Възкресяващо лято

Отминаха фермерски пазари в Добрич, Балчик, София с участие на книгите на Чоби. В добруджанския край беше бая слабичко (в София – тотал щета), но поне си купихме лешници и сочни сушени сини сливи. Общуването с колегите също беше приятно.

На 19 май импровизирано се появи клипче, заснето в режим time-lapse. Финалът не е подобаващо статичен, но иначе е забавна демонстрацията как прибирам книгите след фермерско събитие на Хранкооп. Вълнуващо би било да видим и подреждане на щанда.

Евентуално следващо включване – 27 септември пред НДК, макар че по-вероятно е 27 октомври. Но всяка неделя от 10 до 16 ч. може да подкрепяте колегите, които избират да прекарат голяма част от деня с творенията си пред университетската ботаническа градина на пл. Гина Кунчева.

На 3 юли от 21 ч. предстои особено приятен концерт на мексиканските музиканти Sonido Gallo Negro! Клуб Singles, НДК. Мостра на емблематичния и заразителен музикален стил cumbia* има и на страницата с билетите – подкрепят дейността на организатора Alarma Punk Jazz, за да може да продължи да ни радва с музикални съкровища от цял свят и да изплати натрупани дългове.

Зна(е)м какво е да си сам войн в underground-а, долу-горе знаем какво значи фалит, макар и в Чоби вероятно никога да не ще го достигнем, въпреки че реално сме в такава ситуация. Спасява ни единствено това, че никога не сме работили за пари. Alarma Punk Jazz обаче имат напълно реални и сериозни разходи по осъществяването на концертите на гостите.

Участието на Чоби из добричкия вилает беше на чиста загуба, но веднъж в годината съм решила, че за социалния експеримент можем да си позволим този лукс. Мечтая си за щанд, на който хората да плащат колкото преценят (не стотинки, надявам се), но все още не съм получила разрешение от организатор. Давам си сметка обаче, че това няма да реши проблема с продажбите – хората всъщност ги е страх от нашите книги – непознати са им като корица и всичко останало. Има дяволи, ортодокс и какво ли още не…

Продажбите са проблем само по два параграфа:

– вложени са средства в отпечатването – от енергийна гледна точка не е хубаво да не се избият

– книгите задръстват дома ми.

М. им на средствата, но липсата на пространство и вечната ми обвързаност с тоя книжен фонд на моменти чувствително ме гнети. Истинският фалит е да си заобиколен от книги и да няма какво да ги правиш. Никой да не иска да ги чете или да нямаш достъп до читателите. Читатели все някъде има. Все някъде… В този ред на мисли на Цветан Цветанов от Alarma Punk Jazz съвсем благородно му завиждам, че има щастието да осъществява въжделенията си в събития и да може да споделя с хората своите любимци.

В непознаването на асортимента на Човешката библиотека има изключения, разбира се. Теллалов е едно от тях ;). Но малцина посягат към Слънцето. Повечето посетители си остават само със сладката корица на Дракончето. Пълноземието и то чинно и търпеливо чака на щанда, ако съм го заредила.

В Балчик мъж и жена се поспряха пред The Celestial Way на Drake Vato и сърцето ми заспало-настинало-слънчасало трепна, но си казаха на английски, че оная книга била “Селестинското пророчество” 0_О Ако беше по силите ми някаква емоция, щях да умра от смях. Но тъй, де, правят връзки хората, това също е важно.

Разполагаме с последните 4 бр. от Аз, грешният Иван. Предупредих българката, живееща в Германия от десетилетия, че книгата е брутална, но все пак светлината нахлува в нея – да не се отчайва. “Като в живота”, заключи тя и смело си я отнесе с благодарност.

Всяка покупка от щанда е съвсем специфична. Почти като на нова тибетска купа – някой ден връзката се осъществява. Преди този някой ден… категорично няма как. Неведнъж ми се случва, когато по някаква причина не съм донесла конкретна книга, точно за нея да ме питат или точно тя да ми трябва…

Ако нямате възможност да поръчвате хартиени книги на Чоби, поне разказвайте на хората за тях и на воля заявявайте електронни. Всяка добра дума е от значение. Благодарим!

Цитирам от края на февруари:

“Добруването на конното и всяко животинско общество ни вълнува, затова споделяме репортаж с шаманска следа”.

Добавям и два нови видеоматериала отново с Ина ^_^ – за сърдечната връзка с животните и алтернативни методи на лечение.

На 28 юни имаше късометражни< екологични филми съвместно с https://arteurbanacollectif.com< . Потресаващ баше португалският Flores (2017) на Jorge Jácome за Азорските острови < .

Доколкото помня, седем от тях са превзети от инвазивните познати ни хортензии, донесени от Япония. Цялото население на островите било изселено, само активно военно поделение останало. Едно момче се записало войник, за да може с приятеля си да продължи да живее на острова, където е прекарало своето детство. Никаква земеделска продукция не било възможно да се развива заедно с мощните джунгли от хортензии. Преминават през зидовете, избиват и вътре в сгради през пода, там оцеляват с минимална светлина и цъфтят като бесни. Нереално е, но филмът е документален. Хортензиите НЕ са символ на Азорските острови, както пише полякинята Милена Домбровска… Не са нещо, с което да се снимаш освен ако не би се снимал с, ъм… видима невидима заплаха…………… с трифидите на Уиндъм?…

Хубаво е, че филмът представя и добрата страна на катастрофата – лавандула и пирен били въведени, могат и успешно съжителстват с хортензиите! Добива се полифлорен мед, пчелите ползват цвета на нашественика по мъничко, наблягат на другите растения.

Със смесени чувства съм към холандската нишка – ако видите за продан техни хортензии, почти сигурно са от Азорските острови. Хубаво е, че този ресурс се използва, ама… можеше и да не е такава съдбата на тази част от Земята.

След прожекцията споделиха, че преди години и на Созопол имало проблем с това цвете 0_O. Обича кисели почви, явно на Азорските острови са такива. Въпреки неуханната и стерилна, макар и омагьосващо разнообразна красота на хортензиите предпочитам мъзгата на смокините!

Филмът бил сниман на лента, за да може да пресъздаде виолетовите багри на небето, морето и каквото е останало от пейзажа. А младият войник сънувал, че камуфлажът става синьо-лилав.

7 юли – международен хоров концерт в синагогата в София, входът е с безплатно записване.

* Стила cumbia под някаква форма съм го преживяла в Мексико през 2019 г., макар че тогава не е имало кой да ми каже. Няма начин човек да остане безучастен и неподвластен на тази сила.

Една шегичка накрая. В светлината на прожекторите – дунавски кон.