За празника – да се разгърнем :)

Приятели (:

Днес се навършват:

  • петнайсет години, откак по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.
  • дванайсет години, откак „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.
  • осем години, откак сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.
  • шест години , откак празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи 😛 ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…
  • три години, откак „Ортодокс“ ни заговори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма.

Как, как се отбелязва толкоз многостранен празник?

Продължете четенето на „За празника – да се разгърнем :)“

Към началото