December 2012




Приятели (състезатели :D):

Неуморният екип на SciFi.bg цял декември ще радва и изненадва феновете на фантастичното с… вижте какво.

Там, сред другите фантастични награди, сме и ние – с „Дивна“ и „Слънце недосегаемо“ на хартия, и с всяка от е-книгите ни.

А вие? 🙂

Участвайте! Наградете се! Споделете! (Много ли ви мъчиха тия задачки; коя ви разсмя най-много; коя ви напомни какви сте отвътре, в дълбокото си…)

Бъдете!

С декемврийски хъс,
Кал)



Скъпи приятели!

Заваля първият сняг! А отприщи ли се веднъж небето…

Заедно с „белите пера“ на Питий, през декември сред хората валят и книги. И се стелят в душите им – пласт върху пласт – но не за да затрупат безследно това, което е отдолу, а да го затоплят – за да може, след дългата зима, да разцъфне сред света – благо разтопен. По-истински и по-чист.

От един филм, не помня точно кой, ми останаха само тези думи: „Снегът вали, за да заличи греховете на хората“. Нека и ние, докоснати от фантастичното, да се постараем да ги поправим или поне да се замислим как можем да бъдем по-добри, по-човечни.

Най-добре за новия алманах „ФантАstika 2012“ ще ви разкаже неговият съставител Атанас Славов:

корица на ФантАstika 2012

Признания на съставителя

Доживяхме и фаталната 2012-а. В момент, когато стада от подплашени митомани се опитват да прескочат оградите около „Планината на спасението“ Бурагаш във Франция, ние от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ се отдаваме на удоволствието от новия алманах. И то не кога да е, а на 21.12.2012 г. В края на краищата именно Националният музей „Земята и хората“ е подходящото място да си кажем последно „сбогом“, нали?

Някой ден в бъдещето може да нарекат 2012-а „година на фантазиите“, защото е отприщила мътен поток от фантазми на тема „края на света“ и той в бурните си талази е отмил последните капки здрав разум у масовия консуматор. Ние, съставителите и авторите на това издание, които сме „изживели“ хиляди въображаеми катастрофи, най-добре знаем стойността на такива фантазми. По темата се отчитат няколко текста, най-вече в раздела „Футурум“, където обозряваме както рецептите, по които човечеството може да измре от собствените си страхове, така и научнохипотетичните причини.

Но като цяло алманахът не е сатирично ориентиран; хуморът, както винаги, е събран накрая в рубриката „Присмехулник за убиване“. Как бихме могли да наречем комични разтърсващите новели на Тери Бисън и Дъглас Смит? Или психологическите истории от конкурса, посветен на Агоп Мелконян, разказите на Светослав Николов, Ценка Бакърджиева, Антон Фотев и Георги Христов?

Последните трима, както и невероятният Янчо Чолаков, са представители на бургаския клуб „Терра фантазия“, който положи основите на Дружеството. Но не поради това Чолаков е един от гвоздеите на броя с първата част от романа „Дванадесет разбойници“. В този литературностилистичен пирует Янчо ни представя уникална интерпретация на Новия завет, където дванадесетте апостоли са разбойници, променени от Христовото слово. Но по неговия си начин – с хумор, ирония и сарказъм, които никога не преминават в цинизъм.

Този път портретиран в 3,14 измерения е Велко Милоев. Изящен и поетичен писател, който от доста време не ни е радвал с нови произведения, но в тези, които представяме тук, ще го откриете и като НФ автор, и като хуморист, и като създател на магически светове, и като етик – неуморим търсач на Разумното, Доброто, Вечното.

Верен на себе си като съставител, в любимата рубрика „Изгревът на следващото“ ви предлагам искрящия от игривост и доброта свят на Сергей Другал в повестта „Базилиск“, а втората част от романа на Григор Гачев ще ви качи на следващия етаж от реалността „Ортодокс“.

Киноразделът е малък; едва в последния момент, когато алманахът беше вече форматиран и подреден по страници, успях да видя изключителния „Облакът атлас“ и не бях в състояние да го отразя. За въздействието на този филм ще кажа само, че ми върна знанието защо като младеж избрах да посветя живота си на фантастиката и не съжалявам до днес. За други „шедьоври“ като „Дред“ и подобните му съм се изказал достатъчно ясно.

Разделът „Фантастология“ освен ежегодния пълен обзор на българските фантастични книги и периодика представя легендарно известния Георги Марков като фантаст, а също и поетично-философската книга на Михал Айваз, която литературните сноби в никой случай не биха нарекли „фантастика“. Ние обаче си я познаваме.

На прощаване безсмъртният Рей Бредбъри ще сподели с нас есето си „Радостта да пишеш“. Вестта за кончината на Борис Натанович дойде след оформянето на броя, но си запазваме правото в следващия алманах да отворим блок за „Епохата Стругацки“. Тук има по един такъв, посветен на юбилеите на основоположника на българската фантастика Светослав Минков и основоположника на съветската – Иван Ефремов.

