Приятели (:
Днес се навършват:
- петнайсет години, откак по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.
- дванайсет години, откак „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.
- осем години, откак сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.
- шест години , откак празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи 😛 ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…
- три години, откак „Ортодокс“ ни заговори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма.
Как, как се отбелязва толкоз многостранен празник?
…
… Кажете, де. Нали помните, че ЧоБи вечно е отворена към вас? Това важи и за идеите ви. 🙂
Ако пък хич не ви хрумват, аз ви каня да погледате тоя запис:
Той е от Световния фестивал на фантастиката миналото лято. И е стъпчица по пътя ни към света – целия свят.
Човешка библиотека е и всяко място, което гради мостове през света. 🙂
Честит празник!