ГОЛЯМО ПИТАНЕ: Какво прави Човешката оттук нататък? – РЕЗУЛТАТИ: Месец първи

Приятели 🙂

Днес се навършва тъкмо месец, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
14 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
10 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
14 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
13 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
18 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
18 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
8 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
9 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 30 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

К)

“Слънце недосегаемо”… изгрява!

Приятели –

До края на седмицата “Слънце недосегаемо“, новият роман на Николай Теллалов от “змейската поредица”, влиза в печатницата. Йей! 🙂

Ако искате да си поръчате – пишете ни (на poslednorog в gmail.com) колко “Слънцета”, и кои части от България/света обитавате. Срок няма. 😉

Ако искате да предплатите (ще сме благодарни много) – тук е обяснено как. Може да го сторите по всяко време, но до края на ноември ще ни е особено от помощ.

Бъдете!

“Слънце недосегаемо” – поръчки, парички… и екстри ;)

Приятели 🙂

Преди десетина дни обявихме мечтата си този декември да издадем “Слънце недосегаемо” на Николай Теллалов – с ваша помощ.

В тази вест ще публикуваме събраните до момента поръчки и средства.

До: 22 ноември
Поръчани: 168 Слънцета
Получени: 1232 лева

Ако искате да помогнете – прочетете как.

Освен това:

– Днес добавихме нов откъс от “Слънце недосегаемо” за четене – ето го.

– Ако искате да си купите “Царска заръка” и “Пълноземие”, втора и трета книга от “змейската” поредица: потърсете ги на маса 6 на пл. “Славейков” или ги поръчайте от издателство “Квазар”: ivan -@- kuasar-bg.com, тел. (02) 9753716 или 0888 952848. Цената на “Царска заръка” е 5 лева, на “Пълноземие” – 10 лв.

Слънчеем!
К)

Как да достигнем “Слънце недосегаемо”… с ваша помощ

Приятели,

За идващия декември месец ние в Човешката си мечтаем да издадем “Слънце недосегаемо”, романа на Николай Теллалов, който е пряко продължение на “змейската” трилогия – “Да пробудиш драконче”, “Царска заръка” и “Пълноземие”.

За “Слънце недосегаемо” е наистина трудно да се говори сбито. Цитирам краткия анонс в новия алманах “ФантАstika 2008”:

Четвъртият роман от цикъла на Николай Теллалов е грандиозен не поради най-големия до този момент обем от над 1000 страници, защото размерът не е гаранция за качество. Не поради увлекателния си стил – други книги също са увлекателни. Когато ви каним в света на “Слънце недосегаемо”, имаме предвид паралелна реалност, населена с народите на съществата от българската митология: народи със свое общество, закони, развитие и бъдеще – първокласна научна фантастика с атмосферата на епично фентъзи. Грандиозността е в мащабите на това приключение, написано от българин за българи, и същевременно междугалактическо и разпростряно сред хилядолетия.

Думите, които ми идват спонтанно, са: светъл, стоплящ и вдъхновяващ – тъкмо за каквито мечтае Човешката библиотека; голям – не само със света и сюжета си, а и със смелостта си да се вгледа с нови очи в теми, вълнуващи всички ни: общуването, приятелството, любовта, войната и търсенето на мир, отвън и отвътре, Доброто и Злото, и начините да видим отвъд тия два етикета… Това са само думи обаче, твърде лични, твърде абстрактни. Каня ви сами да си създадете впечатление, като прочетете откъси от “Слънце недосегаемо” във “ФантАstika 2008” – ето електронната версия.

Навярно сте се досетили, че помощта, която ни трябва, е със събирането на средствата за издаване на романа. Става дума за сума от около 5 хиляди лева. Може да ни помогнете ето как:

1. Като си купите от новите (и не само новите) книги на Човешката.

Съвсем скоро качихме на сайта подробни представяния на “Да пробудиш драконче” и “Дивна” – за да решите по-лесно дали са от вашите книги. 🙂 Аламанхът “ФантАstika 2008” пък са е почти изцяло достъпен онлайн.

Тук е описано как да направите поръчка директно от нас. Повечето ни книги вече присъстват и в книжарниците (например “Пингвините”), само че оттам плащанията се бавят доста, затова в този момент предпочитаме директни поръчки.

