Категория: Авторите

Весела Николова-Фламбурари, автор на “Мина, магиите и бялата стъкленица” и “Мина и магията за предсказание“, си идва в България за една седмица. Няма да я изпуснем, да? 😀

Елате!

На 19 октомври (неделя), от 17 часа до…като ни се смръзнат ушите

На пейките в парка Заимов (понастоящем Градина Оборище – край бул. Янко Сакъзов), зад “Дървеното” (краят на парка откъм пам. Левски)

Ако вали – ще се пренесем в най-близкия “Мис Каприз” или “О!Шипка”; ако нямате моя звънялник или на Габ, драснете един ред на poslednorog, да ви го пратим.

…А ако покрай другото искате да грабнете и някоя книга (наша или посестрима) – задължително ни пишете. Ще носим.

До! 🙂

Приятели,

Понеже в пощата ми от доста време се мъдри най-новият Raven – не онзи, дето вика Nevermore, ами другият, дето съдържа пресни вести за всички творчески неща около Бийгъл 😀 – имам една питанка към вас. По-точно, към онези от вас, които се справят с английския.

Искате ли да се абонирате за бюлетина?

Ако да – просто впишете имейла си в полето на дъното на тази страница.

А преди да решите – разгледайте един предишен брой.

Вестите в бюлетина често включват нови (и редки) издания, свързани с Питър. И понеже той продължава да се бори за правата си с разни филмови компании – което специално при него е само част от по-голямата борба за физическо (а значи и творческо) оцеляване, – един от начините да му помогнем е като си купим негови творби директно от извора.

(Някой път трябва да разкажем повече за неволите му – засега само бих ви насочил към есето на Конър Кокран, сегашния му агент и съратник.)

Бъдете – и се борете!
(При желание. :D)

Днес ни е ден да се (пре)раждаме. А как по-хубаво да го покажем на света, освен като му подарим от себе си?

Започваме с Приятел:

Роди се изново

Сред зимата, в мрака, земята обграждащ,
искрица се ражда.
И ангелски глас лее древното слово:
“Роди се изново!”

В просъница чувам зов – страстен, лелеян –
Душата ми пее:
“В Любов, Светлина и за святото Слово
роди се изново!”

И тленното тяло се буди сред мрака.
И клетчица всяка
поема зова, за промяна готова:
“Роди се изново!”

Летя в Светлината – частица от нея –
и призивно пея:
“Човечество, спящо в кошмара отровен,
роди се изново!”

(Искра Манолова)

И нещичко от Питър: първите две глави на “Еднорога”, прочетени от него. (В оригинал – ако английският не ви говори много, изчакайте да пуснем българското аудио. 🙂 )

И приказка от мене. Празнична. 🙂

…Някой друг иска ли да сподели (пре)раждането си?

Усмихнато и цяло, и обгръщащо,
Кал:)н

… и от Светличе – Моето споделяне.

Прясно-прясно от пощата ми: бюлетинът за Питър и всичко Бийгълово. 🙂 Едно от нещата, които трябва да почнем да си превеждаме по-нататък – в тайната стая “Помоооощ!” съм писал повече. Тук само ще обобщя новините с по едно изречение.

(Ако някой иска да се абонира за бюлетина директно, да ми пише – ще дам инструкции.)

~ ~ ~

HUGE NEWS!

RADICALLY IMPROVED 25TH ANNIVERSARY EDITION DVD OF THE LAST UNICORN — BUY IT FROM CONLAN PRESS TO HELP PETER! (release date February 6th)

Back in April 2004, The Last Unicorn was finally released on DVD in America for the first time…and it was terrible. The picture and sound were awful, the image was fullscreen instead of widescreen, there were no extras, and the cover art made the unicorn look like a mutant escapee from My Little Pony. Hard to imagine it being any worse.Despite all that (and despite zero advertising and promotion), it went on to sell more than 530,000 copies. Wow!

But it was really, really bad…

Well, that’s not a problem any more. Thanks to a lot of hard work by Peter and Connor, and a great crew at Lionsgate Entertainment, on February 6th there will be a brand-new 25th Anniversary DVD edition of The Last Unicorn…and this time it is gorgeous: digitally remastered video, digitally remastered sound (with available 5.1 audio track), widescreen picture, extras that include a featurette with a video interview of Peter, greatly improved packaging in a shiny printed-foil slipcase (click the cover image to see a bigger version of the artwork)…a terrific improvement in every way. Here’s the official press release with all the details (pdf).

BUT PLEASE NOTE: Granada Media (the English company that owns The Last Unicorn) is still not paying Peter anything from this film. Not a cent. And he won’t get anything from the new DVD, either, except for copies purchased through Conlan Press.

