Алманах „ФантАstika 2010-11″

Приятели 🙂

Както подшушнахме в предната си покана към вас – новият алманах „ФантАstika 2010-11″ излезе.

По-долу ви очакват съдържанието и предговорът му; а ние ви очакваме утре (четвъртък), от 18 часа, в Национален музей „Земята и хората“, когато Атанас Славов, съставител на този и предните три алманаха, ще разкаже защо подзаглавието им е „за фантастика и бъдеще”. 🙂 Представянето е част от вихрещия се до събота Фантастивал – припомнете си програмата му и заповядайте всеки ден, който грабне вниманието ви.

И така…

Корица на „ФантАstika 2011-11"

ФантАstika 2011-11: съдържание

Изгревът на следващото

Чудовището – Алфред ван Вогт

Пладне. ХХІІ век (глави от роман) – Аркадий и Борис Стругацки

Ортодокс – първа част от романа на Григор Гачев

Български фантасти

Портрет в 3,14 D: Александър Карапанчев

Кървави криле на кръвожадни птици – Красимир Георгиев

Военен астроном – Валентин Д. Иванов

Афузел – Пламен Глогов

Три приказки – Любомир Николов-Нарви

Из „Приказка по действителен случай“ – Геновева Детелинова

„Храмът“ – клуб „Светлини сред сенките“

Фантастология

SF и F джобно календарче – Сандро Георгиев

90 г. от рождението на С. Лем: Представяне на „Лемтернет“

За природата на фантастичното и границите на въображаемото – Васил Сивов

Съкровищата на крал Бискалар – Станислав Лем

Български художници фантасти

Пет български графици фантасти

Български фантастични книги 2010–2011 – Дилян Благов и др.

Творческа кухня: Защита на критиката – Емануил Томов

Литературна фаКтастика: Суифт, Толстой, Чолаков

Приключенията на един писател фантаст в „Страната на щастливите“ – Евгений Харитонов

Фантастихия: Р. Бредбъри, А. Карапанчев, А. Мелконян

Съзвездие Кинотавър

Към звездите и по-далече – Алексей Звонарев

Какво се случва със (и във) фантастичните сериали 2 – Атанас П. Славов

Кога ще видим български фантастичен филм? – Петър Атанасов

Homo Ludens: Dreamfall: The Longest Journey – Радосвета Гологанова, Калин Ненов

Футурум: бъдещето – начин на употреба

Оруел или Хъксли – кой е по-актуален днес?

За устойчивия растеж и зрелостта на човешката раса – Тихомир Димитров

Рей Кърцуайл и непостижимото – Атанас П. Славов

Трима фаКтастични българи

13 факта без научно обяснение

Още фаКтастика: Гълъбът на Ной, Лунен дим без огън, Подаръци от ноосферата, Космосекс

Откъде идваме

Блиц за Буримето – Наталия Маринова

Полетът на „Буриданово магаре“ (повест-буриме)

SciFi.bg – Петър Атанасов

Българите? Да сме интересни? – alexandrit

Присмехулник за убиване: Ще има ли извънземни в Рая? – Манол Глишев

~

ФантАstika 2010-11: Признания на съставителя

В първия наш алманах ФАНТАSTIKA 2007 споделих, че това издание е за хора със страстен ум и мъдро сърце. Нека разясня: ФАНТАSTIKA е за хора с ум, достатъчно развит, за да може да изпитва страст към идеи и проекти, правещи света по-добър, и сърце, достатъчно мъдро да различи моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща.

Настоящото издание, което отразява 2010 и голяма част от 2011 година, отново се гради около този принцип.

Повечето включени произведения са творчество на членове на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, което междувременно публикува две уникални издания: първата у нас антология на фантастична поезия „Фантастихия“ и списанието „Лемтернет“, посветено на 90-годишния юбилей на Станислав Лем.

Държим всеки следващ алманах да се отличава от предишните, затова в любимите ни рубрики винаги ви готвим изненади. Някой вече може да е чел достъпния под свободен лиценз роман на Григор Гачев „Ортодокс“, но тук той за първи път се появява на хартия и ни кани да надникнем в един от най-амбициозните проекти в българската фантастика. „Ортодокс“ успешно обрисува истински толерантно бъдеще, където можещите не се налагат с „доминиране“, а оставят тези, които не са приели технологичното усъвършенстване, да живеят в свои светове, докато пожелаят нещо повече.