Новата дума „Визионария“ идва да замести тромавото заглавие „Фантастично изкуство“, още повече че този път визията е разширена и в територията на архитектурния проект. За графика на броя Пламен Семков ще говорят десетките графики, изпъстрящи алманаха.

В „Откъде идваме“ ще научите кои са притежателите на „Златното перо“, защо съществува сайтът „Сборище на трубадури“ и какъв е смисълът на думите „кукувден“ и „кукузизъм“.

Хумористичният раздел този път е изобилен. Четири съвършено различни по стил и прицел истории ще ви предложат нови гледни точки към смешното фантастично. Накрая, от свое име ще споделя с ятата от „въображаби“, спасяващи се от Апокалипсиса, една тайна:

Знам какво ще се случи в последните минути на 21.12.2012 г.!!!

Ще започне 22.12.2012.

Амин.

Ето и съдържанието на „ФантАstika 2012“:

Изгревът на следващото

Базилиск – Сергей Другал
Ортодокс – втора част от романа на Григор Гачев

Преводи

Око под наем – Тери Бисън
Писък от ангел – Дъглас Смит

Български фантасти

Шест къси експеримента (текст и картини) – Атанас П. Славов
Портрет в 3,14 D: Велко Милоев (пет разказа и есе)
Дванадесет разбойници – Янчо Чолаков (първа част от роман)
Уловът – Ценка Бакърджиева
Разпятие – Антон Фотев
Словото – Георги Христов
Мьобиусова повърхност – Светослав Николов
Нещата от живота; Всичко си има цена – Емануел Икономов
Конкурс, посветен на Агоп Мелконян: Агоп в дома на литературата – Владимир Полеганов; Милвай своето лице – Герасим Симеонов; Последният – Иван Русланов; Пътища – Юлия Попчева; Този блус не е мой – Любомир П. Николов; Времето и ние – Мартин Петков; Съжалявам – Георги Малинов; Рана на нар – Вал Тодоров
Още фантастихия: Юрий Зельони, Уолт Уитман, Хорхе Луис Борхес, Николай Заболоцки, Константи Илдефонс Галчински, Вал. Д. Иванов
Автоинтервю – Александър Карапанчев

Фантастология

Български фантастичен книгопис 2011–2012 – Дилян Благов
Забравени книги: „Победителите на Аякс“ – Валентин Д. Иванов
Поет на видимите и невидимите градове – Владимир Полеганов
Наградите „Хюго“ 2012
Научната фантастика отвръща на фентъзи удара
В орбита около Лем – сборно интервю с Владимир Борисов (БВИ)
110 години от рождението на Основоположника: Спомен за Светослав Минков – Владимир Полянов; На хоризонта – един уникален труд („Сините хризантеми на Светослав Минков“)
105 години от рождението на Иван Ефремов: Родом от Вирица; Пътят на ветровете – откъси от едноименната му книга; Да го обичаш заради неговите мисли… – интервю на Александър Карапанчев с Генадий Прашкевич
In memoriam: Рей Бредбъри – Радостта да пишеш
Литературна фаКтастика

Визионария

График на броя: Пламен Семков
Космографиките на Атанас П. Славов – Калин Николов
Пустинното цвете – арх. Константин Доганов

Съзвездие Кинотавър

Dredd 3D и Total Recall (2012): субпродукти, получени от разфасовката на „Беглец по острието“ (Blade Runner) – Атанас П. Славов
„Снежанка и ловецът“ и Upside down – Илка Чечова
„Светлини сред сенките“ подготвят минисериал

Футурум

21.12.2012 г. – поредният „край на света“ – Петър Младенов
10 начина да измрем научно – Мартин Рис
Научна фаКтастика
С името на Станислав Лем – атрактивен парк, наречен на поляка
70 години от рождението на Иван Пунчев – Йордан Янков

Откъде идваме

Златното перо на българската фантастика – Марина Миланова
Представяне на сайта „Сборище на трубадури“
Предисторическото „Ку-ку“ – Руен Руенов

Присмехулник за убиване

Космографски хахавел – Янчо Чолаков
Бъдещето на Иван Вазов
Метъляшка – Димитър Стефанов
Ортокар – новият православен автомобил – Пламен Сивов
„Неволно подслушано“, „Даркон“ и „Зелените кълвачи…“

~ ~ ~

А какво ни подари Григор Гачев, вижте тук:

Докосвания

корица на „Докосвания“

Книжките може да поръчвате от нас. Цената на aлманаха е 15 лв. при поръчка от нас (20 иначе); а на „Докосвания“ – 5 лв. (7 иначе). Тиражите са малки. 😉



Дупка в небето

клуб „Светлини сред сенките

корица на _Дупка в небето_

Представя: Калин Ненов

Слънцето спускаше сребърни игли през пердето на прозореца. Бъртрам седеше на трикракото столче пред камината. Косата му, стегната в конска опашка, тежеше върху гърба му. Орловият му поглед не изпускаше пурпурните балончета на отварата, къкреща в гърнето. Магьосникът почесваше напрегнато тънката си брадичка, хапеше устни и се чудеше какво се е объркало.

