място, на което книгите сбират човеци
Здравейте, скъпи приятели! (:
Започва нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за ученическо творчество. Представяме ви тук първите три: „Хамлетъ“ от Лиляна Тодорова; „С думи и струни за пътя“ от Мишел Коцева; „Крушката“ от Светлана Петкова.
Приятно четене! 😛 Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”
Приятели, продължаваме (:
Новата книга в поредица „Човешката библиотека“ е втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.
По-долу ви предлагаме откъс от нея.
Не забравяйте, че в четвъртък, 25 април, от 17 часа, е премиерата на романа, с участието на самите автори. (: Ето подробностите тук.
Приятно четене. (:
(Откъс първи)
(Откъс втори)
~
Леона стана с изключването на генератора. Някой в стаята хъркаше свирепо. Реши, че е Джанар.
„Спете, момичета!“
Тя извади прожектора си и го пусна на минимум мощност. Остави го в шкафа, колкото да проблясва за ориентир.
Понечи да облече панталона, който беше събула преди лягане, но се спря. Избра парадната униформа.
„Бялото повече ми отива, макар че златните кантове са смешни.“
– Къде?! – Джанар беше седнала в леглото си и очите ù проблясваха в тъмното. Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс трети)”
Приятели, продължаваме (:
Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.
По-долу ви предлагаме откъс от нея. А междувременно може да ни помогнете, като ни пишете (до 13 април):
– дали ще искате хартиени бройки от романа и колко.
– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Непоискано добро II“ заслужава да излезе.
Приятно четене. (:
(Откъс първи)
~
– Спрете! Спрете… ще дойда. Спрете!
Кериан приближи Кийра в гръб. Закова се точно зад нея и тя трепна.
– Спрете…
Гласът на Етиен звучеше продрано. Беше онзи глас, другият, който познаваха отскоро. Кериан загърна коженото си яке. В коридора беше хладно. Вратата, която ги делеше от каютата на Етиен, му заприлича на леден блок.
– Става все по-зле, нали? – Кериан плъзна погледа си по дългия врат на Кийра. Тя отново се беше подстригала много късо.
– Това те устройва, предполагам? – Кийра се извърна към него и повдигна вежда.
– Напълно.
– Стига, Кериан! Толкова време издържахме. Открихме толкова много. Само той може да убеждава така. Да ни задържи заедно.
– Не може да спи, а когато успее, се случва това. – Кериан я изгледа гневно. – Цената да имаме сигурно убежище.
– Той я плаща – ядоса се и Кийра. – Винаги си показвал, че не ти пука. Какво се промени сега?
– Пак ли има кошмари? – Мая се появи безшумно.
Гласът ù ги стресна. Тя се закова на пръсти, както пристъпяше към каютата на Етиен.
– Сложих му гривни и на краката – каза Кийра, избягвайки очите на Кериан. – Говорихме си, докато заспи, и веднага го вързах за леглото. Сега няма да се нарани. Той го приема. Всичко, което предложих.
– Борец за свобода, който спи вързан. – Кериан им обърна гръб. Искаше да се отпусне в своето легло и да се опита да не мисли. Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс втори)”
Приятели, продължаваме (:
Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.
По-долу ви предлагаме откъс от нея. А междувременно може да ни помогнете, като ни пишете:
– дали ще искате хартиени бройки от романа и колко.
– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Непоискано добро II“ заслужава да излезе.
Приятно четене. (:
~~~
Светлините заиграха по бялата стена. Леона се надигна първа. Рая и Джанар спяха или се преструваха, че спят.
– Момичета! Пуснаха генератора! – Тя скочи от леглото си. – Ставайте! Сънувах нещо. Беше хубаво.
– Марко Делил те отвежда на Земята с бяла шейна. – Джанар се надигна с кисела физиономия. – Днес не е ли събота?
– Четвъртата! – каза Леона. – Ден за почистване на цеха. Поне правим нещо, какво се вкисна?
„Сънувах го! Беше ли сън? Той беше като истински.“
– Мразя… дните… за почистване. – Рая се протегна и се зави през глава.
– Момичета!
– Стига, Леона! – изхриптя Джанар. – Марко тича подир теб, хубаво ти е и ти си хубава. Престани да бръмчиш наоколо. Другите хора не са щастливи, не мислиш ли?
– Щастие?! – Леона спря да се облича и седна на леглото си.
„Пет години съм доброволен изгнаник. Не мога да му предам и дума. Пет години! Той е жив и не е на Земята, но не е и тук. Знам, че ще дойде за мен. Един ден. Прави сте! Не съм нещастна. В душата ми има радост.“
– Сънувах Тони Виола! – обяви Леона. – Каза ми няколко важни новини, но не ги помня. Бяха за някого. Той също се появи в съня.
Двете момичета зяпнаха в недоумение.
– А, Тони ли? Приятел от военното училище. Той… все едно, няма да разберете.
„Каза, че сега трябва да дойдат за мен. Етиен беше там, но не го виждах ясно. Имаше и други, непознати. Етиен беше там и настояваше да дойдат!“ Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс първи)”