За спасяването на света

[Кал]

Встъпленията: Модерно фентъзи

[Кал]

Ако искате да подкрепите „За спасяването на света“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук.

Защо го номинирах:

„За спасяването на света“ ми припомни колко много родни творци имаме и сме имали – поне от половин век насам – които пишат на важни теми: теми със силата да ни развълнуват, размислят, може би дори променят. А аз имам жизнена нужда от такива истории и герои – да ме предизвикват и насърчават, да будят хъса и вярата ми, да ме изпратят с усмивка по улиците на нашия свят, отвъд книгите, където промяната чака: такива истории и герои. Чака ни.

„За спасяването на света“ е голяма книга не само с обема си от 1000+ страници. Тя е от книгите, с които пораствам.

А идват и още...

[Кал]

Покрай обсъждането на новите фантастични книги по време на Булгакона стана (разпалена) дума и за „Спасяването“, като социално явление.

Ето пълния звукозапис.

[Кал]

Ако искате отново да подкрепите „За спасяването на света“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук, до 21 септември.

[Кал]

„За спасяването на света“ влезе в тройката! С дружни сили! Юху-ху-ху!

[spoiler](А аз получих един от най-ненадейните и разтрисащи дарове за РД–то... Борея писа! И ни чете! Мммммммммм! )[/spoiler]

[Кал]

Встъпленията: Хумористично фентъзи

[Кал]

Копнеж за илюстрации на „За спасяването на света“: получени предложения

Гласуването почнааа...

[Кал]

До тази неделя, 26 октомври, гласуваме за антологията в Топ 30 на „Книгата, която ме вдъхновява“.

[Кал]

Каним ви на 18 ноември, вторник, от 20:00 до 21:30 в Дом на културата „Средец“, ул. „Кракра“ 2А, София (http://www.bgmaps.com/map/search), стая 213, на гости на клуба по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“.

Тема на разговора ще бъдат новите ни издания – антологията „За спасяването на света“ (http://choveshkata.net/blog/?page_id=4075), сборникът „Пентаграм“ на Атанас П. Славов (http://choveshkata.net/blog/?p=4774) и романът „Песента на ханджията“ на Питър С. Бийгъл (http://choveshkata.net/blog/?p=4917). Ще споменем и предстоящите заглавия в поредица „Човешката библиотека“ – дебютният роман „Ех, магесническа му работа“ на Калоян Захариев и задружната история „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ (http://kal.zavinagi.org/?p=510).

Входът е свободен. Очакваме ви.

[Кал]

Ана Хелс: Хумористично и модерно фентъзи

Един от чаканите образци е „Ех, магесническа му работа“. Другият – новото издание на „Мина и магиите“.

[Кал]

Ново електронно издание

И анонс до медиите:

На 4 декември 2014 г., точно осем години след началото на поредица „Човешката библиотека“, излезе новото електронно издание на антологията „За спасяването на света“.

„За спасяването на света“ събира 48 разказа, новели и повести от 41 български автори и пет десетилетия. Тези близо 400 хиляди думи я правят най-мащабната антология в българската литература.

Мащабни са и темите на самите текстове – всеки от тях е подбран заради силата си да ни размисли, развълнува, навярно даже промени. „Спасяване“ и „свят“ се появяват буквално и метафорично, сериозно и с намигване.

В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света. През 2014 г. цялата антология зае шесто място в класацията „Книгата, която ме вдъхновява“, организирана от JobTiger.

Тази година се проведе и специален Копнеж за илюстрации, вдъхновени от текстовете в книгата. Новото електронно издание включва отличените творби.

„За спасяването на света“ е съвместно издание на фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и списание „Тера фантастика“. Електронната версия се разпространява без дигитални (DRM) защити и следва принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

През 2015 г. Човешката библиотека ще покани всички млади творци да се включат в Копнеж за текстове, вдъхновени от картини на тема „как спасяваме света“. Отличените участници ще влязат в нова антология – по-малка сестра на „За спасяването на света“.

За повече:
http://choveshkata.net/blog/?p=5070

Ако имате къде – разгласяйте!

Аз ще обиколя моите места (тези + ще допълвам списъка).

[Кал]

Моят текст за вестта онлайн:

Приятели (:

Днес се навършват осем години от началото на поредица „Човешката библиотека“.

Навършва се и една година от първото издание на антологията „За спасяването на света“, тринадесетата книга в поредицата ни – и най-голямата, в повече от един смисъл.

