„За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс седми)

Приятели, продължаваме (:

Последната книга в поредица „Човешката библиотека“ е романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да си поръчате електронното издание. Вижте повече тук.

Приятно четене.
откъс първи
откъс втори 
откъс трети
откъс четвърти
откъс пети
откъс шести

~ ~ ~

Но телефонът безмълвстваше и като че ли излъчваше недружелюбие.
– Хайде! Без мистика и отчаяние! – си заповяда Марта и реши, че ще е най-добре да въведе ред в дома си. За тази цел тя събра наличния състав и постанови: – Започвам разследване относно случая с чортелеците. Моля, потърпевшата госпожа Маца Писанска!
– Маца-Бубастис Писанска! – се обади Мария.
– Никой да не ме прекъсва! Госпожо Писанска, доколкото схванах, тъй наречените чортелеци са те оваляли в сажди и са те „напудрили“ посредством китка пера, събрани от оставките на изядена от тебе гургулица.
– Да – потвърди Маца.
– Не мислиш ли, че това е акт на отмъщение? Чортелеците са решили, че ти неправомерно си лишила от живот едно невинно създание.
– Брей!
– Дръж се прилично! Следователно, у чортелеците има някакво чувство за справедливост.
– Ами! По цяла нощ яздят пътуващите котараци, наплюват чехлите на Бояна, та да се пързалят, и гъделичкат краката на Матев, за да му се присънват страшнотии.
– Ооо! Не стига, че тормозят бедните пътуващи котаци, не стига, че искат да препънат добрата ми прислужница, ами безпокоят и любимия ми съпруг! На оръжие! Обявявам Свещена война на чортелеците. Обърнете знамената „на рат“! Напред срещу коварния враг!
– Маменце – плахо се намеси Мария – все пак, как си я представяш тази война?
– Не съвсем като война, по-скоро – като гонение. Не желая никому злото.
– Това, гонението, ще бъде трудно, госпожо – опита да я обезкуражи прислужницата. – Още миналата събота аз опитах със сърп и решето…
– А! Ти си била осведомена! Откога?
– Откак Маца ме нарече „мръхла“.
– И ти не ми се оплака!
– Защо да ти се оплаква, след като е мръхла? Вместо да се целува с водопроводчика, можеше да изпрахосмукачи тавана!
Марта като че не чу дългия апостроф на госпожа Писанска.
– И отдавна ли знаеш, че Маца е проговорила?
– Поне от две седмици.
– И не ми съобщи?!
– За да ме сметнете за луда? Освен това, още като постъпвах на работа при вас, господин Матев, а и съседите, ме предупредиха, че този дом не е като другите, че тук гостуват доктор Беля, Александър С. и дори самата госпожа Вещица, да не броим пък разните извънземни, пратениците на паралелните цивилизации на бъдещето или миналото.
– И ти все пак постъпи?
– Да. Извънредно ми е любопитно. Трябва да ви призная, госпожо Матева, че аз имам образование, което ми позволява да получа по-добра работа. Но предпочитам да се грижа за вас, да живея между добри и интересни хора, да имам възможност да се уча, да наблюдавам странни събития… А що се отнася до водопроводчика, длъжна съм да ви изясня, че той не е това, което се подразбира под понятието „водопроводчик“. Той всъщност почиства каналите на времето и е малко виновен за случилото се тук, защото, без да иска, изтърва нещо от миналото и затова къщата се пренасели с дриади, самодиви, духове и чортелеци.
– Ай-дааа! – съкрушена се просна на дивана малката Матева. – И прислужницата – не у ред! Бояна-Магьосницата!
– Защо „магьосница“?… – скромно поде тя.
– Ами, щом си служиш със сърп и решето… в смисъл – не ги използваш по предназначение, а гониш с тях чортелеци… това са магически действия. Откъде си ги научила?
