Night
It’s raining tonight. I can hardly await tomorrow. If only this night would be over. Sleep doesn’t come. There’s no sleep for me – what shall I dream of? The time before the present day, when I felt good, no, no, you don’t understand – good indeed. I used to have everything; everything that could be possibly desired by an ordinary, muddled, neat, complacent, stuffed up, dieting, immoral moralist, a buttress of this rotten system, a girder of culturelessness, born to this world with lofty goals, and grown up within the mold of mediocrity. There are such people, you know, everyone is like that. The world, as we know it, was made to these measurements, with those horizons, for such people, just like the sty, for the pigs, and the coop, for the hens. Will the pig sleep on a stick – no, nay, never! Will it lift its eyes to stare at the stars, sighing, or rather utter a grunt and bury its muzzle in the sweet, soft, warm mud, reeking of odors and safety? That’s the way pigs are, you will say – very well then! What about us, what is our own way? Intricate. Post-modern, there are modern fragrances in our world, ohhh, this fragrance is no longer fashionable, see, this season, there’ve been new fragrances for the active woman, for the contemplating poor-sighted man, who may come to some potency any minute now, fragrances for blind people, they are more sensitive, you know, and, well, this is a perfume for cats. Mostly passive fragrances for depleted people, this is the trend, for we’ve seen everything – decadence hideous and insidious, scornful of romanticism, underground in times of communism, tongue piercing, countless flicks with violent chicks, traffic jams, and you sit in your brand new car, hours on end, waiting for some traffic light, a mile away, to let you through, counting seconds and making you feel like a second yourself, like nothing whatever, for each second you’ve got to finish something in a tenth of a second’s time, and you are supposedly busy, yet nothing, nothing comes out of this fragmenting into intervals. Some things take time, like a haircut, or a bath, and then you reflect, you have thoughts, because you have stopped awhile. Intricate thoughts for intricate folks.
Нощ
Тази нощ вали. Нямам търпение да е утре. Само да мине нощта. Сънят няма да дойде. Няма сън за мен, а и какво ще сънувам? Времето преди днес, когато бях добре, не, не, не разбирате – наистина добре. Имах всичко което си пожелава един обикновен, подреден, самодоволен, оял се, пазещ диета, неморален моралист, устои на тая прогнила система, трегер на безкултурието, роден с по-висши цели и отраснал в калъпа на посредствеността. Има такива хора знаете, всички са такива. Светът, какъвто го познаваме, е създаден по тези мерки, с тези хоризонти и за такива, както свинарникът е за свинете и кокошарникът за кокошките. Ще спи ли прасето на пръчка – невър, на куково лято. Ще погледне ли звездите и да вземе да въздъхне или по-скоро ще изгрухти и ще зарови муцуна в сладката, мека, топла кал, пълна с миризми и сигурност. То така е устроено прасето, ще кажете – добре. А ние, ние как сме устроени. Сложно. Постмодерно, има модерни аромати нашето време, ау-у този аромат вече не е актуален, ми този сезон излязоха нови аромати за активната жена, за съзерцателния недовиждащ мъж, дето аха да му дойде някаква сила, аромати за слепи, те са по чувствителни, знаете, а това е пък е парфюм за котка. Преобладаващо пасивни аромати за изчерпани, такъв е тренда, защото видяхме всичко – декаденс крив и уродлив, презрителен към романтизма, ъндърграунд при комунизма, пиърсинг на езика, филми безброй с бой, задръствания и седиш в абсолютно новата си кола, часове наред, седиш, чакаш някакъв светофар на километър напред да те пусне, а той ти брои секунди и се чувстваш като секунда, като нищо, защото във всяка секунда имаш да свършиш нещо за десета от секундата и така си уж зает, а нищо, нищо не излиза от това накъсване на интервали. Някои неща искат време, като подстригването, къпането и тогава разсъждаваш, идват ти мисли, защото си спрял за малко. Сложни мисли за сложни хора.
