Месец: юни 2018

Знаете ли с какво е известен 28 юни?
Слави се рожденият ден на Николай Теллалов 🙂
А неговата спътница Лора дори го изпреварва :))

Честити ви рождени дни! Да сте живи, здрави и засмени!

Благодарим, Ники, че си написал змейските книги, Наното и всичко останало, на което могат да се радват читателите 🙂 Продължаваш да вдъхновяваш много хора. За някои от тях змейските книги са не просто литература, не просто приятели, а олицетворение на най-свидното им, на техните въжделения.

Това ЧУДО не бива да среща своя край, затова електронните книги продължават да са достъпни, но е време да осигурим на хартия изчерпаните заглавия: „Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“!

Защото обичаме да събираме книгите и хората! И това е вълшебно!

Продължете четенето на “С днём!”

Приятели (:

Новата ни рубрика продължава с… продължение: един текст, вдъхновен от есето на Наско Славов, което ви представихме миналата седмица. Дружеската фехтовка също е начин, по който растем и се разхубавяваме. 😉

Продължете четенето на “От сърцето на Човешката: Кал”

Приятели (:

Тридесетата книга в поредица „Човешката библиотека“ дойде. (Юпиии-лееей! 😀 )

„Невидена река“ – Мирослав Моравски

Продължете четенето на “„Невидена река“ – хартиено и електронно издание”

Приятели (:

Втори в новата ни рубрика пристъпва Атанас П. Славов: мечтател и мислител, един от създателите и двигателите на Човешката библиотека, най-младият ни дух и… вижте колко много още. 🙂

Продължете четенето на “От сърцето на Човешката: Наско”

Приятели (:

На днешния тъй важен празник – най-важният от всичките? 🙂 – начеваме една рубрика, която си мечтаем от години.

Макар мъдри хора да са казали „По делата им ще ги познаете“, ако останем само на дела, започва да ни липсва нещо. Някаква важна част от човешкото ни. Ако се плъзнете по блога ни, надолу и назад (юпиииии! 😀 ), ще видите какво сме правили. Ала дали ще видите какви сме?

„От сърцето на Човешката“ ще ви разказва – с думи, не с дела – какви сме. Какви човеци дишат, мислят, чувстват и туптят зад тези имена. А ако вземете че ни харесате… но нека се съобразя с един от принципите на доброто писане. Чак толкоз думи няма да ни трябват. Някои послания и изводи докосват най-дълбоко, когато ги оставим на читателите. 😉

Първият глас в „От сърцето на Човешката“ е на човека, който първи ни подбутна да си създадем нещо такова. Тя умее да подбутва…

Продължете четенето на “От сърцето на Човешката: Вяра”