2. Като поръчате предварително една или повече бройки от самото “Слънце недосегаемо”.

Някои от вас вече са го направили – записали сме ви. 🙂

За всички останали – за момента сме изчислили Приятелската цена на “Слънцето” (колко струва, ако го вземете направо от нас) на 15 лева. Не е необходимо да пращате парите веднага щом заявите поръчката си. Ще ни помогнете много обаче, ако ги пратите до средата на ноември.

(Ако се питате “Ама какви са тия пирамидални схеми и фараонски превъплъщения?!” – вече сме правили подобна кампания, с “Играта”. Всичко мина чудесно тогава – а сега ще се стараем дори повече. За “Слънцето” сме готови и от дроба си да откъснем – сещате ли се откъде е това? 🙂 – само и само да създадем истинска магия…)

Може да се запишете и като По-желали за “Слънце недосегаемо”. “По-желалите” са онези читатели, които подкрепят издаването на романа с цялото си сърце и ум. (С пари не е задължително 😀 – има много други начини да му помогнете да стигне до повече читатели – например с разгласяване сред приятели и лична препоръка.) За да ви включим в По-желалите, ни пратете ваше име и фамилия до 15 ноември.

Ако преди да решите, искате да прочетете повече от “Слънце недосегаемо” в електронния му вариант – имаме разрешение от автора да разпространяваме готовите за публикация части. Пишете ни.

И – Бъдете!
За Човешката библиотека: Калин

ПИТАНИЯ: Колко ви харесват илюстрациите към “Дивна” – част 7… и искате ли да сте По-желали за романа?

Още откъси от “Дивна”, предстоящия роман на Валентина Димова и клуб “Светлини сред сенките”.

Правилата за гласуване са тук.

Този път ви каним и да станете По-желали за “Дивна”.

По-желалите, кратичко казано, са онези човеци, убедени (с ум, сърце и тяло 🙂 ), че книгата заслужава да бъде издадена и да стигне до нови читатели (и приятели). Ако искат, те могат да участват в дооформянето и разпространението й… но за това по-нататък.

Ако откъсите, които публикуваме тук, не са ви достатъчни да решите – пишете ни (имейлът на Човешката е в линка най-горе вдясно) да ви пратим целия текст.

Ако поискате да сте По-желали (По-желаете ;)) – пишете ни името и фамилията си. Срокът е 10 май (неделя).

Ако вече сте По-желали – записали сме ви. 🙂

~ ~ ~

Дивна го гледаше изпитателно, сякаш искаше да проникне в мислите му.

“Защо го прави… Всички ме зяпат така. Защо?” – запита се той.

– Тук сте в безопасност. – Тя приближи и се усмихна. – По някое време ще се появи и брат ми… Висок, влиза като “освободител”, ще го познаете. Близнаци сме, но не си приличаме много… даже хич. Казва се Стас.

Тризнаците отвърнаха на усмивката й, но Ли остана сериозен.

– Цветна мъгла! – обади се Питър откъм леглото с глас, който звучеше с няколко тона по-бодро отпреди малко.

– Какво става тук? Кои са тези деца?! – Братът на Дивна нахълта като мълния и изглеждаше също толкова застрашителен. Тризнаците се скупчиха от лявата страна на Дивна, а Ли застана от дясната. – Верелински! – театрално прибави близнакът. – Трябваше да се досетя, че има ли бъркотия, ти си някъде наоколо!

– Всеки е специалист в нещо – отвърна Питър.

– И не смей да го приближаваш! – Филип беше извадил нов флакон, зареден с цветна мъгла, и го държеше насочен срещу Стас, с показалец върху бутона.

Братът на Дивна се разсмя и огледа хлапетата. Очите му се спряха върху лицето на Ли.

– Да-м… момче си. Е, добре… Ще ви помоля да не ме биете много, все пак сте ми на гости. – Той вдигна ръце, продължавайки да се смее. – Дивна, кажи им да седнат някъде. Аз съм със слабо сърце, а и умирам от глад… Всъщност направо ще повикам “кухнята” с четири горещи шоколада за децата и някакви сладкиши…

Стас се обърна към кухненския робот.

– Сега е моментът да прегърнете един мъртвец, запазил присъствие на духа – включи се Питър.

