Малкото четене: Българска митологична фантастика

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Българска митологична фантастика

Ангелина Илиева

В повечето си жанрови превъплъщения фантастиката е наднационална – тя е форма на литературата и изкуството, предназначена за универсални съдържания. Фантастичните сюжети често протичат в несъществуващи пространство и време, чиято връзка с реалните е условна, в тях са вписани персонажи, нерядко съзнателно лишавани от човешки черти, и общества, целенасочено различни от съществуващите в съвременния свят – фантастиката се определя именно от несъвпадането или противоречието с действителността.

В популярните у нас спектри на жанра обаче съществува една разновидност, която се дефинира именно от българското си звучене – специфичен субжанр, наричан описателно „българска митологична фантастика“. Онова, което го прави наистина уникален, е не само и не толкова етностилистиката на текстовете му, а фактът, че той е идеен и художествен проект на българските почитатели, т.нар. фендъм – общността на българските читатели, издатели и творци в жанровете на фантастиката.

„Таласъмия“ е общото название на почитателската среща, литературния конкурс и поредицата сборници с наградени разкази от конкурса, създадени от Клуба за екокултура и фантастично изкуство „Уибробия“ – Стара Загора, и подкрепени от много български фенове на жанра. „Таласъмия“ е среща на почитателите, посветена на фантастичното и приказното в българската митология и фолклор. Провежда се веднъж годишно от 2001 г., в дните около Еньовден, в курортното селище Старозагорски минерални бани; от 2013 г. има и януарско издание – така наречената „Зимна Таласъмия“. „Таласъмия“ е и конкурс за фантастично произведение, основано на българската митология и фолклор, в две категории – разказ и роман, и се провежда ежегодно от 2002 г. Отличените творби от конкурса се публикуват от издателство „Квазар“ в поредицата „Българска фантастика ХХІ“. Основната заявена цел е да се създаде, мотивира и развива българското в жанра, като противовес на популярното чуждо.

Гледана през оптиките на литературната теория, връзката фолклор – фантастика е сложна и многопластова. Тя е и генетична, в общото раждане на фолклора и популярната литература от „духа“ на Романтизма; и структурна, в интертекстуалната свързаност на фолклорните и фантастичните жанрове; и рецептивна, в склонността на модерния образован читател да възприема ирационалното и свръхестественото във фолклора като фантастично. Митовете и фолклорът на различни народи са усвоявани неведнъж, особено в творчеството на автори от субжанровете на т.нар. високо фентъзи и класическия хорър – Дж. Р. Р. Толкин, Урсула ле Гуин, Роджър Зелазни, Х. П. Лъвкрафт, Брам Стокър. Прокарана през конкретните практики на осъществяването си като краен продукт обаче, тази връзка се оказва и далеч не лесна (а и парадоксална понякога). Противоречието, долавяно (а и донейде създавано) от почитателите, участващи като автори, жури или критици на проекта „Таласъмия“, идва от стремежа на всички тях към възможно най-пълен синтез на извлечени от различни културни епохи жанрови форми. Структурната им близост не гарантира успешния „превод“ между техните езици, особено в случаите, когато се правят опити да се изговарят смислите и значенията на единия език през изказа на другия, т.е. когато фантастичното бъде облечено в диалектни думи, населено от хора с калпаци и потури и сгъстено с етнографски описания, старателно преписани от академични трудове. Или пък тъкмо обратното, когато фолклорното бъде сведено до „разни същества, на които някои хора дават патлаци на автоматична“¹. Така шеговитото определение, че българска фантастика е „коя да е фантастика, в която главният герой през свободното си време свири на гайда, пие ракия или поне знае, че столицата на БГ не е Букурещ²“, на практика описва един от моделите на присъствие на „фолклорното“, сведено до метаезика на символите – героите са наречени с български имена, квалифицирани са с фолклорни „расови“ понятия и обитават разпознаваемо български топоними.

При цялата си проблематичност и парадоксалност обаче проектът „Таласъмия“ успява да въведе и да установи един нов, уникален и изцяло собствен на българската почитателска общност субжанр, означаван разноречиво като „българска митологична фантастика“, „фолклорно фентъзи“ или дори „фолк пънк“, но затова пък единодушно и категорично разпознаван като „много български“. В него в рамките на конкурса (а все по-често и извън тези рамки) в един или друг момент се „пробват“ почти всички работещи в жанра български писатели. За мнозина от тях, по собствените им признания, родната митология и фолклор разкриват нов и пълен с чудеса свят, който, ако не друго, поне си струва да бъде опознаван. За някои преработването на този свят на художествения език на съвременната литература се превръща в творческа и просветителска кауза.

Българската митологична фантастика е все още продължаващ опит на българските почитатели да си оградят собствено художествено пространство в полето на глобално-популярните жанрове в литературата и изкуството, да създадат и отстояват изцяло своя културна територия. Положени до големите образци на жанра, нейните плодове вероятно изглеждат скромни, така както биха изглеждали скромни селските ни черкви и параклиси, сложени редом до някоя барокова катедрала³. Едно такова съпоставяне ще послужи единствено да ни подскаже, че са несравними онези обекти, които са основани изцяло на ценности: от едната страна е неоспоримото обективно превъзходство на катедралата като върхово постижение на световното изкуство, от другата е също така неоспоримото субективно преживяване от присъствието в храма на своятадуховност. Дали предложените в следващите страници разкази ще допаднат на читателя, дали ще го възторгнат или разочароват, зависи до голяма степен от ценностните очила, през които ще ги прочете.

Препоръчваме ви и:

„Княз и чума“ – повест от Николай Райнов
„Приказка за Стоедин“ – роман от Никола Русев
„Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“ и „Слънце недосегаемо“ – поредица романи от Николай Теллалов
„Още черна фантастика“ – сборник с разкази от Георги Христов
„Луната спи“ – разказ от Кира Валери (Ивайло П. Иванов)
„Истината за Златната ябълка“ – разказ от Николай Теллалов
„Легенди за стражите на Трите порти“ – сборник с разкази и новели от Йоан Владимир
„Ликантропия“ – разказ от Александър Лютов
„Професия Юнак“ – сборник с разкази от Кирил Добрев и Валентин Д. Иванов
„Еньовден“ – новела от Ценка Бакърджиева
„Реваншът на Тангра“ – роман от Андрея Илиев
„Как се става европейски шампион“ – разказ от Денка Янкова
„Запалѝ свещ на дявола“ и „Ксилофония“ (алтернативно заглавие: „Оцелелият“) – роман и повест от Янчо Чолаков
„Гаджето на брат ми е самодива“ и „Неподвластните“ – новела и сборник с новели и повести от Божидар Грозданов
„Земя като решето“ – разказ от Васил Попов