Приятели (:
Търсенето на корица за предстоящата ни антология „За спасяването на света“ продължава.
Продължава и търсенето на читатели. Вижте съдържанието на антологията, после преценете: искате ли да ни помогнете? Ние имаме нужда от съ-участието ви, сега и всеки път. 🙂 Изданията и деянията на Човешката библиотека са общностни: те имат шанс (и смисъл) да се случат само когато ги подкрепят читателите като общност.
Можете да ни подкрепите с:
- Предварителни поръчки – с пращане на парички по начините тук. Препоръчваме: 7 лв. за е-книга.
NB! Хартиеното издание: Тиражът и цената му изцяло ще зависят от броя предварителни поръчки до края на октомври. На този етап е достатъчно да ни пишете (на poslednorog -в- gmail.com) колко хартиени бройки ще искате. Ще ви добавим на специален мейлинг лист. А през ноември ще ви пишем, за да решим заедно облика на изданието (твърди или меки корици, в един или два тома, на рециклирана хартия или да… :D), като ще уточним и колко излиза една бройка при всеки от вариантите.
И NB 2! Всеки, който си заяви антологията предварително (електронна или хартиена), ще бъде вписан в По-желалите: читателите, които вярват с ум и сърце, че книга като тази заслужава да излезе. 🙂 Затова молим да ни пращате и двете си имена.
(Държим да си знаем: На нас не ни трябват дарения. Трябва ни убеденост, че това, което правим, е нужно и на вас. Затова: ако искате да ни пратите по-голяма сума, просто пишете „За еди-колко си книги“. Убедени сме
, че можете да зарадвате хора около себе си.) - Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми… Интернет да ви е на помощ!
(Това понякога дава много по-широк и по-траен резултат, отколкото личната „лепта“.) - Какво още – вие какво друго бихте предложили?
Пишете в тази тема – или тук в отзивите, или в пощата ни.
Спасяването продължава – стъпка по стъпка, страница по страница…
~ ~ ~
– Не ми харесваш – отбелязва гласът на Хари. – Стягай се.
Малко по малко светът се прояснява.
Стеф с усилие надига глава. Наоколо са стените на колибата. На гвоздей, щръкнал от шперплатовия гръб на шкафа, виси пластмасова торбичка с течност, пооцапана със засъхнали кръв и мръсотия, и от нея към ръката му върви тънка прозрачна тръбичка. Система. Виждал ги е по телевида.
Стеф свежда очи. Подът пред него е пропит с повърнато. Повече от всеки друг път.
– Що го прайш? Що не ме остайш да си пукна?
Хари свива рамене. По лицето му е невъзможно да се разчете нищо. Минава време, преди да се обади пак:
– Откъде си, Стеф? Имаш ли родители?
– Перник. – Стеф изплюва гнусна псувня. – Морука го опандизили доживот, месец след кат съм се пръкнал. Дъртата бръмчеше, да ме храни, ама като бях на пет, една нощ я заклали. И айде в дома за безпризорни. После – в ТВУ-то, от дома трудно се ходи другаде. Допреди година и половина там.
Хари кимва разбиращо. Лицето му е безизразно както винаги.
– А ти, Хари?
Другият сякаш се поколебава за неуловимо кратък миг, преди да отговори.
– Ясенец… На към триста километра оттук.
– А твойте дърти?
Пак същия миг колебание.
– Майка нямам, само баща. Умря преди шестнайсет години.
– На колко си бил тогава? Десет? Петнайсет?… Добре де, ти си знаеш… Ако си чист пред куките, що не идеш да бачкаш някъде, да земаш заплата, да се ожениш?
– Не съм. Казвал съм ти.
– Кво си сгазил?… Окей, твоя си работа.
– Почивай сега. Ще ида да намеря малко храна и да видя няма ли как да науча нещичко за болестта ти.
– Искам да се жакна.
– След като ядеш.
Продължете четенето на “В подготовка „За спасяването на света“: Малкото четене”