Тризнаците и Ли се разсмяха и побързаха да се настанят около него. Стас си дръпна едно столче на колелца и докато “кухнята” поднасяше горещите напитки, въведе ново желание: леден тонизиращ коктейл за “възрастните”.

– Шейкър? – Погледна първо Питър, а след това сестра си. Никой от двамата не отказа. – Опасният отровен газ се оказа нелепа шега. – Стас прехапа долната си устна в пресилено удивление. – Готов съм да се обзаложа, че всички виновници за инцидента са в тази стая.

– Четиринайсет точки при Отровата! – Питър вдигна чашата си. – Добро начало за бъдещ историк.

Тризнаците и Ли се спогледаха.

– Ще си говорим за училище – подхвърли Филип. – Гадост!

– Аз не мисля, че имам какво да кажа по темата. – Дивна се огледа напрегнато. – Ако това ще ви успокои, в Академията съм пълен провал… Мисля, че не ми пука кой знае колко.

Ли се усмихна одобрително.

– И се хвали с това!

Стас подхвана разговор с Лиа и Ина за гащеризоните им, които според думите му бяха подходящо облекло за пакостници, а Питър заобсъжда с Филип химическия състав на цветната мъгла. Филип се оплакваше, че при последния експеримент получило временно увреждане на зрението.

– Виждах четворно…

Питър разроши косата му.

– Ако се наложи, ще преспите тук, а утре сутринта ще ви измъкнем в суматохата. – Дивна внимателно оправи няколко непокорни кичура от косата на Ли. Той трепна, но не отблъсна ръката й. – Утре е събота – денят за родителски посещения. Никой няма да ви обърне внимание, защото покрай родителите идват и по-малките братя и сестри на студентите.

Ли кимна и започна да оглежда стаята.

– Искаш ли сладки? Или още шоколад? – предложи Дивна.

– Има ли нещо люто? – тихо попита Ли, а след като видя изненадата, изписана на лицето й, добави с дяволита усмивка. – Много люто!

Дивна разбра и кимна заговорнически. Минута след това всички освен тях кашляха и се давеха със зачервени очи. “Кухнята” им беше доляла питиетата по поръчката на Ли.

– Шейкър за истински вампири – смигна Питър на Китаеца, когато успя да успокои кашлицата си.

– Това ти е за “май е момче” и за сладките и горещия шоколад – смееше се Дивна, сочейки брат си. – Пък и за всичко останало, което наговори преди малко!

илюстрация към Дивна

~ ~ ~

Кал Колосор разтри лениво челото си, усмихна се на младата жена, отпусната в креслото срещу него, и повдигна чашата си.

– Вода с много лед?! – каза дамата. Червената й рокля прошумоля съблазнително, когато се надигна, за да поеме чашата от ръката на координатора. Повдигна я към светлината, разсмя се тайнствено и отпи, впила поглед в лицето на Колосор.

– Артемис… – сладостно въздъхна той. – Трябва да си вървиш. Имам много работа.

– Уважавам трудолюбивите момчета, Кал – бавно изрече Артемис. След това приближи, обви пръсти около шията му и спря поглед върху строгото му чело. Колосор притвори очи в очакване на целувка, но тя докосна с показалец устните му и добави: – Не се преуморявай!

Той отвори очи и срещна изправения й гръб, по който се спускаше водопад от черни коси. Артемис излезе с грациозна походка и остави след себе си смесено усещане за леност и блаженство.

– Напомни ми колко добре се чувствам, след срещата с личния ми олигофрен – обърна се координаторът към големия екран, вдясно от себе си. Девствената природа, напираща да нахлуе в кабинета му, се смени с едно русокосо подобие на Артемис, което за разлика от нея не бе покрило прелестите си с никаква дреха.

– Заповедта е въведена – издекламира приятен механичен глас.

– Ще те видим после как ще ми въведеш прекрасното настроение върху отегчението, което Хил сее навсякъде около себе си… – Колосор завъртя креслото към другата врата, зад която от известно време чакаше Харисън Хил. – Да те чуем и теб – измърмори, натискайки отварящия бутон.

