Човешката библиотека

(Ако сте наминали по повод празника – поздравленията ми за всички влюбени са тук. :D)

Алманасите потеглят из България с Калин и Светличе:

15.02., 18:00 – Пловдив, клуб “Соларис” (там ще бъде и Величка Настрадинова с романа си “За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството” – две в едно :D)
16-17.02. – Казанлък, клуб “Светлини сред сенките”

И, като част от турнето на група “Пропаганда”:

22.02. – Хасково
23.02. – Русе
24.02. – Стара Загора

– оглеждайте се за Миро Моравски (огъня зад барабаните).

Ако имате поръчки за тези градове – пишете ни! (Адресът, напомням, е горе вдясно.)

За поръчки от други места – тук.

Влюбен до полуда,
К:)))

Нашите приятели от Public Republic този четвъртък ни канят на вечер, посветена на любовта в изкуството:

Каним ви на арт-вечер “Под знака на Свети Валентин” на 7.02.2008 г. в Столична библиотека на пл. “Славейков” № 4 – зала “Вяра” от 17.30 ч. дo 19 ч. (Залата е на втория етаж, влиза се от главния вход, по стълбите вляво.)

Кой е казал, че в този пъстър и изненадващ свят виртуалното не може да прелива в реалното пространство? Защо не, казваме ние, авторите-читатели на Public Republic, и ще се срещнем на 7 февруари в София на арт-вечер, посветена на любовта в изкуството.

На нея ще бъде представена стихосбирката на Стефан Кръстев “Еротично по коприна” и ще споделят свои творби Ивайло Диманов, Вера Балева, Георги Гроздев, Кристиана Добрева-Станкова и художничката Илиана Иванова. Организатор и водещ на вечерта е Веселина Иванова.

На тази прекрасна арт-среща са добре дошли всички наши автори и читатели и, разбира се, всички, които обичат изкуството!

Заповядайте – не само да загреем за идващия всенароден празник :D, но и за да се запознаете с нови чудесни човеци!

(А който от вас е чувал за проекта Tales for Europe’s Youth и иска да помага, после направо ще го отвлечем на организационна сбирка. 😉 )

Вчера Вселената ми зададе въпрос.
Как да му отговоря?
Той е толкова прост,
че всеки ще го повтори:
Какво си направил за мен?
Какво си направил за мен?
Какво си направил за мен?
Ще посмееш ли да му отговориш?

Моля за извинение всички, на които ей сега ще досадя, но трябва да го кажа:

Да пишеш за текстове, сграбчили сърцето и ума ти, наистина е трудно.

Още по-трудно става, когато авторът им ти е близък – идейно, по дух, като цяло – като човек. Оня въпрос винаги те гложди: възможно ли е да приписвам качествата на човека върху текста? Да виждам в думите това, което съм видял – и ме е грабнало – у личността?

Още по-трудно е, когато вътре в себе си наричаш сборника, за който ще говориш, книгосъбитието на 2007-а.

Необходимо уточнение: Може би прибързвам да наричам „Мигновечност“ книгосъбитието на годината – още не съм стигнал до „Орфеус слиза в ада“ и „Пергаментът“, за да ги сравня с него. Така че нека се поправя: „Мигновечност“ е най-впечатлилата ме книга, прочетена през 2007-а.

Понеже почвам да досаждам и на себе си с тия встъпления-извинения, веднага скачам на дълбоко (…пък вие ако искате, си ги припомняйте сегиз-тогиз ;):

Сборникът с разкази и новели „Мигновечност“, дебютният на Атанас П. Славов (след романа му „Психопрограмираният“, 1992 г.), заема челно място в личната класация на този рецензент за 2007-а, защото:

• няма равен в разнообразието си – и на идеи, и на форми
• при все това разнообразие един идеал прониква всички текстове и ги споява: Мечтата за Човека – еволюиращия, търсещия, отзивчивия, готовия да дръпне другите подире си
  (А този идеал, уви, дори в световната фантастика се среща рядко. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“… а колко са онези, дето ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което Атанас печели точки и за смелост.)
• е писан на език, който смълчава редактора у мен, впечатлено, и кара пишещия да си записва (…той друго може ли да прави? 😉 )
• вълнува

Сега – понеже обожавам да опитвам работи, които досега не съм – ще дам оценката си за „Мигновечност“ в цифри. И то – в цифрите, които ползвам като оценяващ, четейки текстовете за Копнежа. Описал съм критериите тук.

Нужно е уточнение: тези критерии са разработвани за оценяване на единичен, кохерентен текст. А тук имаме сборник, който (ако се вярва на преценката на този рецензент) е изключително разнообразен и като идеи, и като реализация. Решението, на което съм се спрял: ще взимам като образци онези три или четири текста в сборника, които най-ярко демонстрират качествата, за които ще говоря.

