Мили пишещи:
Още веднъж ви благодарим, че участвахте в тазгодишния ни Копнеж – тъй много и тъй вдъхновяващи. 🙂
Сега ви каним да си получите заслуженото. 😉 Продължете четенето на “Копнеж за растящо творчество: награди и награждаване”
Мили пишещи:
Още веднъж ви благодарим, че участвахте в тазгодишния ни Копнеж – тъй много и тъй вдъхновяващи. 🙂
Сега ви каним да си получите заслуженото. 😉 Продължете четенето на “Копнеж за растящо творчество: награди и награждаване”
Приятели (:
Тази година Фестивалът на българското образование ще се проведе от 9 до 12 април, в градинката пред Двореца на децата. Пълната му програма открийте тук.
Човешката библиотека пък ще откриете на нейната масичка, в петък и събота (11 и 12 април): от 14 докъм 19 часа в петък, от 10 до 17 часа в събота. Оглеждайте се за пъстър плакат с емблемата ни. 😉
А заедно с нас ще са младите автори и художници от клуб „Светлини сред сенките“. На 12 април, събота, от 14 до 15:30, в самия Дворец на децата, ще прожектираме първите два епизода от сериала им „Аурелион: Вечният баланс“, ще си поговорим за десетте техни книги, издадени досега (добре де, добре… само за най-хубавите от тях :D), ще им поискаме автографи…
Вход – свободен. Очакваме ви! 🙂
Приятели,
Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.
Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.
ВНИМАНИЕ! До края на февруари събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – сега е моментът да ни пишете. 🙂
~
Атанас П. Славов разказва:
Роден съм в Бургас, и то толкова отдавна, че чак не е за казване. От най-невръстна възраст съм заразен с вируса на фантастиката, който разнасям където и когато мога, сред колкото се може повече хора. Като автор съм сътворил петнадесятка истории, събрани в две книги. Няколко от тях – в съавторство с Георги Арнаудов и Александър Карапанчев. Макар да не съм любител на литературната критика, се наложи да напиша и издам повече от 40 статии, изследващи и защитаващи фантастиката, които наричам „Фантастология“. Превеждал съм от руски разкази и романа „Свят на смъртта 4“. От 1980-те съм клубен активист, отначало в „Тера фантазия“ в Бургас, после „Иван Ефремов“ в София. По същите причини се оказах съставител на сборници и антологии с произведения на български фантасти, между които дори англоезичното списание Orphia. Не преставам да се опитвам да ги изнасям и в чужбина. През последните години любимата ми рожба е алманахът „ФантАstika“. От 2006-a помагам на Калин Ненов в Човешката библиотека, а от 2009-a ръководя Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Подготвям и сборник – визитна картичка на дружеството, за издателство „Колибри“. Много обичам визуалната фантастика и създавам авторски картини с компютърна графика. Напоследък съм обладан от една наистина фантастична мечта: да издам 13-томник с най-добрите наши автори, който да извади българската фантастика от „гетото“, където тя по традиция е затворена, откакто се помни.
ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …
Атанас: … имам какво да кажа.
ЧоБи: Какво ви вдъхновява?
Атанас: Търсенето на изход от задънената историческа улица, в която се намира човечеството.
ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?
Атанас: Ефремов, Стърджън, Вячеслав Рибаков, Грег Беър, Стругацки, Дейвид Зиндел, Х. Л. Олди, Лем, Азимов, Яцек Йерка.
Приятели,
Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.
Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.
ВНИМАНИЕ! До края на февруари събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – сега е моментът да ни пишете. 🙂
~
С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) Елена Павлова полека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това е в челната десятка на преводачите в жанра с автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън и др. Считана е за една от интересните „млади“ автори у нас, през 2004-та е носител на българската номинация за „Автор на годината“ за „Еврокон“, предшествана от две призови места в конкурсите за роман на ИК „Аргус“ (за хоръра „Светлият боец“ и за НФ романа „Номад: Войни на пустинята“), а последната ù издадена книга е фентъзито „Сърцето на скиталеца отвъд“ под псевдонима Елайджа Джауит. През годините е печелила множество награди в най-различни конкурси, първата от които (3-та награда в „Човекът, атомът и мирът“) взима на 13 г. Под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдауел успява да вземе участие и в цунамито на книгите-игри, вихрило се горе-долу до 1998 г. (с общо 26 книги-игри, ако се броят и разказите с продължение в сп. „Мегаигра“).
ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …
Елена: … прозорецът на въображението се е отворил отново.
ЧоБи: Какво ви вдъхновява?
Елена: Музика и най-разнообразни илюстрации, всякакви шантави картинки могат да „светнат крушката“. И в момента има две, които чакат за визуализиране.
ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?
Елена: В последните години – предимно хитроумно и добре конструирани светове: Джо Абъркромби, Брандън Сандерсън, Питър Уотс, Клайв Баркър, Чайна Миевил…
Приятели,
Продължаваме с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.
Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.
~
Радостина А. Ангелова е родена в София. Завършва Френска гимназия (клас испански език) и ТУ – София. Пише поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004), и на романите „Виенски апартамент“ (2012) и „Имаго” (2013). Победител е във втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа The Colours of the Old Lady, изд. Eminor. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011) и трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член e на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.
ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …
Радостина: … обичам.
ЧоБи: Какво ви вдъхновява?
Радостина: Природата, хората. Те сътворяват всичко. Другото са думи.
ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?
Радостина: Онзи, който говори на близък до моя език и в същото време ме кара да погледна на света през други очи. Онзи, който ме провокира да погледна в себе си. Онзи, който ме кара поне за ден да бъда по-добра с природата и хората. Продължете четенето на “Представяме ви авторите на „За спасяването на света“: Радостина А. Ангелова, Красимира Стоева, Александър Карапанчев”