– Господин Колосор… – Хил се опита да преглътне раздразнението от дългото чакане. – Носех важна новина, която може да ни доведе до Рейнстон…

– Носеше?! – хладно го пресече координаторът. – Ако идваш да ми съобщиш, че си изпуснал новината някъде отвън, ще се наложи да те отпратя, за да си я търсиш.

Хил се смути. Не разбра дали Колосор е доловил недоволството му, но предпочете да подмине конфузията.

– Наемникът се провали, господин Колосор, следователно не му платих нищо. Позволих си да използвам малка част от определените за него кредити… – Той се ухили угоднически.

– Да чуем! – любопитно изви вежди Колосор.

– Намерих едно много свястно момче – Леч. Беден и болен, чудесна комбинация! Той е от онези хлапета, които наричат себе си трошачи, но е готов да ни съдейства. Твърди, че не знае дали Рейнстон се крие в мегаклуба им, затова го поощрих допълнително с намек за много по-добро възнаграждение, ако си отваря ушите…

– А за какво му даде изобщо кредити, след като за момента не знае нищо важно? – раздразнено го прекъсна Колосор. – Изгубихме повече от месец, Хил! Хлапетата са живи и ненаказани, а аз държа да знам за какво прахосвате всеки мой кредит…

– Знае нещо, което ще ни свърши по-добра работа от смъртта на Верелински – доволно се ухили Хил. – Любимците на трошачите са някакви съвсем ситни хлапета – тризнаци. Леч твърди, че всички в мегаклуба ги обичат, спомена и за някакво китайче, което върви в комплект с тях… Господин Колосор, ако ми позволите да намеря по-надежден наемник…

– Не позволявам! – отново го прекъсна Колосор.

– Те са съвсем малки – упорстваше Хил. – Ще ги ликвидираме много лесно. Ако подплашим трошачите с нападения на техен терен, сами ще ни предложат услугите си. Сред тях е пълно с мизерници. Те са хитри и ще усетят на кого трябва да подшушнат тайните си, за да не загазят всички. Не нарушаваме нито един закон и хващаме Рейнстон… Южният координатор ще си трае, защото едва ли има желание да насочи вниманието на всички федерации към прецедент като мегаклуб на станция, предназначена за висше учебно заведение!

– А твоят прегладнял нещастник Леч ще те преследва за още и още кредити, защото храната е необходима всеки ден. – Колосор замислено потри брадичката си. – Всъщност имаш право, но тези деца си падат по истински екшъни… Току-що си спомних нещо, което ще свърши по-добра работа от цял отряд наемници. При това няма да похарчим нито един кредит!

илюстрация към Дивна

~ ~ ~

Госпожица Пуасон се страхуваше. Атентатите в Южните станции ставаха все по-често явление. Деца убиваха деца. Деца убиваха майките, бащите, братята или сестрите си. А училищните ръководства бяха длъжни да потулват случаите на насилие, за да не прераснат в епидемия. През последните няколко години подобни случаи в тяхната Академия нямаше и това й се струваше странно. Не намираше логично обяснение за такова спокойствие, а неведението я изпълваше с ням ужас.

Старата асистентка въздъхна на пресекулки при спомена за срещата си с последното дете-убиец, което изпратиха тихомълком на станцията за душевноболни. Все още сънуваше празните му сиви очи, безизразни като метални топчета, едрото му луничаво лице, сплетената в строги плитки жилава черна коса. Дебели груби плитки, тежки като стоманени въжета… Имаше нещо нечовешко и зловещо в това малко момиченце, макар на пръв поглед да й се бе сторило обикновено дете от новото поколение. Деветгодишна хладнокръвна убийца, застреляла сестра си и майка си в гръб по време на едно от посещенията в Академията.

“Добре, че не се разчу! – потръпна тя. – Беше ги застреляло в главите, за да има повече кръв… Обясни, че раните от лазерен пистолет не са достатъчно ярки… Да, беше казало “не са достатъчно ярки”, ако не пръснеш мозъка на някого… Всичко е от атентатите!” Тя спря по средата на коридора, за да си поеме дъх и да разсее доколкото може тежките мисли. “Тази гадост започна още на Земята, но тук ще ни довърши… Всеки ден говорим или слушаме за смъртта, срещаме се с нея, децата ни полудяват…”

Не за първи път изпита облекчение, че самата тя няма деца.

илюстрация към Дивна

Към началото