И още едно уточнение, важно и последно: от целия сборник все още не съм прочел само „Феести“. Пазя си го… за следващата част на тази рецензия.

И тъй:

1. Фантастичност

За този няма нужда да ви убеждавам. Цитирам Весела Люцканова от задната корица: „Атанас П. Славов е човек и писател, вградил живота и творчеството си в българската фантастика“. Сборникът „Мигновечност“ е най-обхватният обзор на Насковото творчество – произведенията в него отразяват три десетилетия авторов път; и тъй като наистина са преживени – и три десетилетия авторов живот. Текстовете до един са ярко фантастични – научна, социална, психологическа фантастика, киберпънк, хорър („Пентаграм“), пастиш-закачка с цялата история на жанра („В търсене на изгубеното време“) и сайънс (научно) фентъзи (…не казвам – изненадайте се ;). Премахнем ли от тях елемента „фантастично“, рухват и като сюжет, и като логика. Вземете „След пустинята“ – започва като детективски трилър в стил „латиноамерикански (магически?) реализъм“… но как успява главният злодей да се измъкне от откос на автомат? И после да преведе преследвача си през пустинята – тая хем истинска, хем толкова символична пустош?

Оценка: 5

2. Оригиналност

По-горе писах „разнообразие на идеи“. По време на представянето на сборника в клуб „Ефремов“ Атанас пък сподели, че сяда да пише текст само щом е силно убеден, че никой друг не е дълбал в същата посока. Оттам и ниската му продуктивност: за тридесет години – двеста странички. Само че – двеста странички, в които няма ни една излишна, повтаряща вече познатото ни.

Ето какво имаме предвид:

– Какви оръжия би използвала една по-развита цивилизация? („Сиянието на реката“)

– Какво не й достига на „Матрицата“, за да е неопровержимо убедителна? („Матрицата 4: Резолюции“)

– Какво е отношението към смъртта в свят, в който живите същества са част от нещо по-голямо? („Предсмъртната или първата болка“)

– Как би изглеждал град, чийто замисъл е да събере на едно всички световни етноси и да им помогне да се опознаят най-добре? („Пентаграм“)

– Кога най-сетне Африка ще се освободи от европийците? („Време разделно“)

(Всъщност най-трудно ми е да давам оценка на сборника по този критерий. Идеите в него са ми толкова близки, че всеки път ме гложди чувството да съм ги срещал вече… После обаче напрягам памет – и неизменно се оказва, че те са просто част от мои текстове. По-голямата част – още ненаписани. Благодаря ти, Атанасе, че ми ги спестяваш! :D)

Оценка: 5

3. Логика на повествованието

Ами… той Атанас е системик. 😉 Неведнъж ме е впечатлявал в живи разговори с умението си да обхваща в ума си огромни системи – социални, информационни, културни – и да съзира взаимовръзките, и да насочи погледа ми към нови. Така е и с текстовете му – в тях няма нищо непоследователно, нищо неаргументирано, нищо непремислено – веднъж, дваж, чикирнайсет пъти. Това въобще не значи, че няма да ви изненадат; но в ретроспекция всяка изненада има обяснение, основа, обосновка. Тук особено ярко се открояват диалозите в „Матрицата 4“ и „След пустинята“ и развоя на историята в „Сън в лятна нощ“.

Оценка: 6 (Да, по това Атанас П. Славов се откроява сред авторите на фантастика изобщо, не само в нашите земи)

4. Емоционален заряд

Понеже доста текстове в сборника се градят върху идеите и логиката, логично е понякога героите и чувствата им да остават на заден план – и да оставят нас, читателите, недокоснати, неразвълнувани.

Само че… горе аз съм писал „вълнува“. Че даже и с курсив съм го натъртил. Хммм…?

Още една отличителна – и спасителна по отношение на този критерий – характеристика на текстовете в „Мигновечност“ е зърнатото чувство в тях, даже да е мигновено. „Да – казах мълчаливо, – погали ме пак.“ Или, на края на преобладаващо интелектуалния диалог между Нео и ИИ-събеседника му: откровението за причините, накарали ИИ да съгради виртуалната реалност. А в някои от новелите (като „Предсмъртната или първата болка“) цялата история се носи върху чувството – и, стига да й се оставим, може да понесе и нас над думите.

Понеже включвам тук и хумора: отдавна не се бях смял така, както с „Време разделно“. Такива (в същността си) сатири обикновено твърде ми горчат, за да се забавлявам с тях… но не и тук. Единственото сравнение, което ми хрумва, е един скорошен документален филм, „Алтънджиите идват“.

