти е.
– Да? – отвърнах сънено, изненадана от това необичайно обаждане.
– Трябва да ти съобщя нещо лошо.
Тонът му не беше на човек, който ще казва нещо лошо. Вероятно щеше да ме отреже за някоя от книгите, които бях помолила да ми намери. Дори реших, че може да се шегува, и първата ми мисъл беше, че толкова рано сутринта изобщо не ми е до шеги. После се замислих, че изобщо не е рано, и пропуснах следващата реплика.
– Какво?
Този път думите достигнаха до слуха ми, но не успях да възприема съдържанието. Стоях, долепила телефона до ухото си, а пръстите ми с всички сила се впиха в него. Чичо продължаваше да говори от другата страна на линията и аз осъзнах, че се опитва да ме успокои, но в съзнанието ми продължаваше да кънти едно-единствено изречение:
„Снощи В си е прерязала вените!“.

5. – Като спомена херулите: миналата нощ изживях нещо фантастично…
– Видял си посрещането на Светеца-покровител. Знам. Била съм на празника.
Не спира да ме учудва това момиче.
– Не само го видях, но старецът ме накара и да участвам. Бях един от Водачите.
– Интересно изключение. Не съм чувал друг освен херул да е участвал досега – Б изглеждаше заинтригуван. – Но ритуалът не беше ли свързан с брак?
– Не! Ето и най-странното. Казаха ми, че жената, с която съм бил, е жрица, каквото и да означава това, и че, забележете, трябвало да ме убие, ако не я задоволя.
Маркизът вече не изглеждаше любопитен, а направо стреснат. Знаеше нещо.
– И друго интересно съвпадение – продължих, – жрицата каза, че името й е Зеринтия. А това е едно от имената на Великата богиня в Древна Тракия. Доста далеч оттук, нали?

6. – Ето, и къщите са същите, и улиците ми са познати… Това тук какво е? Гарата, старата гара, разбира се! Бирарията „Младите казаци“, дето събориха преди години, „Майчин дом“, хм, интересно!… Знаете ли какво, колега – заядливо подхвана той, – попадна ми нещо интересно по вашата част. Единствено ние, славяните, сме придали на песента на тази безобидна птица такова съдбоносно съдържание. Разбира се, аз уважавам фолклора, благоговея пред поверията, все пак те са поетични, красиви, няма що… Но всяка пролет да броя колко пъти ще кукне? Не помня да съм правил това! Е, може би като дете! Суеверията са лошо нещо, пък и има толкова по-гласовити птици. Съгласете се, че е така. Не мога тогава да разбера за какво тогава са тия почести, цялата тая процесия, която вече, да ви кажа право, малко ме поизмори!“. „Сигурно, господине“ – отвърна кочияшът и извика на конете. Заваля ситен дъжд. Асфалтът заблестя. Стана противно и влажно. Зад колата, която скърцаше и тракаше, се влачеха неколцина стари познати и случайни оплаквачи, свикнали да придружават погребения от състрадателност или просто за уверение, че са живи.

7. Б – човекът, който притежаваше десетки столични магазини, сгради и парцели и само от тях можеше да живее като цар до края на живота, – се бе разплул на задната седалка на блиндирания си бял джип „Кадилак Ескалейд“ и разсъждаваше върху смисъла на живота. Този път зад волана седеше не запаленият фен на конспиративните теории В, а Г, който се интересуваше единствено от мацки и поп-фолк (най-любими му бяха мацките от поп-фолка) и ни в клин, ни в ръкав ръсеше: „Блазе ти“, откъдето бе дошъл и прякорът му. На Б му бе дотегнало от всекидневните му глупости, ето защо бе вдигнал стъклената преграда между задните и предните седалки (бяха произвели кадилака с тази извънредна екстра специално за него) и зяпаше разсеяно през прозореца, докато мислите в главата му подскачаха и се гонеха като вакли агънца на тучна ливада.
Какъв е смисълът да трупаш богатство и власт, ако някой те управлява? – питаше се Б. – Какъв е смисълът да се катериш нагоре по стръмната стълбица на социалния успех, ако знаеш, че никога няма да достигнеш върха й?

8. – Мистър Б, това, което е станало в България, не ни тревожи много-много. Нашите съболезнования за ънкъла ви. Вълнува ни друг въпрос – какво става с другите момчета, които подсигуряваха и движеха доставките. Разбрахме, че те са си взели парите и са искали да живеят в чужбина. Страх ни е да не се разприказват, а те знаят много, така можем да загубим позицията си на Балканите. А там конкуренцията е голяма, защото „кафе“ се внася от Близкия Изток и Афганистан и този внос се контролира от сърби, украинци и други неизвестни нам българи. Можахме да проследим само един от българите на един малък карибски остров, Доминика, но там той, горкият, се удави в океана при село Калибиши, където се беше покрил.
– Мистър Б – подхвана другият колумбиец, който разкопча сакото си и можах да зърна под лявата му мишница кобур с доста внушителен пищов в него. – Ние не плачем за това, което се случи в България, защото с тези няколко доставки спечелихме внушителна сума. Съжаляваме, че каналът пропадна по такъв глупав начин. Но ако нещата се разкрият там, на Балканите, това може да създаде неприятности и за нас – тук и в Колумбия. Нали сега светът е едно голямо село и няма вече скрито-покрито, има Интерпол и прочие. От вас искаме само да проучите кои лица, освен мистър В, движеха бизнеса и да ни информирате кой къде се намира в момента. Другото е наша работа.

