Категория: Е-книгите

Приятели (:

Представяме ви електронното издание на петнадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“, отново съвместно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“:

„Пентаграм“ – Атанас П. Славов

Продължете четенето на “„Пентаграм“: електронно издание”

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Класическа научна фантастика

Атанас П. Славов

Всички произведения на изкуството отразяват действителността. Но научната фантастика прави това по свой начин – отразява не само видимата действителност, но и зреещите дълбоко в недрата ѝ изменения. И тъй като тези изменения още не са настъпили, а са възможни, вероятни, невероятни, въображаеми и предполагаеми, ние ги наричаме „фантастични“. Това, което в традицията на световната фантастика са правили Франсоа Рабле, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Гьоте, след средата на XIX век все по-уверено започнаха да правят авторите на НФ като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Карел Чапек – да разкриват изменчивостта на реалността, която научните открития и технологии преработват в нова действителност.

От другата страна на океана американската вълна от научни фантасти, в началото оглавявана от инженери и изобретатели без литературна подготовка, постепенно съзря до своя „Златен век“ и възпита поколение иноватори, които изведоха САЩ на първата линия на прогреса. Малцина знаят това, но над 700 служители на НАСА при постъпване на работа (през 1970-те) са посочили в анкетите си като мотиватор НФ (половината от тях – сериала „Стар Трек“), така че смело може да се каже: реалната астронавтика е създадена от любители на научната фантастика. Аналогична е картината и в руската космонавтика – всеизвестна е любовта на Корольов и други водещи конструктори към руски фантастични романи за пътешествия из космоса. А един Жул Верн например има в своя „портфейл“ 80 фантастични идеи.

Продължете четенето на “Малкото четене: Класическа научна фантастика”

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Българска митологична фантастика

Ангелина Илиева

В повечето си жанрови превъплъщения фантастиката е наднационална – тя е форма на литературата и изкуството, предназначена за универсални съдържания. Фантастичните сюжети често протичат в несъществуващи пространство и време, чиято връзка с реалните е условна, в тях са вписани персонажи, нерядко съзнателно лишавани от човешки черти, и общества, целенасочено различни от съществуващите в съвременния свят – фантастиката се определя именно от несъвпадането или противоречието с действителността.

В популярните у нас спектри на жанра обаче съществува една разновидност, която се дефинира именно от българското си звучене – специфичен субжанр, наричан описателно „българска митологична фантастика“. Онова, което го прави наистина уникален, е не само и не толкова етностилистиката на текстовете му, а фактът, че той е идеен и художествен проект на българските почитатели, т.нар. фендъм – общността на българските читатели, издатели и творци в жанровете на фантастиката.

Продължете четенето на “Малкото четене: Българска митологична фантастика”

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Философска и психологическа фантастика

Калин М. Ненов

Човешкият ум се противи на преките послания.

(Прочетете още веднъж горното изречение. Наблюдавайте мислите си. Усетихте ли желание да го отречете?)

Какво да направим в такъв случай, ако все пак имаме нещо да кажем на себеподобните си? От ония големите, важни неща? Може би даже светоспасяващи? Можем ли да заобиколим някак ума и да достигнем направо сърцето?

Ами, например да им разкажем… приказка?

Продължете четенето на “Малкото четене: Философска и психологическа фантастика”

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Киберпънк с човешко лице

Григор Гачев

Киберпънкът се роди като жанр през 1980-те, първо с филма „Беглец по острието“, след това с романа „Невромантик“. Създаде си гурута, спечели поддръжници и се наложи като основна част от съвременната фантастика. Или дори прогностика, според някои фенове. А когато нещо е толкова истинско, че доста хора го възприемат като прогностика, си струва вниманието. Защото обществото се движи не от законите на науката или технологията, а към мечтите и желанията си.

Основната концепция на киберпънка е бъдеще, което гъмжи от свръхтехнологии, но мизерията и социалното неравенство са останали. И дори завоювали още позиции, с всички последствия от това. Ако в типичното за фантастиката утопично бъдеще всичко или поне всичко необходимо е безплатно, то в киберпънка е без стойност единствено човешкият живот. Той е бъдеще на мегакорпорации, превърнали дори държавите в остатък от миналото, а правителствата им – в послушни фигуранти. Бъдеще, в което властта и парите са единствените ценности, а човешкото същество е консуматив.

За хората това бъдеще е затвор. Те оцеляват в него по законите на дарвинизма и плащат за това със същността си. Без значение дали са клошари, или шефове на корпорации, мечтите им касаят само тях самите и само в най-близък план. Изкуството, доколкото изобщо го има, се твори от отхвърлени от обществото маргинали. Добротата, жертвоготовността и благородството са изключения, редки до степен да не им вярваш, ако ги видиш. Човечността най-често е непредставима и непонятна. Накратко – хората са изгубили човешкото си лице.

Човечността и доброто обаче не са лесни за унищожаване. Преди милиони години предците ни навярно не са ги познавали. Появили са се чрез защитата на семейството, самоорганизацията на стадото, общата съдба на племето, общите интереси в държавата. Така създадената етика към близките е била разширявана от мъдреци и философи към по-далечните, и това се е оказвало правилният ход. Човешкото лице не е само добро – то е и изгодно, и следователно способно да се утвърди дори в свят, който признава единствено изгодата.

Продължете четенето на “Малкото четене: Киберпънк с човешко лице”