A hearty thank you to the folks at Lionsgate, who are as upset over Peter’s situation as we are. To help him out they set up Conlan Press as a special sales outlet. If you buy the new DVD from anywhere else, Peter gets nothing. But if you buy it from Conlan Press, more than half the money goes straight to Peter and his projects…one of which is the legal fight to force Granada Media to pay the nearly half million dollars in royalties that they owe him. (And isn’t that wonderfully appropriate.)

So here are some important requests, as plain as we can make them.

• If you want to get the new DVD, buy it through Conlan Press. Two versions are available: an unautographed copy for $14.98 (same as Amazon!), and a personally autographed copy (signed in three places) for $24.98.
• Buy it soon, please, because Peter definitely needs the help right now.
• Spread the word! If you know anyone who loves the movie — or who you think might love it, now that there’s finally a good version they can see — make sure they know that only Conlan Press purchases will help Peter.

There are slightly more than 5,700 people getting this newsletter. Some of you have bought the DVD already, for which Peter sends his personal thanks. If all the rest of you reading this were to click on the link below and buy the new DVD, then Peter’s very serious personal and family financial problems would vanish overnight. Every one of them. So please give it some thought. Through this simple action you could get something to treasure and completely change Peter’s life, ending his troubles and making it possible for him to focus completely on just writing more wonderful books and stories for the world to enjoy.

Order your copy of THE LAST UNICORN 25th Anniversary Widescreen DVD today!

– – –

На 6-ти февруари анимационният “Последен еднорог” излиза в нова DVD версия, значително по-добра от предишната (и с подобаващи изненади, например интервю с Питър). Уви, Питър отново няма да получи никакви пари от Гранада Медия, които държат правата над филма – гнусна история, за която ще разкажа повече по-нататък, като натрупаме критична маса… освен ако не поръчаме DVD-то директно от Conlan Press, компанията на настоящия му агент (и хубав Човек) Конър Кокран. Така че, ако искате да си имате оригинален анимиран еднорог преди другите – линкът за поръчки е горе.

Аз обаче ви съветвам да не бързате. Може да се уговорим с Конър (поддържам активна връзка с него) за една масова поръчка за филми и книги през февруари – която хем ще ни стигне по-сигурно, хем ще излезе по-евтино. (Понеже, unicorn lover that I am, 15 долара не са ми точно по джоба – пък и на мен ми се е дощял автограф… ;))

~ ~ ~

UPDATE: LAST UNICORN AUDIOBOOK & HARDCOVER COLLECTOR’S EDITION OF “TWO HEARTS”

The manufacturing problems that delayed the Conlan Press CD audiobook editions of THE LAST UNICORN (and the free illustrated hardcover collector’s edition of TWO HEARTS) have now been solved, and all orders should be shipping by late March or early April.

There are still around 1100 of the 3000-copy collector’s edition of TWO HEARTS that aren’t yet reserved through pre-order. After Conlan Press ships the existing orders, any copies still left will go on direct sale at $40 each — the same price that right now will buy both TWO HEARTS and the 8-CD audiobook (which all by itself is a $40 value). If you haven’t yet made your reservation, time is running out on this great deal. You can make an order here.

– – –

Ако искате пълната аудиокнига “Последният еднорог”, (четена от Питър…удоволствието е огромно, лично съм пробвал глава първа и втора :)) в комплект с илюстрованото издание на “Две сърца”, новелата, която… засега ще оставя да тъне в мистерия *хихик*, поръчвайте, докато има ;), преди средата на март.

Същата забележка като горе – ако наистина ви се искат, ще пусна една вест, в която всеки да си каже поръчките, ще ги съберем накуп и ще пратим….и ще чакаме заедно. 🙂

~ ~ ~

“TWO HEARTS” MAKES PRELIMINARY NEBULA BALLOT

To Peter’s complete shock, last September “Two Hearts” won the Hugo Award for Best Novelette. (His essay about that experience can be found at the end of this newsletter.) Then it got nominated for the World Fantasy Award for Best Short Fiction, but unfortunately lost to George Saunder’s “CommComm.”

Now “Two Hearts” has made the Preliminary Nebula Ballot for Best Novelette, which means it is one step closer to possibly winning a Nebula Award from the assembled members of SFWA, the Science Fiction and Fantasy Writers of America.

The way it works is that the list of eight preliminary nominees will be whittled down to a final set of five, which should be announced in March, and then after another vote a final winner will be announced at the Nebula Awards Weekend in NYC this May 11-13.

Here are the Nebula novelette nominees. Fingers crossed for Peter!

• “The Language of Moths,” by Chris Barzak (Realms of Fantasy, April 2005)
• “Two Hearts,” by Peter S. Beagle (F&SF, Oct/Nov 2005)
• “A Key to the Illuminated Heretic,” by Alyx M. Dellamonica (Alternate Generals III, 2005)
• “Second Person, Present Tense,” by Daryl Gregory (Asimov’s, Sep 2005)
• “Do Neanderthals Know?” by Robert J Howe (Analog, Dec 2005)
• “Little Faces,” by Vonda McIntyre (SCI FICTION, 23 Feb 2005)
• “Journey into the Kingdom,” by M. Rickert (F&SF, May 2006)
• “Walpurgis Afternoon,” by Delia Sherman (F&SF, Dec 2005)

– – –

“Две сърца”, мистериозната новела на Питър, се е класирала сред осемте предварителни кандидата за наградата на американските фантасти писатели Небюла за 2005 г. Ето какво рече kalein по тоя въпрос на едно друго място:

Re: Nebula 2006 – предварително гласуване

И моят любимец е там. 😀 Само Вонда Макинтайър я зная за Майстор от другите в категорията му… ама то нищо не значи, нали англоезичният свят прелива от все по-добри, все по-млади (все по-непревеждани и непреводими :() пишещи…

Да, стискаме палци, Питър! 🙂

~ ~ ~

NEW DISTINCTION FOR THE LINE BETWEEN — ALL ELIGIBLE STORIES NOW HONORED

Last summer Tachyon Publications put out Peter’s new story collection, The Line Between. It was his first collection since 1997, and only his third, ever…and except for about 400 words, everything in it was written after 1999. It included “Two Hearts,” which was great, but it also had several new things that were showing up in print for the first time.

Well, all of those new items have now been selected for one or more of the major “Best Fantasy of the Year” anthologies. Which means that every single eligible fantasy story in the book has earned that distinction: “Two Hearts” and “Quarry” prior to the collection’s release, and “Salt Wine,” “El Regalo,” and “Four Fables” afterward. (The other big fantasy story in the book, “A Dance for Emilia,” was originally released in 1999 as a small book, and is too long to have been considered for any of the “Best of” sets.)

Peter thought The Line Between was a pretty good set of stories, but how many other collections have ever pulled off this particular distinction? There can’t be many.

If you want a copy, you can buy it from Amazon, or get a personally autographed copy from Conlan Press.

– – –

Всеки от фентъзи разказите в новия сборник на Питър The Line Between (даже няма да се опитвам с превод… ;)) е бил номиниран за включване в някоя от северноамериканските антологии “Най-доброто фентъзи на годината”. (Освен “Танц за Емилия”, който е по-дълъг и не отговаря на изискванията за публикуване в антология.) Линкът е за поръчки на сборника в оригинал.

Познавачи, я кажете – чували ли сте за друг такъв сборник? Наистина ми стана интересно…

~ ~ ~

RECENT & UPCOMING RELEASES

(тука имаше снимки на кориците, ама ние си имаме политика да не слагаме такива… :DDD)

Four items to report. (Click on any of the pictures above to see a bigger image.)

• “Chandail,” an Innkeeper’s World story delving into the early history of Swordcane Lal, is now available in Salon Fantastique, a trade paperback edited by Ellen Datlow and Terri Windling, You can buy it from Amazon here.
• This week Subterranean Press is shipping its signed-and-numbered limited edition hardcover, The Last Unicorn: The Lost Version. This limited hardcover edition (only 1000 copies) brings to print for the very first time Peter’s incomplete and extremely different first attempt at his classic story, and includes a context-setting introduction and afterword written by Peter just for this book. You can order it from Subterranean here.
• On May 1st, “Barrens Dance” — another new Innkeeper’s World story — will appear in Wizards: Magical Tales from the Masters of Modern Fantasy, a Berkeley Books hardcover edited by Gardner Dozois and Jack Dann. You can pre-order it from Amazon here.
• Also in May, Tachyon Publications will be bringing Peter’s first novel, A Fine and Private Place, back into print. This new trade paperback edition contains the definitive text of the book, as edited and adjusted by Peter (finally fixing errors introduced by the first publisher that have been bugging him for 47 years). It also features a lengthy new afterword, and a gorgeous photographic cover by Ann Monn, who traveled from California to New York so she could take her pictures at Woodlawn Cemetery in the Bronx, the actual place that inspired Peter to write the book in the first place. You can either pre-order at Amazon or reserve an autographed copy from Conlan Press.

