Автор: Библиотекаря

Приятели,

След небивалия успех на първото ни ПИТАНЕ идва време и за второ. Напомням: с отговорите си ни помагате да изберем облика на “Последният еднорог”, когато дойде време за преиздаване – и може в отговорите на другите да откриете тъй отдавна дирен близък дух. 🙂

И тъй:

Моля да споделите тук какво А) харесвате силно по вътрешния изглед на книгата – шрифта, хартията, подредбата на текста… всичко, що е между двете корици и е свързано с формата; Б) не харесвате никак, пак там. (Илюстрациите са отделна тема, за която вече ви помолих да пишете направо в пощата ми. Ако още не сте, не е късно – но ми пишете там, не тук.)

Ако искате, споделете и защо; но не е задължително – за някои усещания няма думи, да. В случая са ми важни самите усещания. И то, да подчертая пак, силните, несбъркваемите усещания. Ако за нещо се колебаете между “харесвам” и “не харесвам”, просто не го споменавайте.

(Някои неща, ако се отлагат, се уталагат и стават по-хубави. Други… други просто трябва да се направят, даже да не си сигурен във формата.)

Приятели еднорогови 🙂

Това ПИТАНЕ е първата своеобразна анкета от няколко, които ще ни помогнат да изберем облика на “Последният еднорог”, когато дойде време за преиздаване – а на вас (нас, де, нас :D) ще помогнат да откриете баш сродните си души, че и за себе си нещичко междувременно.

И тъй:

Моля да споделите тук какво А) харесвате силно по еднороговата корица – предната, задната, гръбчето; Б) не харесвате никак, пак там.

Ако искате, споделете и защо; но не е задължително, знам, че за някои усещания няма думи. В случая са ми важни самите усещания. И то, да подчертая пак, силните, несбъркваемите усещания. Ако за нещо се колебаете между “харесвам” и “не харесвам”, просто не го споменавайте.

Ха да видим сега кой го следи тоя наш дом… 😕

Най-несъстоялата се сеч на годината.

Но сме щастливи, Бела и аз. 🙂

(По някое време става дума и за “Песента на ханджията”, ако се чудите защо е тук.)

(…) отдавна не се бях чувствал така, след като приключа някое четиво. Напомни ми за детството, а към него се връщам с много хубави и носталични чувства. Напомни ми и за други неща, които в ежедневието съм оставила настрани, въпреки че не трябва.

(Калина)

Съименничката ми припомни: Когато ви чета (и слушам), за мене не са важни думите, в които сте облекли чувството си – важно ми е чувството, важен ми е откликът (нали се храня с тях :D) – не се стеснявайте да споделите, споделеното от вас е най-добрата плата и двигател на Човешките дела…

Малко, но… вижте. 🙂

(…) не мога да се начудя книгата ли е толкова гениална или преводачите са я дописали такава. Със сигурност е книга за пораснали деца. От най-дълбоките. За мен е толкова грандиозно цялостна, а в същото време – състояща се от брилянтни езикови етюди, живеещи всеки свой живот, че докато я чета непрекъснато се изкушавам да се връщам назад и да си препрочитам отделни изречения или сцени. Нищо от Бийгъл не съм чела преди, но е толкова артистичен, изящен, така тънко прелива от искряща радост в притаена тъга и е с толкова приятно чувство за хумор, че се опасявам дали изобщо ще завърша тази книга.

Една от най-добрите, четени от мен.

Дори илюстрациите, от които харесах само тези на с. 26 и 39, не успяват да ми развалят удоволствието.

А, да не забравя – рециклираната хартия ми е много приятна на пипане и идеята да отпечате книга на такава е чудесна, както и работата на преводаческия ви екип.

(Светлана)