Категория: Човешката библиотека

Приказка-продължение

… Минало се, не минало едно лято, и Юнаците (глас от Задругата на равнодостойното представителство: И злодеите! И злодеите!) огледали как се източват снагите на бъдещите могъщи дървета – и в родния двор, и навръх село Понор – и решили да им дадат по едно Юначеско рамо.

И понеже през туй лято на разказвача му се паднало да изчете, избере, изпише, изглади, изтърси има-няма милион думи (милион е като хиляда, ама хиляда пъти по толкоз) – положил той морно перо настрана и оставил картините да говорят…

Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Зеленяща 2”

Приятели!

Обръщаме се към вас с молба за помощ.

Участваме в конкурса „Културата онлайн“ и ни е нужна вашата подкрепа. Моля, гласувайте за нас във Фейсбук; кажете и на познати, другари – „колкото повече, толкова повече“. 🙂

Особено ако ви се иска сайтът ни да изглежда по-добре. 😉

Благодарим!

Сбрала се една юнашка дружина и решила дървета могъщи да сади.

Юначната дружина, съставена както от Юнаци, така и от Юнакини, с бодър замах отваряла в земята място за бъдещите зелени гиганти. Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Зеленяща”

…а Човешката библиотека сбира Книги 🙂

Какво по-хубаво пожелание за новата, вече (при)дошла година, от това да се сбираме още повече и още по-често? И… има ли по-подходящ момент да изкажем онова, което е зряло у нас и е чакало подходящия момент, в който да бъде изказано?

Всъщност, кажете вие: Какво по-хубаво (по)желание?

🙂

Въпросът изникна отново покрай хартиеното издание на „Докосвания“. Изниквал е преди това, ще никне и занапред – информационната ентропия е велика сила… но млък, сърце! Дай път на ума. 😀

И тъй:

Защо не слагаме директни връзки за теглене на електронните ни книги?

Защото държим хората, които искат книгите, да са достатъчно активни (и интелигентни), за да могат да ни напишат един имейл.

(Лично осенение на Кал:

Оня ден ми изкристализира: в ЧоБи не се стремим да стигнем до ВСИЧКИ читатели. Бога ми, съвсем не… познавам такива четящи хора, дето… но да не се разсейвам. 😉 Стремим се да стигнем до -нашия- народ: до всички читатели, които ще разберат ценностите, заложени тук – http://choveshkata.net/blog/?page_id=103 – включително нуждата от лична връзка и взаимопомощ.)

Факти в цифри:

„Пълноземие“ на Николай Теллалов е достъпна през директен линк, другите три змейски романа – при поискване по имейл. Резултатите са следните:

– „Пълноземие“ дотук са си го платили ок. 45 човека.

Сравнете с другите три е-книги на Теллалов:

http://choveshkata.net/blog/?p=1531

– Отзиви за „Пълноземие“ няма: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=20&t=275

Сравнете с другите Теллалови книги:

http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=20

Изводът (за Кал) е:

Писането на един имейл „пратете ми книгата“ – полагането на съзнателно усилие – създава по-трайна връзка между читателя и нас. И впоследствие е по-вероятно читателят да си ни спомни пак.

Затова засега не сме склонни да даваме директен достъп за която и да е от новите или следващите ни книги.

(Но няма проблем да ги качваме в Моята библиотека, както вече сме направили с три от романите на Ники:

http://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov

Проблемът е, че точно в момента в  Моята библиотека няма свободен човек, който да превръща нашите FB2 към техния предпочитан формат SFB. Ако някой иска да помага с конверсиите направо там – Петър Енчев го кани сърдечно. Веднага ще ви свържем.)

Разбира се – както всеки път досега и нататък – това е временна позиция, която търпи еволюция. Слушаме вас, слушаме се и помежду си. И решаваме заедно.

Празници! За сърцата и умовете! 🙂