– Заедно с чортелеците изпопадаха и разни знания от миналото. Аз ги посъбрах… Прецених, че някои са целесъобразни…
– Целесъобразни?! Да гониш някого чрез сърп и решето! – постара се да се „изуми“ малката Матева.
– Според древната рецепта те трябва да бъдат захлупени с решето, това ги омаломощава, после леко се повдига решетото, под него се прокарва сърпът, който отрязва коренчетата, които ги придържат към този свят, и така те се превръщат във валма от прах и косми и могат да бъдат прибрани от прахосмукачката.
– Аз казах ли да изпрахосмукачиш тавана? – напомни Маца.
– Тогава какво ни спира да започнем действия? – рече Марта. – Нали си се снабдила с решето и сърп?
– Амиии… Константин ми препоръча да не правя това.
– Кой Константин?
– Водопроводчикът – натърти Писанска.
– Константин Евр. В славянските страни – Евров. Този, който почиства каналите на времето.
– И точно в моята къща ли намери да ги чисти?
– Ами… нали когато се извика коминочистач, той не сваля комина, а го чисти на място?
– Аха. Пак съм се уредила. Не стига, че установих истината за Великата река на времето, която образува водовъртежи над Бермудския триъгълник, и си въобразих, че съм услужила на света… а то… сега се появили кой знае какви канали, и то, разбира се, точно над фризурата ми. А да ти е известно кой е продупчил тези канали и кого ползват, както се изрази моят син?
– Струва ми се, това са комуникационни канали, а кого ползват, не зная.
– Следователно имаме две задачи. Първо: обезпрашаване на чортелеците. Второ: разузнаване – кой се размотава из тези канали. Трето… трето! Аз довечера ще пея „Стабат матер“, генералната репетиция е в два часа, след двайсет минути трябва да тръгна. Къде е Матьо да ме откара? А вие двете сте задължени да прогоните, отстраните, ако се налага и да погубите скверните чортелеци, щом не са във времето и на мястото си – заповяда Марта и додаде: – Станала съм свирепа напоследък. Не ми подхожда, но не виждам друг изход от създалото се положение. А може би… ще ми запазите едно мъничко чортелече, да му се порадвам, като се върна.
И тя отиде да се преоблече.
Малката Матева нарами котката и каза на прислужницата:
– Хайде, Бояно моме, върла магьоснице, тръгвай да трепем чортелеци. И се радвай, че мама не се сети да се разприказва за един от нейните любими образи – княз Боян Магьосника, синът на блаженопочившия цар Симеон I.
– Някои твърдят, че името му е било Батбаян или Бенеамин. Боян е народната транскрипция…
– Абе, Бояно, ти всъщност откъде си толкова подозрително образована? Какво си учила?
– Народно творчество и народопсихология в исторически план.
– Опа-ла! И колко време го учи?
– Девет семестъра плюс един – за дипломна работа.
– И си заряза специалността и се внедри в нашето семейство? С каква цел?
– Благородна. Такова семейство аз със свещ да диря – няма да открия. А работата ми е лека и приятна, и я върша ей тъй – между другото.
– Кое е другото?
– Спуканите канали на времето, откъдето изпадат чисти бисери. Можеш ли да си представиш какво записах тази сутрин, докато приготвях закуската? – и тя извади от дантелената си престилчица миниатюрна касета и я постави в нещо като видеофон.
Иззад рухнала стена се чу немощен старчески глас:
– Стани, стани, цар Иване!
– Да бе утро,
да бях станал – отпя друг.
– Стани, стани,
цар Иване,
проводи ни
султан Мурад…
– Разбираш ли какво съкровище е това? – се извърна Бояна със светнали очи. – Просяци пеят неизвестна песен за цар Иван Шишман. Най-много – петнайсети век! Жалко, че не се виждат. Какви ли са облеклата им, какви ли са лицата им?
– Че защо не си ги зафиксирала откъм другата страна? – наивно попита Мария.
– Ох, какиното, малкото! Не съобразяваш ли, че това са случайни отломки?
