Въпросът изникна отново покрай хартиеното издание на „Докосвания“. Изниквал е преди това, ще никне и занапред – информационната ентропия е велика сила… но млък, сърце! Дай път на ума. 😀
И тъй:
Защо не слагаме директни връзки за теглене на електронните ни книги?
Защото държим хората, които искат книгите, да са достатъчно активни (и интелигентни), за да могат да ни напишат един имейл.
(Лично осенение на Кал:
Оня ден ми изкристализира: в ЧоБи не се стремим да стигнем до ВСИЧКИ читатели. Бога ми, съвсем не… познавам такива четящи хора, дето… но да не се разсейвам. 😉 Стремим се да стигнем до -нашия- народ: до всички читатели, които ще разберат ценностите, заложени тук – http://choveshkata.net/blog/?page_id=103 – включително нуждата от лична връзка и взаимопомощ.)
Факти в цифри:
„Пълноземие“ на Николай Теллалов е достъпна през директен линк, другите три змейски романа – при поискване по имейл. Резултатите са следните:
– „Пълноземие“ дотук са си го платили ок. 45 човека.
Сравнете с другите три е-книги на Теллалов:
http://choveshkata.net/blog/?p=1531
– Отзиви за „Пълноземие“ няма: http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=20&t=275
Сравнете с другите Теллалови книги:
http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=20
Изводът (за Кал) е:
Писането на един имейл „пратете ми книгата“ – полагането на съзнателно усилие – създава по-трайна връзка между читателя и нас. И впоследствие е по-вероятно читателят да си ни спомни пак.
Затова засега не сме склонни да даваме директен достъп за която и да е от новите или следващите ни книги.
(Но няма проблем да ги качваме в Моята библиотека, както вече сме направили с три от романите на Ники:
http://chitanka.info/person/nikolaj-tellalov
Проблемът е, че точно в момента в Моята библиотека няма свободен човек, който да превръща нашите FB2 към техния предпочитан формат SFB. Ако някой иска да помага с конверсиите направо там – Петър Енчев го кани сърдечно. Веднага ще ви свържем.)
Разбира се – както всеки път досега и нататък – това е временна позиция, която търпи еволюция. Слушаме вас, слушаме се и помежду си. И решаваме заедно.
Празници! За сърцата и умовете! 🙂