– – –

През следващите месеци очакваме два нови разказа от света на Ханджията (За “Песента на ханджията”, най-разтърсващият роман на Бийгъл, да съм споменавал нещо? Тц, тц. Срамота… *хихик*), ново издание на “Чудесно и интимно място”, първият роман на Питър (още преди “Еднорога”, да :)) и “Изгубеният еднорог” – или как е тръгнала еднорогата ни, преди да намери пътя си към “Последният еднорог”. Последното със сигурност ще е любопитно за свръхпочитателите на автора, изследователите и всички, които се вълнуват от пътешествията, а не от крайните им цели. Аз се изкушавам, и заради собствените си пишещи копнения (и пътешествия ;)), ама да видим…

~ ~ ~

WRITING NEWS

• Peter recently sold a short story to Ellen Datlow’s and Terri Windling’s untitled Fairy Tale Villains anthology, which will be published by Viking in May, 2008. The story’s full title is “Up the Down Beanstalk: A Wife Remembers – Special to the Cumulonimbus Weekly Chronicle, as recounted by Mrs. Eunice Giant, 72 Fairweather Lane, East-Of-The-Bean, Sussex Overhead.”
• He’s also working on two new books, about which much more next time: I’m Afraid You’ve Got Dragons, a YA novel for Firebird; and Sweet Lightning, a 1950’s baseball fantasy for Tachyon Publications.

– – –

В по-далечно бъдеще ще видим разказ на Питър в антология, посветена на злодеите в приказките (а неговите са сред малкото, които все още успяват да ме сгърчат, и то не от смях), и два нови романа, за които ще разберем повече в следващия брой на бюлетина.

~ ~ ~

FILM NEWS

• There’s a ton of feature film discussion on three fronts — The Last Unicorn, Tamsin, and Peter’s not-yet-released novel Summerlong — but nothing settled enough to make any public statements about. Stay tuned.
• Negotiations with Granada Media regarding the problems with the animated version of The Last Unicorn are ongoing. We’ll make an announcement as soon as we can. In the meantime, please check out the details at Conlan Press’s YouCanHelp page and, if you feel like it, join the people from 36 different countries who have expressed their support for Peter.

– – –

По отношение на филмите – много слухове, нищо сигурно. Тръпнем в очакване (без да затаяваме дъх, да? :/).

Преговорите с Гранада Медия за неизплатените авторски права към Питър продължават. Скоро (само превеждачите да дадат по едно рамо) и ние ще дадем лептата си за каузата; който знае английски, да се задейства отсега. 😉

~ ~ ~

Следва списък с участията на Питър в северноамерикански фантастични събори през следващите месеци – нито един от нашата страна на Голямата вода, уви; и снимка на суперсладкия му, белокозинест, разноок котак късметче.

(Ей затова си струва да се абонирате направо за бюлетина и да не зависите от своеволията – и ограничения времеви и китков ресурс – на вашия скромен домакин. 😉

~ ~ ~

HUGO AWARDS AND OTHER ASTONISHMENTS
by Peter S. Beagle

Nominated is good. Been publishing stuff for forty-five years, more, and never been nominated for a Hugo until now. What do you want, egg in your beer? Okay, so Cory or Howard wins it, so big deal. “Two Hearts” is one of the best things you ever wrote — especially considering that you never wanted to write any sort of sequel to The Last Unicorn, and wouldn’t have done this one if you hadn’t been possessed by the voice of a nine-year-old girl named Sooz, who had a story to tell you. Sooz is what’s important. For the rest, take what comes and do your work.I really do know people who use Hugos as bathroom doorstops, Nebulas and World Fantasy Awards as paperweights. Ursula and Harlan (not to mention my dear gone Poul) must spend a fortune just having the things buffed and polished, or whatever you do. However you look at it, these are the Oscars, the Tonys, the MVPs of the fantasy/science-fiction universes, and it’s no good telling yourself that it doesn’t matter — that you’re not jealous — that people like Robert Sheckley and William Tenn never won any of those gewgaws. Of course it does, and of course you are, and if those guys never got one, what chance do you have? Do your work.

And it’s been a really nice Worldcon, hasn’t it? You’ve met personal heroes like Janis Ian and Jane Espenson — utterly unpretentious delights, both of them — and you hadn’t seen your blessed Star Trek: TNG guide and guru Melinda Snodgrass in thirteen years, and you finally got to meet Gordon Van Gelder — and Betty’s here somewhere, Betty Ballantine! What do you want, for God’s sake?

I want a Hugo!

Damn, I want one stinking, lousy Hugo!

