Човешката библиотека

Приятели с приятели 😀 – или просто приятели на домашните приятели:

Заповядайте на 13 април (неделя), от 14 часа, в частта от Южен парк между Комплекс Спартак, Хотел Хилтън и музей Земята и Хората, за акцията ЧИСТ ГРАД ЗА ДЕЦАТА И ТЕХНИТЕ КУЧЕТА.

Поканата е на гражданската инициатива “Куче у дома – отговорност и грижа“, на чийто сайт може да откриете още материали.

Бъдете!
К:)

Отново е пролет пъстрокрила – с ухания, топлина, светлина и слънце украсила всичко наоколо.
Незнайно откъде полъхва чуден вятър на промяна, спомени за чайки, шепот на море – топло е,
бъди с нас сега – в тези пъстри светове.

Група Лот Лориен пристига в София на 10 април – четвъртък, от 21 ч. в Чешкия културен институт на ул. Раковски 100, за да ни стоплят с музиката си отново, след концерта си януари месец, и за да ни накарат да повярваме във вълшебството на музиката за пореден път.

Групата е създадена през 1996 г. и е в състав: Кирил Георгиев – текстове и композиции, китари, мандолина, тамбура, баглама, лод.
Златомир Вълчев – барабани и перкусии (тъпан, глокеншпил, турска и тунизийска дарбука, африканско джембе и др.)
Галина Койчева – цигулка.
Бора Петкова – вокал, перкусии, казу, текстове.
Петър Павлов – баскитара.
Александър Кинов – тонрежисьор, клавири и звукови ефекти, уеб и техническа поддръжка на групата.
Ясен Казанджиев – диджериду, устна арфа, мениджър.

Ако все още не се познавате, а искате да ги опознаете и чуете – заповядайте в четвъртък.

Аз ги чакам с трепет!

Светличе

Още за концерта

Приятели!

Заповядайте на 6 април (неделя), от 10:30 сутринта, на дендрариума на Витоша – да садим дръвчета заедно с домакините ни от Природен парк “Витоша” и още ентусиасти от Държавна агенция по горите и WWF. 🙂

Може да стинете до дендрариума пеш или с маршрутка 10, която потегля от Руски паметник на половин час (цена на билета: 2 лв.). На всички, които няма да ходят пеша, предлагам среща на Руски паметник в 9:30. Не закъснявайте – маршрутките се препълват бързо! За да не забравим някого – драснете ни един ред, че ще идвате.

Носете си дъждобрани или непромокаеми якета. За студа не се тревожете – саденето сгрява. 😉 Всичко за самото садене ще ни е осигурено на място.

До (там и обратно)! 😀

(Акцията е част от инициативата “Алманах ФантАstika – човеци и природа заедно“.)

Приятели 🙂

Ухилил съм се до ушите, понеже 1) на _такова_ чудо досега не сме ви канили; 2) такова _чудо_, също като еднорозите и алманасите, отнема мнооооого време, докато се роди – и ми стана мило и премило, като си припомних чувството, когато_най-сетне_ се роди…. Но да не ви разсейвам от същественото. 🙂

Заповядайте на 20 март от 18:30 в клуб “Хамбара” (ул. Шести септември 22) на предпремиерата на българския фентъзи филм “Носителят на светлина” – дело на кино група “Чудак” от Варна.

Създателите на филма споделят:

Защо Чудак? Защото няма нищо по-чудесно от това да сътворяваш, а заедно с това и да изживяваш чудото. А какво по-чудно от това да откриеш свят, в който магията и любовта са нещо толква естествено и ежедневно, колкото и въздухът и светлината. Светът, в който живеем.

Нашето малко чудо се казва “Носителят на светлина” – 35-мин фентъзи филм, в който сме се опитали да докоснем някои от най-естествените, но в същото време най-тайнствени и непонятни кътчета на човешката душа.

Колко е тънка границата между мечтите и лудостта, между желанието за един по-добър свят и стремежа към разрухата на този?

Дали наистина се боим да обичаме, или се боим да признаем пред себе си, че това е нашата човешка същност?

Какво е борбата за справедливост, когато жертваме всичко, което имаме, какво са магията и мъдростта, когато не виждаме истината, има ли безсмъртие, когато я няма светлината?

Готови ли сме да се срещнем със своето безсмъртие, готови ли сме да научим какво ни прави наистина безсмъртни, когато тленното у нас умре?

Работата по тази история продължи близо 2 години. Сценарият и самата история са авторски, музиката е авторска, образите на героите по-авторски не могат да бъдат, защото всеки един от нас постепенно откри у себе си своя герой.

За снимките са подбрани прекрасни места, като Аладжа манастир, ботаническата градина в Балчик, Шуменската крепост, плажовете по северното Черноморие и т.н., но също така не чак толкова прекрасни такива, например мрачни подземия и изсечени гори – един от най-ярките символи на посегателство и разруха.

Опитали сме се да съчетаем класическите техники в киното с умерено поднесени визуални ефекти и класическото саундтраково звучене с атмосферични звукови акценти.

Знаем, че това е само началото, защото магията ражда магия, а чудото ражда чудо!

Чуйте откъси (първи, втори, трети) от саундтрака на филма. Разгледайте няколко кадъра.

И… елате. Нашата еднорогочовешка дружина ще е там – ухилена до ушите, ка
к 😀

П.П. Напомням: В петък, от 18 часа, в музея “Земята и хората”, през задния вход – втора киновечер с подборката от “13 национални кинофантастики“. Този път – британски. Входът е все тъй свободен, ние – все тъй гостоприемни. 😉

Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца.

Здравейте, мили приятели!

Как по-приказно може да започне една приказка? 😉

Какво друго ако не приказка е животът ни – безкраен, пъстър низ, върволичка от светлини и загадки? Най-хубавите приказки се случват всеки ден пред нас и ни напомнят, че именно мечтите и желанията ни ни правят повече – търсачи, откриватели, човеци.

В “Пухкавата приказка” откриваме историята на едно малко облаче, което не спира да търси себе си, докато лети над големия свят и среща нови приятели.

Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.

И докато лети, и търси, и среща нови Ветрове и други Облачета, то открива, че има нужда от…

Търпение…

Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът; непрекъснато му повтаряха “Търпение”! Точно Облачето си намисли нещо и аха да го направи и все се намира някой вятър да го спре и да каже “Търпение”…

…

То искаше повече, и го искаше сега, и го искаше много, и то веднага!!!

… като всички ни. Огледайте се – не ви ли се иска и вие да сте по-търпеливи? Да бъдете по-уверени?

А по пътя към новите приятели и търпението има и полети, високо, високо, и смях, люлеене от дъгата и даже сълзи – откъде иначе идват дъждовете?

Вятърът харесваше Облачетата – и малките, и големите, и розовите, и сивите, и пухкавите, и по-пълните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се отърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не рабра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност), си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?

Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.

Аз вярвам, че във всеки един от нас спи по едно малко Облаче и с приказката си Даниела ми го напомни. Благодаря й за което и с това представяне й казваме “Добре дошла” в Човешкия ни дом!

Блогът на Даниела е http://leeneeann.info/blog/. Може да си поръчате “Пуккава приказка” с автограф направо от авторката на адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се :D) цена 7~10 лева – колкото прецените сами.