– Добре, че мама не е тук. Щеше да обяви твоите канали за колектори.
– Няма да се засегна. Ти не би ли влязла в колектор, ако знаеш, че на дъното му има рядка скъпоценност?
– Не.
– Аз пък бих се натопила в най-мръсната тиня, за да извадя жезъла на цар Калоян или едничка страница от Йоан Екзарх.
– Ами топи се, щом ти харесва. Но засега да изпълним бойното поръчение – да изметем чортелеците.
– Не се престаравай. Имам идея – намигна Бояна. – Само трябва да оставим тук госпожа Писанска, за да не ù навредим.
– Ха! Загрижила се! – изсумтя Маца и скочи от рамото на Мария. – И без това си имам работа – и тя се насочи към аквариума.
– Какво ще правиш там? – се заинтересува Мария.
– Ще плаша рибките.
– Хубава работа!
– Че що? Да не е лоша? – отвърна Маца и облещи очи срещу безгрижните рибки.
Бояна подръпна малката Матева:
– Остави я. Нищо няма да им направи. Тръгвай, докато не се е появила майка ти.
– И на нея ли ще ù навредим? – заяде се Мария.
– Ще дойде с нас, обзалагам се, и ще си провали репетицията.
И двете момичета заизкачваха стълбите към тавана.
– Лошо я познаваш мама. Тя никога няма да си отложи ангажиментите, дори ако тук нахлуе армия от марсианци.
Бояна отвори вратата на тавана. А там, под средния прозорец, стоеше Марта, хванала две захлупени решета, между които се блъскаше нещо и пищеше:
– Отсам решето, оттам решето. Излаз няма. Човеко, пусни ме, ще те позлатя.
Бояна сне окачения на стената сърп и се разбърза към Марта. А тя викна:
– Не! Ще го умрелиш! А то ми е едно мъничко, живичко чортелече.
– Какво ще го правите, госпожо?
– Ще му се радвам. Толкова е симпатично! Прилича на съселче – и тя издекламира:
„Съсел, съсел, хаирсъз,
я изсъскай – със, със, със!“
Двете момичета смаяни отпуснаха ръце.
– А репетицията? – напомни Мария.
– Какво ù е на репетицията? И без това тръгвам – и Марта понесе захлупените едно в друго решета.
След нея се зачу нещо като мише цвъртене:
– Човеко, човеко, къде носиш детето?
– В операта. Там се чувства вопиюща нужда от чортелеци, които да яздят пътуващите диригенти, да наплюват обувките на смотаните балерини и да гъделичкат дебелите певци, та дано поотслабнат.
– Ами ние…
– Какво вие? Последвайте детенцето. Аз пред вас, вие – по мене, по мене… та в операта. Дори ще ви извозя, ако обещаете да не бърникате из колата на Матьо.
– Обещаваме, обещаваме – отчаяно писнаха гласчетата.
– Тогава – напред!
И тя запя: „Напред, напред, за смелите няма предели“.
Матев закъсня и се наложи чортелеците да бъдат превозени до операта с такси. Мина без инциденти. Само дето шофьорът се дивеше за какво ù са на тази елегантна дама тези захлупени цигански решета, но и той намери обяснение:
„Сигурно им трябват за реквизит в някоя опера.“
А в дома на Матеви се проведе съвещание:
– Това не беше предвидено – поклати глава Бояна.
– Сега какво ще прави Константин?
– Най-много да си премести каналите – лекомислено отвърна Мария.
– Не ми мирише на добро – замисли се Бояна.
И то нямаше как да е на добро, защото в ранния следобед в кабинета на Матев нахлу един страшно разгневен, страшно червенокос и червенобрад човек с исполински ръст и гръмотевичен глас:
– Господин Матев, това не биваше да става!…
– Не ви познавам, господине – хладно отвърна Матев.
– Ще ви се представя – и гигантът втикна ръчището си в ръката на Матев. – Константин Евров. За неславянските страни – Евр. Извинете за безпокойството, но това е нечувано!