Завиждам ви и че за първи път ще прочетете новелата на Красимир Георгиев „Кървави криле на кръвожадни птици“ – поглед на един поет към света на Изтока. Не съм срещал досега такова интелигентно балансиране между научното мислене и индийската мистична космогония.

В моята любима рубрика „Изгревът на следващото“ отново влизат три произведения: руско – две глави от легендарния роман на братя Стругацки „Пладне. ХХІІ век“, американско – „Чудовището“ на А. ван Вогт, и споменатият вече „Ортодокс“. Това са три достойни отговора на самодоволно ширналата се представа за бъдещето като неизбежен упадък.

Класическата научна фантастика е представена с разказ на международно известния астроном Валентин Д. Иванов, а в отсрещното блюдо на везните е поетичното фентъзи „Афузел“ от Пламен Глогов, получило първа награда от конкурс на е-списание Shadowdance. Някъде по средата между двете се намира „Храмът“, следващата част от ню уиърд/стиймпънк поредицата на младежкия клуб „Светлини сред сенките“; а отстрани, „На хоризонта на събитието“, се смее „Приказка по действителен случай“ на Геновева Детелинова, с който младата авторка посяга към пиедестала на сър Пратчет.

Централна фигура в раздела „Български фантасти“ е Александър Карапанчев, представен с творчески „Портрет в 3,14 D“: като разказвач, поет, хуморист и съчинител на приказки.

Рубриката за фантастична поезия „Фантастихия“ е оглавена от Рей Бредбъри със сборно интервю и поемата му „Плувай, човек!“. Негови „поддръжници“ са А. Карапанчев и Агоп Мелконян.

В „Творческа кухня“ Емануил Томов повежда интересен и необходим диалог чрез своята „Защита на критиката“. Помага му покойната, но с все тъй жив дух в думите Джоана Ръс.

В раздела „Фантастология“ фокусът пада върху 90-годишния юбилей на Станислав Лем. Там са представянето на специалното издание „Лемтернет“, нов за българските читатели разказ от „Приказки на роботите“ и статия за спора между Цветан Тодоров и Лем върху същността на фантастичното.

„Съзвездие Кинотавър“ отново блести в разноцветни диапазони. Дали световното кино се „аватаризира“, а сериалите „вампирясват“ и „зомбясват“? Ще видим ли най-после хубав български фантастичен филм? Към звездите ли се носим, или към мъртвило, над което се разстила радиоактивен прах?

В раздел Homo Ludens, „Играещия човек“, ви представяме Dreamfall – една игра по начина, по който и животът е игра. Богато илюстриран разказ на двама играещи за изживяванията им вътре във, чрез и отвъд играта.

Не е пренебрегнато и изобразителното изкуство. Освен майсторските библейски офорти на братя Касапян, които са пръснати из целия брой, отново включваме цветно приложение – този път за най-значимите в момента български художници фантасти.

Във „Футурум“ доминират няколко теми: „За и против личното безсмъртие“, „Оруел или Хъксли – кой е по-актуален в днешните властови тенденции?“, „Има ли развитие без устойчивост?“.

И накрая, в „Откъде идваме“ ще се запознаете с почти пълния текст на една „фолклорна фен-повест“: „Полетът на „Буриданово магаре“, която беше жив мит за цяло поколение творци от кръга на клуб „Иван Ефремов“. Ще ви представим и новото е-списание Sci-Fi.bg, още едно „онлайн убежище за феновете на жанра“, както го определят създателите му. „Присмехулник за убиване“ ще ви погъделичка със скандални разобличения на Wikileaks за тайната кореспонденция на Православните патриаршии относно извънземните и тяхното място в Рая.

И така – готови за излитане? Затегнете умовете; а сърцата отпуснете!

Атанас П. Славов,
суфлиране от Калин Ненов

Може да поръчате алманаха от нас или от издателство „ИнфоДАР” на цена 12 лв., или да го купите от онези книжарници, с които е приятно да се работи (цена 15 лв.).

Каним ви на: Фантастивал (17–22.10.2011)

Сега малко по-официално… 😀

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Национален музей „Земята и хората“ и фондация „Човешката библиотека“, с подкрепата на издателство „ИнфоДАР“ и сдружение „Професионален форум за образованието“, организират:

Фантастивал

17–22 октомври, музей „Земята и хората“, София

Заповядайте на шест дни празници на фантастичните изкуства! Програмата (http://fantastivalbg.com/Program.html) включва:

Цена на билетите: 2 лв. на ден.

Въпроси?

Каним ви на: Фантастивал (17-22.10.2011)

Приятели –

Готови ли сте за шест дни фантастични феести?

(А знаете ли откъде идва думата „феести“? 🙂 )

Всяка вечер от 17 до 22 октомври

в Национален музей „Земята и хората“, София

ви чака Фантастивал!

Какво по-точно ли?

… Вие какво си харесахте? 🙂

Може да се отбиете през музея и през деня – за сладки приказки и разглеждане на фантастични книги. Ще ни познаете по книгите. 😉

Засега наглеждайте блога ни – възможни са промени в програмата. Във фантастичните светове – като нашия – единственото сигурно нещо е промяната. 😉

В предвкусване на промяната,
Наско, Кал, Или, Миро, Коко, Еви, Вили, Валя, Ал, Чобитите

П.П. Напомняме, че продължаваме да събираме доброволци за подреждане на изложбата от фантастични картини. Датата на подреждането ще е 17 октовмри, понеделник (първия ден от самия Фантастивал). Елате от 11 докъм 17, направо в музея.

Каним ви на: 01-02.10., подготовка за Деня на доброволчеството и за Фантастивала

Приятели 🙂

Искате ли да се видим, на живо?

Заповядайте тази събота и неделяот 10 до 14 часа, пред музей „Земята и хората“! Отбор отбрани Чобити ще отбира нови съотборници… така де, ще привличаме доброволци, които да ни помогнат на 17 октомври с подредбата на една фантастична (ама отвсякъде) изложба, която пък е част от един още по-фантастичен фестивал.

Вижте:

Покана за доброволци за Фантастивала

(Ще има и трамвай, специален. Но… нека да остане изненада. ;))

Ако ще идвате – драснете ред. Ако ще искате – драснете два.

Кал, Или, Еви, Чобитите

ВНИМАНИЕ! Подредбата на изложбата ще бъде на 17, не на 15 октомври. Часовете – 11 до 16 – си остават същите.

Малкото четене

Анабел и снегът
Георги Атанасов

За всички деца, които обичат снега,
и за всички, които може вече да не са деца,
но продължават да го обичат.