Междувременно „За спасяването на света“ успя да порасне още. През ноември тя зае шесто място в класацията „Книгата, която ме вдъхновява“. А от февруари до октомври тече Копнеж за нейни илюстрации, специално за растящите художници.

Сега, за празника, представяме новото ѝ електронно издание:

http://choveshkata.net/blog/?p=5070

Освен познатите ни илюстрации между разделите то включва и онези, истинските илюстрации към текстовете, които По-желахме от Копнежа.

Като всичките ни е-издания, и това е без дигитални (DRM) защити. Разпространява се свободно на принципа „читателите плащат колкото и ако преценят“. Всички приходи се разпределят между творческите участници: автори, съставители, редактори, коректори, художници и оформители.

Ако искате да зарадвате и четящите, и пишещите, заповядайте! Имаме и възможност за пращане на приятели като подарък.

Пак идват празници, пак Панаир на книгата.

Този път ще ги изпреварим ли?

Разгласа:
- forum.chitanka.info
- www.shadowdance.info/forum
- www.teenproblem.net/forum
- sf-sofia.com/forum
- www.cheteneto.subtle-bg.com (NB! не приема „ѝ“ -> замествам го с „й“)
- www.bghelp.net/forums
- clubs.dir.bg: Фантастика, Тери Пратчет, Дж. Р. Р. Толкин
- Goodreads групите Bulgaria Reads и Bulgaria
- scifi.bg/forums
- в G+ общностите „Аз обичам книгите“, „Читателски клуб“ и „Електронни книги“
- zabulgaria.org (като добавка към „Резултати“)

[Кал]

И анонс до медиите:

Отгласи:

- Anarres Books
- dobrini.bg
- uchi.bg
- komentator.bg
- tv-novini.com
- www.urban-mag.com -> in-varna.com
- radiradev.blogspot.com
- podmosta.bg
- www.shadowdance.info

[Кал]

В личния ми блог: „За спасяването на света“ порасна

Съдържа най-голямата ми мечта и най-големия ми страх, свързани с антологията. И поводи за размисъл „Какво прави една книга книга?“. И въпроси към вас: читателите.

[Кал]

Разгласа: www.az-jenata.bg

И моя препоръка в Goodreads:

Решила съм догодина да се съсредоточа върху българската литература, така че ще се радвам и на други препоръки :)

Радост ми е. :)

„За спасяването на света“ е добра отправна точка, понеже представя 40-ина от най-ярките автори в цялата история на фантастичната ни литература. Всеки раздел (социална и психологическа фантастика, българска митологична фантастика, хумористично фентъзи и т.н.) съдържа и препоръки за още четива. Можеш да си поискаш антологията тук: http://choveshkata.net/blog/?p=5070

Ако подскажеш какво по-специфично ти се чете, ще препоръчвам и конкретно. Следя родните ни фантасти от близо 15 години... и стават все по-добри. :)

[Кал]

Звукозапис: 24.01., Зимна Таласъмия – четем откъси от най-новите издания на ЧоБи

(Включително от „За спасяването на света“.)

[Кал]

Класически казус: Някой ми казва „Искам да науча нещо за новата бг фантастика“.

Аз отговарям с:

Ако четете електронно – подходящо встъпление е антологията „За спасяването на света“, която представя 40-има от най-ярките ни фантасти през последния половин век. Само си я поискайте оттук: http://choveshkata.net/blog/?p=5070

Или разгледайте препоръките в края на всеки неин раздел: http://choveshkata.net/blog/?page_id=4649

Вие?

[Кал]

Покрай обявяването на резултатите от Националните фантастични награди антологията се сдоби с нова версия.

[spoiler]А аз все така чакам дръзки читатели да ми носят сливи за смет, или поне донесения за коректорски опущения. [/spoiler]

[Кал]

Вариация по „Препоръчайте ми българска фантастика“:

Като въведение в българската фантастика през последните 50 години препоръчвам „За спасяването на света“. Всеки от разделите ѝ (класическа научна фантастика, социална, киберпънк с човешко лице, хумористично фентъзи...) съдържа и препоръки за още четива. Електронното издание се сваля свободно.

А половината от текстовете са писани след 2000-ната, така че все някой ще ви изненада.