And I shouldn’t even be thinking like this — not when I’m going to have to get up early tomorrow morning and catch a flight back to the Bay Area, arriving in time for my mother’s memorial. She died on 24 June, at the age of 100, and if I admit she’s gone, I’m going to have to admit how horribly I miss her, so I’m putting that off until the convention’s over. I’ll get to grieving, when it’s time.

I was fine through the whole weekend, and I made it most of the way through the awards themselves. Calm, funny, modest, gracious (I do gracious the way Mariano Rivera does the cut fastball), happy to be here…hell, I believe it myself, that’s how slick I am. I don’t know how many times I told how many people what a thrill it was just to be nominated. And it was, and I meant it, and I wouldn’t have missed Worldcon for anything, and everyone’s being so nice to my girlfriend and me, and I want a damn Hugo!

The drinks at the pre-awards reception were appallingly overpriced for the minimal alcohol involved, but the munchies were quite good (for anyone’s future reference, there’s very little I won’t do for smoked salmon). Peggy and I sat with my Tachyon publisher, Jacob Weisman, who spent a good deal of time warning me very precisely about specific things not to trip over on the way to the stage — cables and tricky steps and odd humps in the floor. I didn’t pay a lot of attention: what for, when a nominee’s reserved seat is as close as I’m going to get to the stage? That’s all right, I’m cool — just being nominated is good. Keep saying it.

Wow, it really is like the Oscars — an MC (Connie Willis is charming — Harlan’s doing the Harlan Show — wish I could get my beard like Bob Silverberg’s); presenters, envelope and all. Best New Writer…Best Fan Artist…Best Fanzine…Best Semiprozine (where does Charlie Brown put them all?)…Best Professional Artist…It’s going to be a long night. Wish those drinks hadn’t been so expensive.

And there, suddenly onstage to accept an award for a lifetime’s work as editor and publisher, looking the way queens are supposed to look, her white hair set off by her gold lame dress — there’s Betty Ballantine, nearly 87 years old and quite possibly the most beautiful woman I ever knew. I haven’t seen her since Ian’s death, and as I stare at her now I’m flooded by memories of the hilltop house in Bearsville, manuscripts stacked everywhere…the mark of the ball-lightning that rolled through the kitchen…Ian’s eyebrows…a poet reading us a story in the living-room…me swimming out to the raft in the pool, holding a glass of champagne for someone…another century, another world.

Best Professional Editor…Best Dramatic Presentation, Short Form…Long Form…Best Related Book…

Getting scary now.

Not that I care, since I’m not going to win, but suppose I do, and it turns out to be a sort of Pity Award…like I’ve been around all this time, let the poor old guy have one — he’s probably got six months to live anyway. Would I hurl it scornfully back in their faces, I wonder? Probably couldn’t lift it to throw, old and frail as I am. Just have to accept it — not that it’s going to happen. That’s a good story of Howard’s.

Best Short Story…Best…

Oh, God, here it comes. Not that I care…

And then it’s the envelope, and my name being read out, but I was braced for another name, so it doesn’t make sense, and I’m on my feet, but I’m frozen, and Peggy is screaming, “You won! You won! He won!” and trying to shove me forward and hug Jacob Weisman at the same time, and all I can think, starting toward the stage, is, don’t trip, don’t you dare fall on your ass, take it slowly. Everyone in that auditorium was a lot older by the time I got up there. Me included.

I actually remember what I said, pretty much, clutching that beautiful aluminum suppository to my bosom. My voice may have been a little wispy, but I do think my diction was pure Masterpiece Theatre. “My publisher gave me excellent directions about getting up here without tripping over stuff, but he didn’t tell me anything about how to get back down, so I guess I’ll just have to wing it.” Then I added, from the bottom of an overflowing heart, “I can think of only one thing I’d rather have around the house than this wonderful award…and that would be the wonderful Betty Ballantine.” I’m old. I can say stuff like that and get away with it. There are, after all, compensations.

After that, it was all embraces — including one from my old Berkeley bookstore friend Tom Whitmore, the only one who predicted the triumph of “Two Hearts” — and a lot of phone calls from people kvelling in distant places (to kvell, in Yiddish, is to celebrate another person’s success), and almost enough sushi and sake, courtesy of the Japanese group who will be hosting Worldcon next year. And in time it was a matter of getting back to the hotel room and packing for the flight home to Berkeley…and the memorial.

I got through it. That’s all.