– Трябваше да е оранжево… Оранжево към червено – мърмореше той.

Балончетата ставаха все по-малки и все повече, когато нещо отвън изтрещя. Магьосникът скочи, обърна гърнето и разля отварата. Лепкавата смес се плисна по пода и бързо изпъпли до книгата, която бе изпаднала под масата.

– Какво направих?! – Бъртрам се втурна да спаси книгата. – Ще вземе да се роди нещо уродливо…

илюстрация към _Дупка в небето_

– Това остави на мен – каза старият По. – Подготви се за дълъг път, а утре сутрин ела тук, на площада. Ние ще помислим, ще съберем хората и на сутринта заедно ще изберем кой да те води.

– Видя ли? – изпъчи се Ико. – Не излъгах!

– Я стига. – Елоки вирна брадичка. – Сутринта мисли по-добре от нощта… или как беше. Аз се прибирам вкъщи.

– И аз! Отивам да изкова меч за магьосника! – изпрати я радостният вик на детето. – Сутринта мисли, вечерта спи… Ха-ха-ха! Чао, Ели!

Докато всички спореха, никой не забеляза малкото, опърпано момче, което се промуши в тълпата и тикна в ръцете на Бъртрам нещо, увито в кафяв плат.

– Ето – рече то. – Ще ти помогне! Сам го направих… Първият!

Всички на площада видяха как магьосникът разви плата и извади от него един обикновен меч.

– За к‘во му е тоя меч! – извика младеж с бяла риза.

– Аз съм Ико, синът на ковача. Не е обикновен. Това е магически меч! Името му е Магорог! – възрази момченцето. – Направих го, за да пази Бъртрам от всички беди.

Селяните избухнаха в смях. Може би всички се питаха как това кльощаво хлапе ще изкове меч, било то и с магия. Ико наистина беше съвсем мъничък в очите им. Лицето му бе черно от сажди, по ризата му имаше петна и дупки от изгаряне, а косата му беше рошава и отдавна немита. Всички сочеха детето и му се смееха. Изглежда само По и Бъртрам бяха заинтригувани от меча. Мъдрецът прокарваше пръст по гладката повърхност и мърмореше нещо на магьосника, който кимаше в знак на съгласие.

– Момчето може да е малко, но владее силите си – рече По на тълпата. Когато подигравките и смехът секнаха, Бъртрам добави:

– Малкият Ико е вложил своя огън в меча и го е изковал с магия. – Хората го гледаха недоумяващо. – Аз вярвам, че това оръжие ще ми помогне много. Никой възрастен няма сърцето на малко момче, а именно такова сърце ще ми е нужно, за да премина изпитанието.

Кин ги водеше по горската пътека със свито сърце. Щеше да е трудно да обясни какво е правил, ако не се прибере цялата нощ. До него вървеше Елоки с приведена глава. Страхуваше се, но трябваше да осветява пътя.

– Мисията ви е по-важна от… – Кин се запъна. – От всичко, така че няма значение.

– Сигурно ще ти се карат вкъщи – разобличи го Елоки.

– Ахъ, често се запилявам някъде.

– Постъпи много смело, Кин! – намеси се Бъртрам. – Не ни познаваш. Можеше да ни изоставиш, но избра да ни помогнеш.

– Познавам Стрейк – възрази момчето. – Има нещо, което крие от хората. Знам, че само се прави на добър. Един приятел, синът на дърваря, каза, че го е видял вдън гората. Говорел с гоблини.

– Ах! – Елоки се спъна, но Кин успя да хване ръката ѝ.

– Млекшейфът му е омагьосан – напомни Ювана. – Той искаше да ни спре.

– Пострадал е от хората – каза Бъртрам. – Никой не би намразил толкова много света, че да се съгласи да участва в гибелта му. Никой, освен някой много нещастен човек. Тези са най-опасни.

илюстрация към _Дупка в небето_

– Тук е! – Рия спря до бяла, каменна чешма. Коритото и чучурът бяха гравирани с цветя и птици. Жълтата билка, която растеше и виеше стъбла навсякъде по чешмата, привлече вниманието на всички. Риа огледа пътешествениците. Не изглеждаха добре, още като ги бе срещнала, но сега дишаха така, сякаш спяха, докато вървяха. – Поседнете! – каза им, посочвайки старата, дървена скамейка край пътя, после изтича до чешмата. Приседна на ръба на каменното ѝ корито.