[Кал]

Още един тип препоръка – към хора, търсещи бг литература въобще:

Може ли да те изкуша с една антология, която събира разнообразни български автори – и по-нови, и вече напуснали ни? Когато съставяхме „За спасяването на света“, една от целите ни беше да покажем как умеят да пишат родните творци. Не се оставяй на фантастичната жилка да те отблъсне – фокусът в „За спасяването...“ е другаде. ;)

Ако четеш електронни книги, само си я поискай от Човешката библиотека.

[Кал]

Отзив на Филип Авджиев в Блога на Талиесин

(...) Немалка част от събраните тук текстове вече съм ги чел преди, и повечето от тях всъщност ми харесват. Сред непознатите ми – в това число и позабравените, и съвсем непознатите ми – също повечето ми допаднаха, което като цяло е чудесно и би означавало, че книгата си заслужава четенето. Всъщност това последното е безспорно и като цяло силно препоръчително, особено за който иска да получи добра извадка на тема на какво е способна българската фантастика – което разбира се не означава, че всичко ще хареса на всеки. Разказите са безкрайно разнообразни и като теми, и като стилове, и като сюжети, и резки смени на настроенията и съдържанието са често явление. Ако трябва да съм честен, има два-три текста, които откровено не ми се понравиха, както и няколко, за които ми е чудно как точно са покрили критериите на сборника. Друго, което ме зачуди, е наличието на непубликувани преди разкази, като се има предвид, че идеята е била да се включат само вече публикувани такива (точка 15 тук, има го и в предговора). Освен това, поне за един от авторите имам съмнения, че не е представен с най-добрия си текст, но това е въпрос на лични виждания и разбирания. И последно, поне на мен категорията „Философска и психологическа фантастика“ ми дойде в повече, но това си е мой проблем. Всичкото това води до крайна оценка 4 от 5, което всъщност е добре.

И така, заслужава ли си „За спасяването на света“, особено предвид плашещия обем? Отговорът, поне моят, е твърдо да, но с уговорката, че се отнася за цялостният резултат, защо съм написал по-горе. Най-добре е да се „приема“ на малки дози и да не се бърза с четенето (моето например се проточи близо два месеца).

И мой:

Благодаря сърдечно!

Да поясня: в предговора (който и ти си цитирал) принцип 15 гласи „приемаме САМО вече публикувани или поне редактирани от втори човек текстове“; надолу давам и пример с разказите на Валентина Димова. Всички текстове, които публикуваме в антологията за първи път, вече бяха минавали външна редакция.

А кои те зачудиха как покриват критериите? (Тъй като в пресяващото жури бяхме седмина души, не всички разкази покриват критериите и на всеки от нас. Аз съм писал в отзива ми в Goodreads кои са онези, които за мен въплъщават идеята най-ярко.)

Николай Теллалов ли е непредставително представеният автор? Имай предвид, че като съставители, ние пратихме предварителни препоръки на всеки от авторите с кои 3-4 текста бихме искали да участват – но те сами преценяваха дали да се съобразят, или да ни „изненадат“.

Видях цитата, да, включително и частта с редакцията от втори човек, но пак ми се стори странно. Няма да задълбавам повече в тази тема, все пак не съм достатъчно навътре във вътрешните ви процеси и някак не е съвсем редно да коментирам повече в каквато и да е насока.

Авторите, които имам предвид, са двама – Бейв и Ангелина. Вярвам ще се сетиш кого имам предвид, продължавам да не искам да споменавам повече имена и заглавия, че тогава ще се наложи да спомена подробно и всички останали, а това няма да се хареса на някои. Затова и засега ще оставя втория ти въпрос висящ, някой ден на живо може и да го обсъдим

Идеята с външната редакция беше съвсем проста: да си спестим допълнителни усилия. (Не че успяхме навсякъде, де… най-фрапиращи са разликите в „Елфическа песен“, която с Ели Павлова я поизтърбушихме и разширихме. )

Ти с кои текстове би представил Божидар и Ани? Питам, понеже някой ден (ако тази антология си оправдае усилията) ще ги поканим пак да пратят. Всякакви препоръки са ми ценни.

