Малки богове
Тери Пратчет
Представя: Васил Станев
Авторът
Терънс Дейвид Джон Пратчет е известен по цял свят британски автор, създал поредица от тридесетина книги, които започнаха като пародии на фентъзи жанра “Меч и магия”, докато постепенно еволюират до сложни, многопластови къси романи за “Свят Диск – свят на отражения и огледало на светове, носен от Вселенската костенурка през бездните на Мултивселената”. Този свят-огледало е сцената, на която Тери постави своите своеобразни коментари за нашия свят, коментари върху обществото и науката, рационализма, вечните въпроси. Пародията израсна пред очите ни до голяма литература.
Многоликият Тери (или още “Авторът”, “Майсторът”, както го наричат феновете му) беше брайтист от ранга на Хичинс и Докинс, автор на литература, значима както по количество, така и по качество, обществена фигура със световна популярност. През 2007-а обаче в пъстрия карнавал на живота му започнаха да се появяват сиви тонове. Тери беше диагностициран с рядка форма на Алцхаймер.
Сега, когато болестта все повече изтъпява перото му, но неизбежното още не го е прибрало в лоното си, сега аз се връщам към моето лично общуване с Майстора чрез книгите му, за да отсея по-доброто от доброто и вечното от по-доброто. Защото, в крайна сметка, след години, когато Пратчет отдавна е придобил почетното си членство в Клуба на английските мъртви класици, идните хора няма да се занимават с цялото му творчество, част от което вече лека-полека започва да става трудно за разбиране без бележки под линия, а ще запазят една негова книга, която носи духа му най-пълно и немимолетно.
За разлика от повечето останали книги на Пратчет, които се групират по поредици – за Ринсуинд, за Баба Вихронрав, за Стражата – тази няма своя поредица, тя е сама за себе си. Омния се среща и в по-късните книги на Пратчет, но действието повече не се води там. Косвено може да се заключи по книгата “Захапи за врата” ( ИК “Вузев” – “Архонт – В” ООД, 2002 г. ), където е споменат Брута, че действието на “Малки богове” се води в по-ранно време от основната нишка на поредиците.
Техническа информация
Както всички книги на Пратчет, издадени от Вузев в този период (1996-a година), книгата има меки корици, които бързо се претриват по ръбчетата и имат склонност да се отделят от книжното тяло. Моят екземпляр все още стои цял – на добра дума.
Преводът не е особено коректен, срещат се неточности като “господари мои” или “милорде мой” вместо “господа”, “господине” например, срещат се и откровени безсмислици от сорта на “високата пустиня” вм. “дълбоката пустиня” или “вдън – пустинни племена”. Тези преводачески грешки все пак допринасят в известна степен за очарованието на книгата, придават й самобитен характер.
Историята
Теокрацията Омния се готви за война с близките и далечните си съседи по брега на Кръглото море. В гр. Кум, столицата на страната, в църковната Цитадела, послушникът Брута прекопава градинката си. Брута е олигофрен, надарен с извънредна памет – той не знае как да забравя каквото и да е. На свят Диск, съдбата на боговете напомня играта “стълби и змии” – боговете се зараждат спонтанно като малки богове (оттам и името на книгата), съществуват като безплътни джинове без усещане за време, и ако някой човек повярва в такъв малък бог, той расте от вярата и постепенно става Голям бог. Ако вярата обаче постепенно изчезне, има опасност богът да се смали и отново да стане малък бог. Това се случва на Ом. Богът на Омния възнамерява да се върне на земята, но се оказва без вярващи и е хванат в тялото на едноока костенурка. В това състояние той прекарва три години, докато един орел го хваща с намерение да го разбие в скалите, за да се добере до месото му. По някаква космическа шега Ом пада в купчината тор в градината на Брута, където усеща вярата му. Ограниченото момче Брута се оказва единственият човек в цялата Църковна империя, който реално Вярва в своя бог. Оттук започват перипетиите на героите – на Брута като Осмия пророк, на наставника му дякон Ворбис, бивш инквизитор с претенции за кървава върховна власт, на Ом с опита му да си възвърне миналото могъщество. Империи ще падат, войни ще се водят, ще има много смях и много тъга, а под всичко това все така неотменно Костенурката се движи.
В заключение
Всеки от феновете на Пратчет има своя любима книга, обикновено първата, която е прочел. Тери стана емблема на нашето поколение, ние израснахме с неговите книги, първата от които на българския пазар беше четвъртата в поредицата – богато илюстрираната “Ерик”. Бъдещето ще хербаризира и обобщи настоящето; Пратчет ще се споменава наред с авторите, които в момента са засенчени от успеха му (но имат своето място под слънцето), ще бъде сравняван с тях и с други автори, ще са противоречиви мненията и анализите за него, мнозина ще тълкуват и търсят в книгите му несъществуващи неща – процес, който вече е започнал. Самият Тери признава в едно интервю, че се опасява от сериозното тълкуване на книгите си, които са били замислени и написани в чисто сатиричен дух. Може би след две хилядолетия хората ще преписват в скрипториите “Евангелие от Брута”, може би не. Докато сме в настоящето, ще помним Тери с добрината, човечността и терапевтичния смях, отличаващи голямата литература. Или, както казваше знаемнитият му предшественик, “Сбогом и благодаря за рибата”.
Книгата е подходяща за читатели на: 10+ години
Препоръчват ви я и: Калин Ненов, Атанас П. Славов, Силвия Радева
Заповядайте в Stanev Reviews, новия блог на Васил Станев, за още представяния на книги и филми.
Може да заемете „Малки богове“ за четене от Общественото крило на Човешката библиотека.