Оценка: 4 (= между 3 и 5)

5. Динамика

Отново: не достига само там, където е най-важно да се предаде идея в минимум обем („Трудно е да бъдеш дог“, „Матрицата 4“, „Виталертон“). В „Сън в лятна нощ“, „Война и мир“, сцената с взрива във „Виталертон“, „След пустинята“ действието се развива толкова шеметно и плътно, че забравям на моменти да чета с критическо око – разблъсква се сърцето ми, припомням си какво е да се взирам в екран със зяпнала уста… само че тук е екранът на въображението ми, в лъчите на прожектора на Атанас.

Оценка: 4 (= между 3 и 5)

6. Структура

Хорхе Родригес. Трийсет и седем годишен. Особени белези… Какви особени белези имаше днес, Хорхе? Я виж в огледалото. Така… Очите ти са някак замъглени. Нещо си замислен. Особени белези: замислен. Нещо друго? Да. Замислен и небръснат. Вземи се обръсни. Хорхе. Ще имаш един особен белег по-малко.

Нямам повече за казване.

(И, не, при Наско няма инфодъмпове – големи блокове от информация без художествена обосновка. Само то да беше, пак си заслужаваше петицата.)

Оценка: 5

7. Стил

Шлифован, лишен от излишества и най-важното: разнообразен. Последното само по себе си е постижение за всеки пишещ. Сравнете сдържания, размишляващ тон на Ден Сир с витиеватия, старинен изказ на Дан Саминик в „Сиянието на реката“; или секващата дъха, стисваща стомаха жестокост в „Пентаграм“ с нежната, танцуваща мелодика в „Предсмъртната или първата болка“. Без съмнение заслуга тук има и съавторът, Георги Арнаудов; но пък „Тази тиха и неизразимо всеобхватна музика… Тя приижда на високи и бавни вълни, обтича хълмовете на мисълта ти, удря се… не, като огромна топла длан натиска стената на сивотата в теб и я пропуква…“ или „Никой не ме гони в другата стая – и аз, тупарлака, съм утрешен мъж, вика тати, нека се уча на мъжки приказки. Много ми се иска да бъда днешен мъж, ама като не може, съм съгласен и на утрешен.“ са си само и единствено на Атанас.

Само и единствено на Атанас са и думички като „европийци“ и „некрофилософ“ . Всъщност той е сглобил цял речник от такива – „Полуречник по инженерВно язЪкознание“, със 600 единици по последни преброявания. 😉 Голяма част от речника се появи в антологията „Моделириум“ (ИК „Офир“, 2001 г.).

Оценка: 5

8. Правопис и граматика

…Какво тук значат някакви си запетайки…

Оценка: 4

(Шегувам се, бре! От книга, минала през ръцете на Вихра Манова и Александър Карапанчев, братята коректори могат само да се учат… Но пък – да сте виждали персийски килим без кусур? Горното е закачка с творчеството на Атанас, преди да му се случи коректор. 😉 )

9. Общо впечатление

Всъщност споделих общото си впечатление още в началото на тази статия, в списъка с отличия на „Мигновечност“. Почти не познавам други автори – фантасти или не – с такава обич към Човека и възможностите му, с такъв стремеж да ги изследват и издигат, по-нататък, все по-нагоре по спиралата… И тъй като това е главното, което търся, докато чета – вече ви е ясно колко съм бил впечатлен.

(Нали не забравяте, дори за миг, че всяка оценка отразява оценяващия?)

Оценка: 5 (ако изобщо давах повече – щеше да е повече)

Цялостна оценка: 97

:. Трябва да го преведем и представим пред света, колеги фантазийски преводачи, просто трябва…

Следва продължение

Още за “Мигновечност”:

Тема за отзиви (ако вече сте чели книгите и искате да споделите нещо за нея – аз и авторът ви молим да го направите в тази тема)

Сборникът струва 9 лв. и е почти изчерпан в книжарниците.  Може да го поръчате от нас.