А вторият ми въпрос беше от читател към читател. Ако някой автор тръгне да се засяга, че един или друг читател чисто субективно не го е харесал, значи има още да расте…

Ами, поне на мен най-много ми импонират, включително и като връзка с тематиката на антологията, съответно – “Пропуснатият град” или “Торба с вяра” от Бейв и “Атентатът” от Ангелина. При все, че си имам сантименти към “Орденът на Свети Георги” и “Какавидата”

Отбелязвам си…

(„Атентатът“ също ни беше титуляр, обаче там нещо се обърка при препоръките… мержелеят ми се спомените вече. По-дългите неща на Бейв пък май ни бяха уплашили колко са дълги…)

[Adi]

Отзивът ми в Goodreads:

Седя си и се чудя как да започна. Дали с това, че това е една /буквално/ монументална антология. Дали с това, че си представям възможното хартиено издание като том голям формат с хиляда и кусур страници. Или да започна с нещо съвсем различно.
"За спасяването на света" е многолика и многоцветна. С нея можете да опитате от всички поджанрове на фантастичното и да разберете, аджеба, за вас ли е това животно или не. Аз за себе си разбрах кое ми харесва, кое не работи добре със системните ограничения на личния ми процесор и на кое не мога да се наситя.
Антологията е структурирана в раздели: Класическа научна фантастика, Социална фантастика, Киберпънк с човешко лице, Алтернативна история и криптоистория, Философска и психологическа фантастика, Модерно фентъзи, Хумористично фентъзи, Българска митологична фантастика. Какво виждате, избор имате богат и пребогат.
Класическата научна фантастика не ми е и сега потвърдих, че няма да ми стане любима. Макар да има отделни произведения, които са ми интересни, не е нещо, което специално бих търсила да чета. Харесах "Предсмъртната или първата болка", "Основание за смърт", "Неонови криле" и до известна степен "В началото бе метрото". В този раздел ми се случи първият и единствен доколкото помня препъникамък в четенето. "Разговор с никого" не е за мен, не можахме да се разберем с него.
Социалната фантастика ме зарадва с "Бедни мой Бернардие" /и ето пример как две произведения от един и същ автор могат да предизвикат различни реакции/ и "Фабрика за кукли". Останалите две произведения /"Лъжата" и "За вятъра и другите природни пиршества"/ от раздела предизвикаха също положителни, но по-слаби реакции.
Колкото по-напред се придвижвах по страниците, толкова по- мои ставаха текстовете. Киберпънкът с човешко лице го обикнах и всяко от трите произведения в раздела си заслужава четенето. Признавам, че нямаше да схвана митологичната заигравка в "Не се обръщай назад", ако не беше встъплението. "Да обичаш Сам Сама" и "Бунището" бих ги препоръчала на всеки.
Раздел Алтернативна история и криптоистория: Подходих без очаквания и получих подаръци. Да не ги изброявам, само ще ги погледна . Много, много добри.
Философска и психологическа фантастика е разделът с най-много представени произведения. Харесах потрисащия "Братята от Левса", "Каква ще е тя", "Приказка за Юнаци и злодеи" /не им ли идва време за препрочитане?:)/, "Да поговориш с Жабко", "Сам срещу твоя страх", и в по-малка степен "Госпожица Вещицата", "Заклинание" и "Сиянието на реката". Това не значи, че другите не съм харесала, само степента на харесване не им достигна.
В Модерното фентъзи получавате нещо по-различно от очакваното ърбън, ако ви е минала такава мисъл през главата. Тук ще спомена като останали в съзнанието ми "Елфическа песен", "Уловът" и "Революция".
В Хумористичното фентъзи ще се забавлявате с всеки от представените разкази. Русалки спасителки, дракони, демони ще ви правят компания. Тримата братя няма да ги споменаваме, (view spoiler).
Българска митологична фантастика е съкровище. Там четеш и ревеш от умиление. "Опит" /заглавието не можах да осъзная с какво кореспондира/, "Хакери на генома", "По пътя незнаен", "Господаря на вълците", "Навье" сияят в спомените ми. Особено "Хакери на генома", където не можех да повярвам колко леко върви текста и каква илюзия е тази лекота и "Господаря на вълците", където съзнателно спирах четенето, излизах на терасата и проверявах дали светът си е на мястото. И "Навье" /тая дума съществува ли в действителност?/ "Несъществуващият" и "Неизречени думи, неназовани зверове" същи си заслужават четенето, но летвата беше поставена свръх високо.

Преди години не поглеждах българска фантастика/фентъзи. От къде можех да знам, че може да съществува нещо подобно, от къде? Тринайсетте цвята на дъгата беше откровение и първи досег. И защо чаках толкова дълго със "За спасяването на света"? /Кал, трябваше не просто да ме ръчкаш, а направо да ме халосаш с нещо - виртуално и не виртуално /
Вие не чакайте. Обемът може да ви уплаши. Обаче не се давайте.