9. – Защо стоим? – сепна се Б. – Имам предвид, защо няма безтегловност?
– Защото продължаваме да летим с ускорение. Безтегловност ли искаш?
– А, не.. не ламтя особено. Бил съм вече. Отначало е забавно, но после не е кой знае какво удоволствие.
– Ще го имаш обаче пак тоя кеф. След Прехода. После ще повисим на орбита час или два… А сега-засега ще внимавам за смъртоколесници и други реещи се мръсници в моя сектор…
В изпърха и кацна в най-близката незаета вдлъбнатина, настанявайки се подобно на другите. Със сериозни очи застрелка безкрая пред муцуната си.
– Оттук – обясни змеят – мога да плюя мълнии, като допълнително черпя енергия от биополето на зертона, за да подсиля вродената си огнева сила. Макар че за ладия от този клас най-сериозното постижение е светкавица от калибър… хм… бих го превел като „пърхане на молец“. Нищо работа. С толкова мощ би ми се наложило да изпарявам язовир „Искър“ цели четири секунди… Е, стари космонавте, как ти се струва?
Б разлепи устни:
– В алтернативната вселена летях в кораб, не пълзях по него… различно е. Като гледки там също беше красиво, но тук… просто инакво. Страхотно.

10. Озовава се в София и намира сестра си, но тя не е сама. Един млад момък се е вкопчил в нея и подозрително гледа тоя брат, който навярно ще отведе любимата му кой знае где. Спокойно, млади човече, ще ви поканя и двамата на обяд.
– Тогава да си продадем купоните – предлага тоя пресметлив или беден младеж.
– Налага ли се? – искам да се осведомя аз.
– По това време знаете колко хора търсят купони? – оставя ме в неведение той.
Не схващам – държи ли да си върне стотинките, или се е загрижил за народа, който може да бъде ощастливен от купони за стол.
Пращаме го да продава купоните, а ние с Б се отправяме към ресторанта. Едва успяваме да си кажем някоя дума и той ни настига. Но аз съм прегърнал сестра си и сега той ще трябва да се движи до нас като кученце и да скимти безгласно от обида. Ще потраеш малко, моето момче, аз сестра си не съм виждал от месеци, а ти навярно я прегръщаш всеки ден.
По време на обяда става ясно, че момчето е срамежливо и поради това демонстрира агресивност. Особен ум не се забелязва у него, но пък и сестра ми да не е премъдрата Девора?
Хайде сега, деца, вървете да се прегръщате на воля, а бате ви В да свърши някоя работица.

11. – А, не знам дали ще повярваш, копеле. Правя телевизионна реклама на автомобили на лизинг…
– Е, не звучи супер невероятно.
– Невероятното е, че според рекламния отдел на клиента, действието на рекламата следва да се развива, ако щеш вярвай, в началото на двайсети век, „някъде преди войните“, ми казаха, селяните безподобни, „някъде, там, пич, преди войните да се случва историята“, викат, „да се развива действието в, така, нали, Русия по царско време!“ „Сега тая цялата работа с царска Русия адски започва да се харчи!“ Между другото, аз тъкмо щях да ти се обаждам във връзка с това, но не знаеш дали не спиш следобеден сън, или не си на, примерно, йога по това време, сега, откак, нали, си вече антикорпоративен…
– За какво става въпрос?
– Щях да ти се обаждам, понеже твоят Б отново се оказва замесен. Клиентите държат в рекламата да се разказва за първия автомобил, внесен от Щатите в Русия. И именно този първи автомобил, викат те, искаме да си го вземе на лизинг самият Б. Ние, викат, само ти даваме задължителния плотлайн, нахвърляме ти, викат, щрихите на корпоративния ни апиърънс, а ти се оправи с останалото, доизмисли го някак, нали за това ти се плаща. Като капак Б няма пари да си купи колата и жена му му казва по-бързо да завърши трети том на „Идиот“, за да вземе нужните кинти. Затова щях и да ти се обаждам, „Идиот“, по принцип, е само два тома, нали така?

~ ~ ~

Е… дойде и краят на това малко четене.

И не какъв да е край, ами интерактивен: сега ще ви дадем възможност да се разпознаете като подходящи читатели за някоя от единайсетте книги (все български и все издадени през 2009-а), от които чопвахме цитати тъкмо единайсет пъти. Нещо като тест „Какви сте в… литературата“. 😉

Правилата са прости: Припомняте си откъсите, част по част, после вписвате номера на онзи, който най ви е допаднал, срещу номера на частта, в която е публикуван. Ползвайте „копи-пейст“ на долните 11 реда:

Част 1: номер_на_любим_цитат
Част 2:
Част 3:
Част 4:
Част 5:
Част 6:
Част 7:
Част 8:
Част 9:
Част 10:
Част 11 (тази тук):

Възможно е някъде да не ви е допаднал нито един цитат. Сложете нула, оставете реда празен, попържайте… случва се. 😀

След като сверим номерата със секретните ни таблици, ще ви кажем коя е вашата книга. Може направо тук, на всеослушание; а ако предпочитате дискретния подход – ще ви пишем имейл.

Ако искате да коментирате по-обстойно – заповядайте и в темата във форума.

Весело тестване!