Искрици Божии

сбрани от

Искра (Божия) Манолова

Кръговрат на щастието

Във очите ти светят искри –
чудни малки светулки игриви.
Кацат тези светулки добри
по косите ми – пламъци живи.
От косите ми с поглед ловиш
тези пламъци – блеснала сладост.
Във светулки превръщаш ги.
В миг
по косите ми пламват с радост.
~~~
Лекокрила ни докосва светулчена усмивка, живи искрят очите, докато отвътре горим в пламъци от доброта и обич.

Искра Манолова е от град Варна и това е първата й издадена стохосбирка, която имам удоволствие да представя.

Из редовете на книжката препускат топлина, светлина и погледът на човек, който познава дълбоко душата и нейните тайни пролучки и вълшебства. Искра вярва, че духът е триединството, което ни крепи и дава сили, и това личи от всеки неин стих:

Единение

Небесни цветя във косите си вплитам.
Кометите бързи са мои нозе.
И шеметно аз се премятам, безкрая облитам,
прегърнала с обич Земя и Небе.

Безкраят Божествен за мен е достъпен.
Звездите във клетките мои блестят.
Във Млечния път е вградено сърцето ми тръпно –
сияние меко разлива навред.

Със обич безкрайна и с нежност обгръщам
мечтите безбройни със светли ръце.
“Любов” е магическа дума: Скръбта тя превръща
в безкрайно и чисто щастливо море.

Задъхва ме в шеметен бяг Светлината
и пулсът й тръпнещ с копнеж ме гори.
Прегръщам със обич Небето, прегръщам Земята
и всички сестрици – човешки души.

Искра пише за природата и Земята като за най-святото място във Вселената. И дава надежда:

Мрежа от надежда

Изплели с корените гъста мрежа,
дърветата държат Земята цяла.
Цветята им помагат със надежда
за неизбежната човешка зрялост.

Натрупана в недрата на Земята,
омразата човешка, със закани,
разкъсва мрежата, във бяс се мята,
избухва в земетръси и вулкани.

Човешката Любов се извисява
и отразява в Слънце-огледало –
дърветата със сила тя дарява,
лекува страдащото Земно тяло.

И изходът от тази древна битка
решава се в сърцата ни човешки –
дали Любов целебна в тях ще блика…
Фатална ще е всяка наша грешка.

Земята ни – отровена, несретна –
очаква помощ и във нас се вглежда.
Дървета и цветя със сили сетни
крепят я с обич в мрежа от надежда.

А тя е пъстроцветна дъга, небесна светлина и милувка, изпратена да раздава – стиховете си, духовната си топлина и обич.

Ако искате да пишете на Искра, намерете я на rastih в abv точка bg.

Ако искате да поръчате книжка, пишете ни! Цената ѝ е 3 лв.

До края на изложбата на Ели остават броени дни – в петък (11.01) я закриват и най-късно ще е отворена до 17.30 ч., а ето как я видя и почувства едно Светличе:

Музикални акварели
Ели Апостолова

Хармония от багри, песен на славей, ангелски глас…

Топлина, обич и доброта извикват картините на Ели в нас.

Понеделник следобяд е, когато с Калин пристигаме в музикален център “Борис Христов”, за да се срещнем с Ели и да й помогнем да подреди картините си. Изтупваме плащовете си, тръсваме гриви, тропваме с копита 😉 и влизаме в красивата сграда. Залата е мъничка, с пиано по средата, а от широките прозорци навън се виждат празнично украсена елха и дръвче, загърнато с гирлянди. По перваза се разхожда котка. Притеснявам се повече и от самата Ели, която е щастлива. И аз съм щастлива, но по онзи неназовим начин, който те кара да се свиеш в душевното си пашкулче и да се усмиваш, усмихваш, усмихваш… неназовимо. Непознаваемо.

Това е първата изложба на Ели Апостолова – слънчева вълшебница, която изпъстря с багри, топлина и обич белия лист.

Картините й са малки импресии, от които звучи музика и всяка от тях докосва по необикновен начин. От музикалните акварели струи музиката на Андреа Бочели и Сара Брайтман, Фламенко, Сийл и неговата “Целувка от роза”, топлината и аромата на цветя, извиващи се в ритъма на танца тела, очи, слънца, принцеса Турандот, криле на птици.

Ели е изрисувала белите листа с обичта на жена, чувството й за красивото е във всеки детайл, който й е направил впечатление и я е докоснал.

Докато закачаме рамките по стената, от всяка една от тях сякаш изскачат приказни създания. Ели ни подава вълшебните нишки на хармония от друг свят.

Изложбата й ме вдъхнови и ми показа красивото в свят, в който често забравяме, че то е част от нас и е във всяко нещо, което правим с обич и отдаваме на другите.

И ето за какво ме вдъхнови една от картините й. Да нарисувам с думи видяното.

Забързани криле – към цел една летят,
В разлчни посоки – устремени, вплетени в едно.
Река – частица от космически поток,
И зов за обич, топлина, сбъднат и несбъднат мой копнеж.
За себе си не искам и искам –
Целия свят да прегърна, целуна и утеша,
Така както тебе сега.
А имаш ли нужда от това, така както аз?
Усмихваме се, вплели длани,
Реката нежно се разлива,
Сърцето плаче, смее се, сънува,
Оглежда се да види.
И вижда.
Цялото. Небето. Космосът.
И е леко, и е леко.

13. 12. 2007 г.