But a couple of days ago I went to have my car’s emissions valve tested, and to get the Little Old Lady herself registered. The sprightly young woman who ran the test herself turned out, in conversation, to be a lifelong fan of The Last Unicorn (“I’ve read it to pieces — it’s been my favorite book since I was little and hated to read!”); and the young man in the office, who’d looked me up on the Internet while we were settling the bill, came running out yelling, “Jesus Christ, you won a Hugo!”

See, some days I know I’m good, and it doesn’t take a trophy to remind me. Trophies are a fine thing, and I’m proud — and still breathless — to have this one; but it’s moments like that that make you feel, in the words of Jean Hagen’s klaxon-voiced screen siren in Singing In The Rain, that “it ain’t all been in vain fer nothin’.” Moments like that are to save for those other moments when I don’t know whether I’m any good at all.

– – –

…чудно есе, да?…

…Ама вие защо седите и ме гледате така? Аз да не съм Питър С. Бийгъл – или Касапина от Казичене – че да мога да ви го предам с едно изречение?

*смея се със стаено предизвикателство към превеждачите*

Сега би бил моментът да закрещя. Само че нямам дъх…

Dear Kalin Nenov:

I’m delighted to make your acquaintance, even at this distance, and to thank you for your work with THE LAST UNICORN and your interest in my other books. THE INNKEEPER’S SONG is still my favorite, by the way, and I still love setting stories in that world.

My mother was born in Ukraine, my father in a village on the Russian-Polish border that he said changed hands about twice a week; so I have certain deep connections to Eastern Europe, even though I’ve only been to Slovenia. My mother’s older brothers (three of them became well-known painters in America) always made sure to keep up their Russian-language skills; so, while I don’t speak it at all, I’ll suddenly come out with a Russian phrase or expletive that I remember my uncles using. And then there are those songs they used to sing…I never knew the words, but I remember, as children do.

Anyway. Thank you for writing, and do stay in touch. I hope we’ll meet in Bulgaria one day.

Sincerely,

Peter S. Beagle

(получено на 16-ти, в ранната утрин… явно Питър стои до късно :))

Някой иска ли да го преведе и на български? Аз…

*отварям и затварям уста няколко пъти, поклащам глава, усмихвам се, връщам се да му отговоря – и да уреждаме правата за “Песента на ханджията”*

– – –

Ето и превод – с голямо БЛАГОДАРЯ на Любов:

Скъпи Калин Ненов,

За мен е удоволствие да се запознаем, макар и от толкова далеч, и да ти благодаря за работата по “Последния еднорог” и за интереса ти към другите ми книги. Впрочем “Песента на ханджията” все още ми е любима и все още обичам да пиша истории в онзи свят. (Вметка на Калин: Същият, от който е и нашата еднорога. Но ще видите, какво да ви дразня сега… 😀)

Майка ми е родена в Украйна, а баща ми – в село на руско-полската граница, за което разказва, че сменяло суверена си около два пъти седмично; така че аз имам дълбоки връзки с Източна Европа, макар да съм бил само в Словения. По-големите братя на майка ми (трима от тях станаха известни художници в Америка) винаги се стараеха да поддържат познанията си по руски език. И въпреки че аз не го говоря изобщо, понякога изневиделица се сещам за руска фраза или ругатня, които помня от чичовците си. Друг път пък – за ония песни, които някога пееха… Аз така и не узнах думите, но ги помня, както помнят децата.

Както и да е. Благодаря ти, че ми писа; продължавай да ме държиш в течение. Надявам се някой ден да се срещнем в Българя.

Искрено,
Петър С. Бийгъл.

~ ~ ~А когато думите ми се върнаха…

I… I…

I – have lost my words, yes. Those very same words that I’ve treasured so much, that have let me be through times when I almost was not…

Dearest Peter :):):)

Thank you, beyond thanks, for this bolt out of the blue. I was just thinking over Mr. Cochran’s offer for the second time and was about to reply to him … but then the Fox said hello. And here I am, as empty of words as I am full of warmth and gamboling and … oh the feeling. 🙂

Oh. I shall keep them – those words that I’ve wanted to tell you in the unlikely event of meeting you (I’m a shy person, beneath all my organizing chutzpah, and probably wouldn’t have sought you for many more months). I shall keep them until they find their proper way of reaching you. In the end, we are all just messengers and donkeys, yes? 🙂

The UNICORN has been a whole epoch in my life, one that is riding fast and strong right now (it saw the light only 10 days ago, and already 250 fillies have found or are on their way to their new companions … a miracle by any standard but one that comes after a long road – you, of all people, know that best, I’m sure). One day I will perhaps tell the story of how she found me, and what she did to me, and what _I_ did to her, and how we got here … but it will be one of _those_ days. For now – I’m going to send four fillies, of the Bulgarian variety, to Mr. Cochran – which also means to you, yes? And even though Bulgarian language may use this undecipherable alphabet (unless you’ve kept some of your Russian reading, too :), I believe you’ll feel the love that has been poured into preparing our morning-horned friend … grooming and cleaning up, yes. I said an epoch above — it’s been two years since the insane idea of putting all that I had – money, time, love, Friends – into preparing a Bulgarian translation of the UNICORN first came to me; and we, the Team (here’s the list … for now: http://bukvite.com/lastunicorn/?page_id=12), have a joke among ourselves that only one creature takes 24 months to come into the world…and it is only so that she can shine even in the deepest
dark.