– Кое по-точно?
– Жена ви е откраднала чортелеците.
– А те да не би да ви бяха зачислени?
– По-зле! Аз се занимавам с прочистване на каналите…
– Да не би да сте същият водопроводчик, с когото се целува Бояна?
Колосът рухна върху най-близкото кресло.
– Ако държите на дискретността, успокойте се. Деянието ви е забелязано само от нашата котка, но тъй като тя проговори…
– О, богове! – едва не проплака великанът. – Само това липсваше! Не стига, че изтървах самодивите, таласъмите и чортелеците, ами и този провал!
– Кой? – предпазливо рече Матев.
– Значи, има теч не само оттам насам, ами и отсам натам! Котката се е провряла през някоя дупка и някой от бъдещето или миналото си е направил шега – дал ù е дар слово! О, богове! Аз съм унищожен!
– Виждате ми се доста здрав и цял.
– Привидно е – изпъшка грамадният мъж и креслото под него плачевно заскърца. – Аз съм сломен.
– Има ли начин да съберем отломките ви и да ви възстановим?
– Не употребявайте тази дума „отломки“! Настръхвам от нея. Представяте ли си? Четиринайсет години да проправяш канали между времената и изведнъж вместо връзка – изсипват се разни парчетии и задръстват всичко, и се пилеят кой знае къде… Разбирате ли, нашето време е застрашено. Това е все едно в сладководен басейн да нахлуе солена морска вода. Всички обитатели ще изгинат!
– А може ли да има и други мнения по въпроса?
Червенокосият се сепна и като че се замисли:
– Какви например? Кой би могъл да има други възгледи? Аз съм специалистът. Никой друг не се занимава с времето.
– Възможно е и да се заблуждавате. Аз преди двайсет години публикувах нещо по този въпрос. Искате ли да го видите?
И без да дочака съгласие, Матев извади един том от библиотеката, отвори го на съответната страница и дори посочи с пръст:
– Ето, това.
Докато Константин Евр с недоумение четеше творението, писателят Матев се измъкна на пръсти и повика шепнешком дъщеря си и прислужницата.
– Там, в кабинета, стои свръхподозрителен тип. Бояно, ти с него ли се целуваш? Нямам възражения, общо казано – приятен наглед мъж. Но убедена ли си, че е добре с ума? Залисах го да чете младенческите ми разкази, докато намислим дали да позвъним в „Бърза помощ“ или в полицията.
– Тате, защо се занасяш? – се засмя малката Матева. – От три метра личи, че този тип ти е харесал, само че не знаеш какво да правиш с него.
– И какво да правя?
– Налей му едно питие, разберете се като мъже, а в това време мама ще си дойде и…
– … И ще разбърка нещата до възможния предел!
– Не е зле да изчакаме госпожата – се обади Бояна. – Искате ли да ви сервирам по един коктейл?
– За мене – сух джин и нищо повече! – строго и недоволно изрече Матев, поколеба се и добави: – Е, може и малко лед.
Върна се в кабинета и с безпокойство зачака да свърши четенето.
– Но това е художествено произведение! – с възмущение каза Евр.
– Надявам се – да – скромно се съгласи Матев.
– Виждането ви е интересно, но нищо не е подплатено с наука.
– Това са моите възгледи от онзи период. Но не искате ли да се запознаете и с по-новите? Някои идеи са ми подсказани от едно… хайде да го кажем „приключение“ на жена ми из времето.
– Щом настоявате… – унило произнесе червенобрадият.
Матев използва случая, натика под носа му друг том и отвори вратата пред Бояна, която предпазливо бе почукала.
Докато момичето сервираше, Константин уж се вглъби в четенето, но бузите му станаха червени почти колкото брадата му. Матев чукна чашата си в неговата, пожела му „наздраве“ и се измъкна от стаята заедно с Бояна, докато бедният Евр преглъщаше новелата на Матев с помощта на разредения алкохол. А тя беше такава: