August 2011




Ще го четем… малко по-нататък. 😉



корица на "Фантастихия"

Почитатели на поезията и въображението! Излезе антологията  „Фантастихия” – първият по рода си опит да събере на едно място поети фантасти от няколко поколения и от няколко държави, но предимно от България! На нейните страници ще намерите 47 автори. Графичните илюстрации в книгата, в които има много космос, ирония и разнолик модерен колаж, са дело на големите ни майстори на графиката Васил Иванов и Калин Николов… Съставена от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев и украсена с картини на тандема Зельони/Глускина, тази своеобразна антология ще ви достави несравнимо удоволствие! Адресът, на който тя може да се види и купи, е електронна книжарница e-knigi.net

 

Със СТИХ и ВЪОБРАЖЕНИЕ

От съставителите

Александър Карапанчев:

… “под една шапка” в нашия сборник съжителстват класици като Яворов и Дора Габе, съвременни пера като Иван Давидков и Анибал Радичев, пишещи млади фенове на жанра като Мартин Петков или Калин Ненов… За разнообразие и, ако щете дори, за сравнение на силите сме включили и десетима вносни автори: председателя на земното кълбо – както сам се е наричал! – Велимир Хлебников, тъй лиричните и в прозата си Теодор Стърджън или дълголетника с майка шведка Рей Бредбъри. Че даже и нещо (кратко досущ светкавица!) от ранните години на Станислав Лем… От пъстро по-пъстро поетонаселение, нали така?
Но хайде пак да се обърна към Александър Геров, с когото навремето направих четири интервюта. Някъде в тях той казва: „Едно вълнуващо фантастично стихотворение трябва да говори за Космоса, за вечността, за победата над смъртта…” И добавя към диапазона на тоя вид поезия социалните предвиждания плюс нейно величество утопията. А от своя страна аз бих допълнил (без да откривам Марс), че фантастичното се крепи върху няколко кита, тоест върху няколко „не-та”: небивалото, невероятното, невижданото и невъзможното. Ето, освен от изискванията за висока художественост, ние с Атанас сме се ръководили тъкмо от тези позиции…

Атанас П. Славов:

… Какво мога да добавя след искрящото слово на моя духовен събрат Александър Карапанчев? Например, че (макар да съм съчинил над 600 нови думи в моя „Полуречник по инженервно язъкознание”) не аз, ами той е авторът на невероятната дума ФАНТАСТИХИЯ, която стои на първа корица и за която му завиждам с бяла завист. Наистина какъв богат регистър: „фантастика – стихия” ли не щеш, „фантаст – стих” ли… въобще читателят би могъл да прочете в Нея каквото си поиска…
В тази антология вие ще срещнете както космически поеми, визиращи мястото на човешката душа във Вселенския порядък, и невероятни гледни точки към вътрешния космос на Природата, така и шеговити закачки с твореца фантаст, на когото нищо човешко не му е чуждо. Тук ще попаднете и на произведения-афоризми – те не претендират да бъдат мерена реч, но пък носят аналитичната мъдрост на цял фантастичен роман. Сигурно за такива късоредни словотворения Станислав Йежи Лец е отбелязал: „Има хора, дето не могат да четат афоризми – за тях пишат романи.”…

~

За Живота…

Теодор Стърджън
Гръм и рози

Ти ми даде сърцето си,
ти ми даде света.
И гръм, и рози, избуяла трева,
море и топла плът.

В златна чаша отпих от зората,
в сребърнa – от тъмнината.
И яздих жребеца на дивия вятър,
и пях със звъна на водата.

С гръм поразих всяко зло на земята,
а правото с рози посрещнах.
С моретата мих, с плътта аз строих
и светът беше светъл и ласкав.

(Превод: Васил Сивов)

… Вселената…

Агоп Мелконян
Аз – смъртният

 

… Аз съм Алфа и Омега,
началото и краят…
Из послание на Йоан Богослов, гл. 1 (10)

Не ти!
Аз съм краят. Аз съм началото.
Първият тласък на живата сфера.
Аз съм хаосът с вис-виталис.
Първобог. Първодух. И първоматерия.

Не ти!
Аз нарекох началото слово.
Делото стана светлина.
И откривах отново, отново, отново
грешната, днешната нова земя.

Не ти!
Аз посадих божества на небето,
на земята – божествени жрици.
И ме разпънаха между сърцето
и грубата свита десница.

Не ти!
Аз открих, че слънцето свети,
всяка истина в мен е родена.
Не е имало преди мене поети
и няма да има след мене.

Себеподобните – богоподобни дяволи
плюят на ада и рая.

Аз съм краят. Аз съм началото.
И всичко от началото до края.

… И всичко Останало…

Страната на чудесата те очаква, читателю любезни…

А да не забравяме и съдържанието:

Със стих и въображение – предговор от съставителите / 7

Уолт Уитман: из поемата „Песен за себе си” / 12
Емили Дикинсън: „435”, „449” и „657” / 16
Пейо Яворов: „Тома” и „Чудовище” / 18
Николай Лилиев: „Нощта ще ни изплаче…” / 21
Дора Габе: „Почакай, слънце” / 22
Атанас Далчев: „Ручей” и „Повест” / 23
Александър Геров: „Еделвайс”, „Обръщение” и „Още две за нея” / 25
Веселин Ханчев: „Поет” и „Гъливер” / 28
Георги Мицков: „Светлина”, „Йонийско море” и „За път се сбират пъдпъдъците…” / 31
Иван Давидков: „Залезите” / 34
Велимир Хлебников: „Аз и Русия” / 35
Дилън Томас: „И смъртта ще остане без царство” и „Особено когато октомврийски вятър” / 36
Владимир Башев: „Когато се запитвам за лицата…” / 39
Иван Пунчев: из поемата „Балада за водата” и „Духът на науката” / 41
Анибал Радичев: „Присъствие”, „Телепортация” и „Аргонавт” / 47
Борис Христов: „Знак от небето” / 50
Веселин Маринов: „Нишката” и „Стъкленият барабан” / 52
Васил Сивов: „Агонията на Земята” и „А може би…” / 54
Иван Методиев: „Щастие” и „О, всичко от това, което…” / 56
Атанас П. Славов: „Извор от върха” и „Свобода” / 57
Теодор Стърджън: „Гръм и рози” / 60
Рей Бредбъри: „Плувай, човек!” / 61
Христо Граматиков: „Горчивата съдба на българското народно фентъзи” / 67
Александър Бурмов: из поемата „Водевил” / 70
Красимир Георгиев: „Аз – създателят на Вселената” и из „Двустишия на Красимир” / 75
Агоп Мелконян: „ Аз – смъртният”, „ Някога” и „Изповед” / 80
Любомир Николов-Нарви: „Балада за фантаста” / 83
Александър Карапанчев: „Двама далечни”, „Хиляди автопортрети” и из цикъла „Шесторъбести колелца” / 85
Иван Н. Хаджиев: „Реката” / 89
Миглена Николчина: „И пеперудата” и „Смъртта на мечтателя” / 90
Станислав Лем: „Дневна пеперуда” / 94
Урсула Ле Гуин: „Старци на водопада” / 96
Георги Кацаров: „ХІІ/1255” / 98
Емил Иванов: „Пречистване”, „Горчив бокал” и „Гробищен размисъл” / 99
Росица Панайотова: „Късостишия”, „Молитвата на Алиса” и из цикъла „Моята азбука” / 102
Ценка Бакърджиева: из цикъла „Вселена” / 106
Ирина Александрова: „Aпокалипсис ІІ” / 108
Данила Стоянова: „Сетивата, сетивата…” и „В истеричното си напредване…” / 110
Валери Иванов: „Отиват си поетите…” / 112
Атанас П. Стоянов: „Ветрове на времето”, „Северно сияние” и „Урок по астрономия” / 114
Юрий Зелeный: „Что ты, поэт?” / 120
Евгений Харитонов: „Пеперудки еднодневки” и „Космонавти” / 122
Светлана Комогорова-Комата: „Аз съм електрическият изблик…” / 123
Елена Павлова: „Станси 1 – 95” / 124
Пламен Глогов: „Звездният саркофаг” / 126
Мартин Петков: „Ние не сме” и „Графити” / 128
Калин Ненов: „Космическо” / 130

Малък калейдоскоп, или за художниците тук – послеслов / 131



Ще го четем… малко по-нататък. 😉



Пишещи приятели 🙂

По подсказка на Николай Теллалов, качих първите занимания от писателската ни работилница ето тук.

Приятно слушане!

И – ако ви стане особено весело – включвайте се в упражненията. 😉 Пращайте текстовете си – отговори на poslednorog-а. Аз смогвам (сегиз-тогиз) да го проверявам.

(Гледайте все пак да уцелите деня, в който ги обсъждаме. Иначе ще си останат за лично забавление. Мене ме не бърка.)

Кал, безумно весел

« Previous Page