(I know dark. I am one of those people cursed – and blessed – with a bipolar disorder. And the unicorn has shone in my dark: this last summer, I spent only three months at my low point because I knew she was waiting, and because my friends were waiting and wanted to see her come true as much as myself. That’s part of my wordless thanks to you, too.)

THE INNKEEPER’S SONG … No, I won’t say anything about it. 🙂 I still have to reread it, re-feel it; and I still have to assure myself that it _can_ be translated (I was not at all sure about the UNICORN at first). Yet deep inside I know it can and it will be, as long as time remains our friend…

I fear I’m getting to ramble, and I may have embarrassed you (nooo!) or myself or both – it’s difficult communicating with a bipolar person at his most ecstatic sometimes. 🙂 Right now I’ll simply wish you a good night and go back to Mr. Cochran’s letter. Why, I’ve had enough warmth to keep me for two more sleepless nights…

…You, Peter, in Bulgaria.

*me ponders; then me runs away before me gets completely swept over*

Be!
Ka(:n

(пратено мъничко след писмото на Питър)

– – –

А ето го и българско – с прегръщащо благодаря на Месечка :)))

Аз…аз…

Аз – си загубих думите, да. Същите думи, на които тъй много държа, които са ми помагали да бъда във времена, в които едва бях…

Мили Питър 🙂 🙂 :),

Благодаря ти, отвъд пределите на благодарността, за този гръм от ясно небе. Тъкмо за втори път премислях предложението на г-н Кокран и се гласях да му отговарям… но в този момент Лисицата се обади. И ето ме, толкова лишен от думи, колкото съм пълен с топлина и подскачане и … ах, чувството.

Ох. Ще ги запазя – тия думи, които съм искал да ти кажа в не особено вероятния случай, че се срещнем някога. (Аз съм стеснителен човек, изпод целия ми организаторски хъс, и вероятно нямаше да те потърся още много месеци.) Ще ги запазя, докато те сами намерят своя път към теб. В крайна сметка, всички сме просто вестители и магарета, да?

“Еднорогът” е цяла епоха в живота ми, епоха, която тъкмо сега галопира бясно (книгата видя белия свят само преди 10 дни, а вече 250 кобилки са намерили пътя си, или в момента пътешестват към новите си приятели… чудо според което и да било мерило, освен онова, което идва, след като сме извървели дълъг път – сигурен съм, че ти сам го знаеш прекрасно). Може би един ден ще ви разкажа историята за това как тя ме откри, и какво направи с мен, и какво направих аз с нея, и как стигнахме дотук… но това ще е през един от онези дни. Засега – ще пратя четири кобилки, от българската порода, на г-н Кокран – което означава и на теб, нали? И макар че българският език ползва таз неразчетима азбука (освен ако не си съхранил и умението си да четеш на руски 🙂 ), вярвам, че ще усетиш любовта, която сме влели, за да подготвим нашата утророга приятелка… обчесване и почистване, да. По-горе казах “епоха” – минаха две години, откакто ми дойде безразсъдната идея да вложа всичко, което имам – пари, време, любов, Приятели – в подготвянато на български превод на “Еднорога”; с човеците от Екипа (ето списъка… засега: http://bukvite.com/lastunicorn/?page_id=12) се шегуваме, че само на едно създание са нужни 24 месеца, за да се появи на бял свят… и то само за да може да грее и в най-дълбоката тъма.

(Аз познавам тъмата. Аз съм един от хората, прокълнати – и благословени – с биполярно разстройство. А еднорогата е гряла и в моята тъма: през изминалото лято прекарах само 3 месеца в ниския период, защото знаех, че тя чака, и защото приятелите ми чакаха и искаха да видят как тя се сбъдва, колкото исках и аз. Това също е част от бездумната ми благодарност към теб.)