И така, какво остана? Имате предговори в началото на всеки раздел. С препоръки. Имате кратка информация за авторите. Имате илюстрации - малко, но от сърце.
Дерзайте!

[Кал]

Сашо Карапанчев продължава да разгласява „За спасяването“ в една от най-пъстрите и съдържателни теми във форума към клуб „Ефремов“:

Гласове на въображението

(А ние вчера си говорихме за антологията със Стоян (ogonommo) и Джовани (gost от Трубадурите). Голяма болка ми е, че в почти никое от списанията ни за фантастика няма рецензия за нея... и пак си мисля как да запълня тая липса.)

[Кал]

Разгласа:

www.bulgaria21.net

Това е електронната версия на изданията „Старт Чикаго“ и „България 21 век“, с епицентър Чикаго.

[Люба]

Ана Хелс в Сборище на трубадури за антологията - "прекрасния сборник на креативните чобити от Човешката библиотека":

http://trubadurs.com/2016/02/02/za-spas ... annahells/

[Кал]

А аз ни копвам и най-ценното:

(...) И днес, близо 3 години след първото му представяне на територията на Сборище на трубадури, се завръщаме към света на фантазията, като все още единствения безотказно работещ инструмент за спасение – на душата, на чистотата, на надеждата, на смисъла, на идеите – на всичко онова, което ни прави истински човеци, а не просто малко по-умнички и по-слабо окосмени, всеядни и всеунищожаващи животни. А тази малка разлика все още има значение за немалко хора. Съчетание между сурова сай-фай фантастика, приказно фентъзи и комичен поглед върху фантастичното, допълнено със социално алармиращи текстове, модерни легенди и онези странни мистерии, носещи вдигащото рамене обозначение „уиърд“ – в този сборник ви очаква всичко от всеки, който трябва да има значение за книжните консуматори на мечти във вас. И аз лично смятам, че подборът на заглавията, влезли в него, е толкова широкообхватен и лишен от каквито и да било предразсъдъци, лични дрязги и обичайното леко завистливо киселеене между творчески личности, че дори и някоя история да не ви е по вкуса, нищо няма да ви попречи да я оцените по достойнство някой друг ден, като ви изчака да минете през подходящия си момент в живота, за да ви заговори в по-интимна близост.

Но онова, което отличава и прави сборника, предназначен за спасяване на мислещите умове, не просто книга, а истински отразяващо времето си събитие, за мен лично са размислите на съставителите, присъстващи като есета, въведения, или просто споделени фикс-идеи на тема какво е различното, невъзможностното и реалното, и какво е общото между тях. И не е само защото и моите виждания намират своето местенце по „лековатите“ поджанрове на комичното и модерното фентъзи. За „сериозната“ фантастика и как тя се е отразила трайно върху най-големите умове в последното столетие на Земята ни ще ви разкаже Атанас П. Славов, ровещ из аналите на историята, внимателно кътаща всяко зрънце странност и оставяща го да избуи в технология, светоглед или забавление за възрастни. Не пропускайте и малко горчивата му равносметка за съдбата на социалната фантастика, загубила своите морално-размислящи функции в ползва на справедливото, ако и твърде първично пата-кюта, причинено от иначе добрите в уравнението, но подчинени на обективните обстоятелства на прогреса в живота на създателите им.

Тъжна приказка за бъдещето чрез тъмните фантазии на киберпънка ще ви разкаже Григор Гачев, и ще получите личното си провидение за мрачните времена на анти-човечност и про-технологичност като основните позиции на следващите обитатели на земята ни, дебнещи зад ъгъла на днешното ни аз. Валентин Д. Иванов ще се опита да ви отговори на въпроса „Какво… ако?“ и ще ви отнесе да помечтаете в дебрите на алтернативната и криптоисторията по онези ръкави на реалността, за които цял живот няма да ни стигне да оплакваме, че не са се случили когато е трябвало. Калин Ненов ще посее ядката на съмнението в неадекватността на детската мисъл и чистото начално познание, което всички така усилно се стремим да притиснем между уж здравословното здравомислие и коравото отрицание на всичко извън обичайния ни видим спектър, размишлявайки върху философската, психологическата и алегоричната фантастика. А урок по правилен патриотизъм ще изнесе Ангелина Илиева и няма да включва яки момчета със странни знамена, а фолклор, мит и кръвна легенда, с много примери за това какво не е българската митологична фантастика, колкото и да сте убедени в противното, оставяйки на личното ви усещане и генетичен спомен да припознаете нашенския епос като повече от достоен за люта битка с всеки нордически, азиатски или псевдо-американски негов събрат.