Анабел бе отворила широко сините си очи, в които като сребърни ивици се отразяваха двата големи прозореца. През стъклата се виждаха падащи снежинки, над ниски сгради с прихлупени покриви. Снежинките се въртяха неуморно по пътя си надолу, а момиченцето ги следеше с поглед и се усмихваше, когато някои от тях полепваха по прозореца и можеше да ги разгледа отблизо.
Анабел долепи буза до стъклото и дъхна. От дъха ѝ се образува почти правилно изпотено кръгче, което бавно започна да изчезва. Момиченцето хвана дръжката на прозореца. На леглото в стаята лежеше възрастен мъж с бели мустаци и оплешивяла глава. Той бе обут с мъхест панталон, а от крачолите му стърчаха груби вълнени чорапи. Мъжът носеше жилетка с едри копчета, а ръкавите на риза от мека вълна в шотландско каре свободно се подаваха навън.
Мъжът, лежейки по гръб, подръпваше от дълга лула. До него гореше опушена печка, към която той се навеждаше от време на време и хвърляше цепеници. Печката лакомо ги поглъщаше, а те отвръщаха на танците на огъня със свенлив пукот, скриваха се зад скърцащата вратичка и повече не се появяваха.
– Дядо, мога ли да пусна снежинките вътре – да си поиграем? – попита момиченцето с искрящ поглед.
– Мила Анабел – дядото с усмивка извади лулата от устата си, – ако пуснеш снежинките вътре, те много ще се разчувстват от твоята обич и желанието ти да им се порадваш; чак толкова, че ще заплачат от радост, ще стават все по-мънички и по-мънички, докато плачат, и накрая ще изчезнат съвсем. Снежинките – продължи възрастният мъж – са като звездите – същества от друг свят, отделен от нашия, на които можем да се радваме само от разстояние.
Момиченцето пусна дръжката на прозореца, докато го слушаше. После изприпка, седна на дивана до него и обгърна лакътя му с ръчички.
– Дядо, дядо, а как се появяват снежинките?
Дядото на Анабел се усмихна, извади от джоба на жилетката си металическа кутия, отвори я и с два пръста започна да тъпче лулата си с тютюн. Момиченцето гледаше внимателно и притихнало движенията му. Когато свърши, дядото прегърна момиченцето и рече:
– Това е дълга история, защо не си легнеш до мен, докато ти я разказвам?
Анабел кимна, намести се до дядо си и се сгуши върху гърдите му. Печката припукваше.
Дядото започна да разказва…
– Нали знаеш онова колело без гуми, дето майка ти го върти в хола?
Анабел кимна.
– Та значи – мъжът се усмихна, – ще ми се да му пораснат колела, та да тръгне, че му е мъка, ама туй е друга приказка. – Той щипна нослето на Анабел с пръсти. Тя се засмя и се сгуши по-плътно до него.
– Та над този свят – продължи дядото, – там, сред облаците, има един бял замък – целият от лед, който плава във въздуха. Плава като огромен балон, тръгващ от Северния полюс. Когато над една страна вали сняг, то значи замъкът се намира над нея.
На Северния полюс остават само Дядо Коледа и еленчетата, които чакат да удари крайният час на изтичащата година и да запрепускат с подаръците.
– А замъкът, снежинките? – сръчка го момиченцето.
– А, да! – дядото се усмихна. – Та значи, в замъка работят 1200 джуджета с бели бради, малко по-дълги от моята – баш един лакът са. – Той смигна. Анабел прокара ръчичка по късата му боцкаща брада и замижа от сърбежа.
– Те се качват мърморейки на колелета без гуми – досущ като онова на майка ти. Отпред на колелетата има фуния, в която по двама снежни ангели натъпкват внимателно облаци, а джуджетата започват да въртят педали – с вечно намръщени лица. В задната част на колелото има друга фуния. От нея излизат снежинките.
– А какви са снежинките, като излизат?
– Снежинките са мънички елфчета с крила, момченца и момиченца. Те излизат винаги по двойки, семейства и познати, и започват, летейки към Земята, да танцуват.
Когато са били мънички бебета, увити в пелената на облака, непрекъснато са слушали песента на ангелите, които люлеят облаците и им пеят за Земята, която ги очаква да я прегърнат и завият с пухкавото си бяло одеяло.
Ангелите пеят, летейки и люшкайки облака с неродени снежинки – за техния танц, за реките долу, търсещи почивка, за малките дечица като теб – мила Бел, които с усмивка ще ги посрещнат.
Анабел се усмихна и прегърна силно дядо си.
– Колко е хубаво, дядо! А какво правят джуджетата, докато въртят педалите?
– Те, мило момиче, развиват пелените на бебетата снежинки, които вече отраснали в облака, се раждат младенци, танцувайки над върховете на планините. Вече са девойки и младежи и слизат като усмихнати мъже и жени на Земята, желаейки да си починат в прегръдка с нея.
Докато снежинките танцуват, ангелите пеят приспивна песен на уморената почва, като я уверяват, че скоро ще бъде завита и ще почива до по-добрите слънчеви пролетни дни.
– А, дядо, дядо, снежинките имат ли си имена, като децата?
– Да, мила Бел, имат си. Всичко в този свят е различно, уникално. Една с друга еднакви снежинки няма. Ето – мъжът ѝ подаде очила с големи лупи, – можеш да разгледаш полепналите по прозореца снежинки.
– После. – Момиченцето кимна и ги остави настрани. – Дядо, аз обичам снега…
– Знам, мила Бел – и той те обича. Обича да те гали по бузките, да се вплита в косичката ти, да искри, отразен в очите ти.
Снегът, мила Бел, е семейството на снежинките. Събрани заедно, те могат да кажат „сбогом“ на този свят и разтапяйки се в удоволствието, което са дарили, и с мъничко тъга, да се върнат отново горе в облаците до другата зима, само че вече като микроскопични капчици – невидими дори с моите очила – да се върнат горе отново, като пеленачета.
– Дядо, дядо, колко е хубаво това… Иска ми се да бъда снежинка и да мога да танцувам и да нося радост навсякъде.
– Мила Бел, ние с теб танцуваме – всеки човек танцува през живота си и може да внесе много радост и веселие, стига да намери подходящ партньор за танц и да е със своето обично семейство…
Очите на момиченцето неусетно натежаха и то се отпусна върху гърдите на дядо си.
Майката на Анабел влезе в стаята. Момиченцето спеше на една страна, с косичка, слепена по челото. Устните му бяха извити в усмивка. Жената се приближи до леглото и го зави добре. От печката се чуваше пропукване, а в стаята миришеше на изгорели дърва.
Над леглото се мъдреше снимка на мъжа с мустаците. До нея стоеше поставка за лула, на която бе гравирано върху месингова плочка: „На покойния ни дядо Франсис“.

София, 22/23.11.2008 г.

Още приказки и разкази от Георги може да прочетете в блога му – или в сборника „По пътя към…“. А ако искате да споделите нещо за тази – моля, сторете го. 🙂

Към началото