“Песента на ханджията”… Не, няма да кажа нищо за нея. 🙂 Все още трябва да я препрочитам, препочувствам; и все още трябва да се уверя, че тя може да бъде преведена (изобщо не бях сигурен за “Еднорога” в началото). Дълбоко в себе си обаче знам, че може и че ще бъде преведена, стига времето да остане наш приятел.

Опасявам се, че започвам да дърдоря, и може да съм засрамил теб (о, неее!), себе си, или и двама ни. Понякога е трудно да се общува с човек с биполярно разстройство в най-екстатичните моменти :). Сега просто ти пожелавам лека нощ и се връщам към писмото на г-н Кокран. Вече имам достатъчно топлина за още две безсънни нощи…

…Ти, Питър, в България…

* аз се замисля; после аз побягва, преди съвсем да се е зашеметил*

Бъди!
Кал:)н

(Преводът е авторизиран, да. :D)

~ ~ ~…и Питър, ден по-късно, отговаря:

I’m so touched by your letter that I don’t really know how to respond. But I’ll try during the week, after I return from an exhausting day’s drive to Los Angeles and back (in company with Connor Cochran), to meet with two more producers interested – they say – in making a live-action movie of THE LAST UNICORN. I know better, after all these years, to hold my breath until it happens…but, in the immortal words of the great jazz musician Fats Waller, “One never know, do one?”

Again, thank you for your letter! I’ll be in touch.

My best,

Peter

– – –

И пак благодарящо на Месечка:

Толкова съм трогнат от писмото ти, че не знам как да отговоря. Но ще се опитам през седмицата, след като се върна от изтощително еднодневно пътуване до Лос Анджелис и обратно (в компанията на Конър Кокран), за да се срещна с още двама продуценти, които се интересуват – или поне така казват – от игрален филм по “Последният еднорог”. Помъдрял съм достатъчно, след всички тези години, та да не затаявам дъх в очакване да се случи… но, по безсмъртните думи на великия джаз музикант Фатс Уолър: «Чиляк нивга не знай, а?»

Отново ти благодаря за писмото. Ще поддържаме връзка.

Най-добри пожелания,
Питър

~ ~ ~…и аз, веднага след това, отговарям:

Oh Peter … you do not need to respond, nor should you hurry… I’ll certainly be ecstatic about it, again! :DDD – but what you are doing right now sounds much more important and awaited-for. People here keep asking me, “Yes but what about the _movie_?”, and I shrug and smile and start explaining that you know, the world is not the way it should be, and… You get the piucture. 🙂

But this time I hope you really do. Do get the picture, I mean – the motion one 😀 – and get it right … the way it _should_ be.

Me, meanwhile, I have a ton of things to complete, what with the site, and a master’s thesis on eliminating poverty (not mine – I’m just a humble translator, dabbling in this and that ;), and editing the subtitles of the Unicorn animation that we are showing tomorrow and Tuesday, so that we attract more younger people, and an article or three on the Unicorn for an ezine or three here… Life is busy and beautiful.

And then (some time between Christmas and New Year, I guess) it will be just beautiful. And we’ll have the time for _everything_.

(“I have time. It’s not so good to have time…”)

Laughing on another fine morning,
Ka(:n

– – –

И пак от Месечка, на разбираема (може би… ;)) реч:

О, Питър… не си длъжен да отговаряш, нито пък има нужда да бързаш… Аз със сигурност ще съм в еуфория, когато го сториш – отново 🙂 – но онова, по което действаш в момента, звучи много по-важно и дългочакано. Тук все ме питат: “Хубаво де, а филма?”, а аз свивам рамене и се усмихвам, и започвам да обяснявам, че нали знаете, светът не е точно какъвто би трябвало да бъде и… схващаш сценария. [Калин: Специални поздравления за тая преведена игра на думи, Миле! Аз хич идея си нямам как щях да я пренеса…]

Но този път наистина се надявам да го хванеш. Да хванеш сценария, искам да кажа – на филма 🙂 – и да се получи както трябва… както заслужава да бъде.

Междувременно, аз имам цял тон неща за вършене, по уеб-страницата, по магистърска дипломна работа за изличаване на бедността (не е моята – аз съм само един смирен преводач, който се заиграва с това-онова :)), по редакцията на субтитрите на анимацията за Еднорога, която ще прожектираме утре и във вторник, за да привлечем повече млади хора, по една-две-три статии за “Последният еднорог” за едно-две-три електронни списания тук… Животът е бърз и прекрасен.

А после (по някое време между Коледа и Нова година, навярно) ще бъде само прекрасен. И ще имаме време за всичко.

(“Аз имам време. Не е толкова хубаво да имаш време…”)

Смеейки се в поредната чудна утрин,
Кал:)н