– Ще се справя! – каза си, поемайки дълбоко дъх. – Черният смрак се лекува… лекува се!

Тя откъсна цветчето жълтоглав, което надничаше до десния ѝ крак, и го поднесе към ноздрите си. Вдиша отново. Прашецът от тичинките на цветето вля в душата ѝ енергия и надежда. Рия извади шишенце с отвара от джоба си, постави го на плочките пред себе си и клекна. Трябваше да стрие жълтоглава внимателно. Притисна го с показалци и започна бавно да го върти между тях, докато отрони едра капка.

– Така, още един! – Тя говореше и работеше, поддържайки спокойствието си с усилие. Докато не изцеди необходимия брой капки, не погледна нито веднъж към спътниците си. Усещаше, че са по-зле отколкото бе очаквала, но не позволи на страха да я завладее. Запуши шишенцето, разклати го и едва тогава потърси с поглед дружината. Децата бяха притихнали в полусън. Магьосникът се прозяваше лениво.

– Хей, не заспивайте! – Рия изтича до скамейката. – Ще ви дам отвара, която ще прогони умората ви. Само не заспивайте, моля ви!

– Черен смрак е, нали? – Бъртрам пое шишенцето.

– Отпий само глътка, много е силна – предупреди го Рия.

Той пи, даде и на другите.

– По пътя си сте убили елен – каза Рия. – Тези, които са яли повече от месото му, ще се оправят по-бавно. Еленът е бил отровен от гоблините. Нарочно са го пуснали на пътя ви, а предводителят им е разбъркал мислите ви с някакво питие. Не сте разбрали какво правите.

– Ах… Стопанинът на „Лексондер”… Той е сторил това… – Бъртрам наклони глава наляво и надясно. Явно вратът му се беше схванал.

– Не останахме у дома, защото не е безопасно – продължи Рия. – Всички знаят за дарбата на дядо, а и за моята. Ще се наложи да отседнете в странноприемницата, поне за тази вечер.

– Чудесно – промърмори Леахим.

– Убедена ли си, че ще се оправим? – уморено я погледна Бъртрам. – Знам, че няма лек за черен смрак.

– Така се говори, но за всяка болест има лек – усмихна се Рия. – Понякога е нужна малко магия, понякога повече вяра. Вие ще се оправите, повярвайте ми!

След около час, стигнаха до пещера, затулена с каменна плоча.

“За да откриеш, що желаеш, нещо трябва да узнаеш” – пишеше на нея. Малко по-долу имаше гатанка.

“Кое е туй що мислим, че владеем, ала без него няма да живеем?”

– Ха така! – Бъртрам седна пред плочата и подкани децата да помислят с него. Поседяха, поспориха, но умората ги надви и скоро всички се умълчаха.

– Няма да стане така! – каза магьосникът. – Уморени и гладни сме. Ще си починем, ще похапнем, после ще помислим пак.

– Но гоблините… – възрази Леахим. – Ами Клобльо?

– Срещу тях имаме Магорог, а и ще направя магическо перде, което да ни пази. Вече нямаме време и сили за битки и премеждия.

Близо до пещерата имаше круша. Жълтите ѝ плодове привлякоха вниманието му и той отиде да си откъсне една. Отхапа и устата му се изпълни със сладост. Прииска му се дори плодовете да могат да говорят, но това го натъжи. Беше причинил достатъчно зло на хората.

– Кое е туй що мислим, че владеем, ала без него няма да живеем? – промърмори той и разбра, че знае отговора. – Природата!

Бъртрам отиде до плочата и извика силно:

– Отговорът е ПРИРОДАТА!

илюстрация към _Дупка в небето_

Още любими откъси – тук.

Книгата е подходяща за читатели на: 3 – 13 години (и родителите им 😉 )

Може да си поръчате „Дупка в небето“ от нас или от самите автори в Казанлък. Книгата е 76 страници и струва 5 лв.



Приятели 🙂

Декември винаги е бил специален месец за Човешката библиотека. Every dream, I’m told, has its December, пеят си Savatage – а нас ни е потръгнало (още от „Последният еднорог“ насам) през декември да се сбъдват най-много от мечтите ни.

И така –

Декември е месецът на отворените врати в ЧоБи. Може да ни питате всичко, което ви е интересно за дейностите на Човешката, книгоиздаването, книгописането – или тук, или в специалната тема във форума ни. Ние ще се постараем да ви отговорим. Първо погледнете и страницата ни с въпроси – може вече да сме отговорили. 😉

Декември е и месецът за подаръци – тъй де, за терзания с какво да зарадваме любимите си хора. Може ли, може ли ние да ви изкушим? Вземете им електронна книга. 🙂

(more…)

« Previous Page