Лицата зад всеки елемент на сборника не са подбрани случайно – това са имена, за които сте чували поне веднъж в живота си, ако дори малко от малко се интересувате от българските автори, предпочитащи необятните зони на фантастичното, за да отвържат там дарените си свише таланти. За всеки един от тях можете да прочетете малко или повече в края на книгата, под формата на кратки бележки или забавни многословни откровения, помагащи ви да видите човека зад думите като доказателство за не-извънземност, в което в повечето случаи няма да повярвате. Значимите проекти винаги имат повече от един силно впечатляващ елемент и колкото по-личен, съкровен и споделен от сърце е той, толкова по-трудно е да се разделиш с духовните си приятели по страниците, които винаги могат да разговарят с теб по правилните, нужните теми. Сбор от ценни хора, чийто живот има повече от смисъл – а именно мисия, цел и надежда да ви накарат да повярвате. Във всичко, и най-вече – във себе си, което в крайна сметка е същото.

[Кал]

Мой отзив към Ани Хелс:

Ани, благодаря (за пореден път) от сърце. И не само за силните думи, а и за това, че насочваш прожектора към една от най-трудоемките задачи в съставянето на „За спасяването на света“: встъпленията (и особено списъците с препоръчителна литература след всяко от тях). Лично за мен това е и най-сериозният принос на антологията към българския фантастичен космос: не ми е известно друг екип родни съставители да е хвърлял толкова мостове към случилото се преди; да е поставял пътепоказатели – да, неминуемо субективни, но поне съществуващи.

Разказвам повече в предговора „Подредбите“ (който, едва сега виждам, не съм качил онлайн... ще гледам да поправя пропуска напролет). А самите поджанрови встъпления, за които говориш ти, всеки може да прочете на http://choveshkata.net/blog/?page_id=4649.

Впрочем: Списъците „Препоръчваме ви и“ са във вечен процес на обновление. ;)

[Кал]

За свързването на света

(Би пасвало и в „Основи на Човешката библиотека“.)

[Кал]

Ако родните автори на фантастични истории са ти интересни, препоръчвам да пробваш „За спасяването на света“. Там са общо над четиридесет, все различни... и внимателно подбрани и редактирани. :)

[Dess]

На 06.05, по случай празника, пускам долното сещате-се-къде.

Честит празник!
По случай Деня на храбростта и на българската армия, ви поздравяваме с откъс за един войник и за куража да постъпиш правилно... дори когато това ще те обрече на гибел.

Подобно на древен солдат, затъкващ щика на пушката си, той се пресегна машинално и откачи военнозелената кутия от колана си. Сложи я до себе си и я погали с жест, в който се чувстваше някакво отстранение, като луд, когото ставащото наоколо не засяга.
Замислеността му трая едва няколко секунди.
– Какво е това, войнико? – попита го Читка, крехко момиченце с плах поглед, одраскани коленца и сламеноруси коси, които бяха рядкост по тая географска ширина.
– Бомба, детко – отвърна той. – Бомба за многократна употреба.
– Их, войниче, ти си велик! – възкликна Ицко. – Пак ще ги разпердушиниш както тогава, зад Дома на Ометекухтли, знам си аз!
Домът на Ометекухтли беше религиозен архитектурен ансамбъл, посветен на вездесъщия миштекски бог, чието прозвище в приблизителен превод бе „Господарят на нашето битие“. Там, след като побягна от най-гъсто населения столичен квартал, за да спаси двадесетте душици, Светия войник бе отнел други двадесет – тези на зрелите бойци, които се бяха изпречили насреща му, за да го възпрат.
Радостният изблик на Ицко беше като пламъче върху свещ от лед.
Светия войник не отговори веднага. Накрая каза:
– Ще ги изчакаме тук.
Не захвана да им обяснява, че нищо друго не можеха да предприемат.
Абсолютно нищо.

Откъсът е от разказа „И попита войникът: – Кой ме повика?“ на Янчо Чолаков, който можете да откриете в цели 4 наши издания:
антологиите „Трийнайсетте цвята на дъгата“ и „За спасяването на света“, алманах „ФантАstika 2014-15“ и посестримената антология „Фантастивал в Европолис“. Кое си избирате?

На който му се занимава, моля да копира поста и в темите на останалите 3 издания.