В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

  1. Предварителни поръчки: ВНИМАНИЕ! Създадохме специална страница, където лесно да заявите колко и какви бройки (хартиени или електронни) желаете. Използвайте я. Благодарностите – към Елка Парушева, Ана Хелс и Александър Василев. 🙂
    (Ако вече сте ни поръчвали бройки, няма нужда да го правите пак – записани сте.)
  2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
  3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

И… вече имаме очаквана дата за електронното издание: 8 ноември.

Тръпнем… 🙂 🙂 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова

ТИКАТ

На деветия ден гладът започна да ме убива.

Носех твърде малко храна. И как иначе? Нали бях убеден, че ще ги застигна до първия залез и ще принудя онази черна жена да ми върне Лукаса. И до днес съм изумен, че дори съобразих да взема одеяло за хладната нощ, когато ще яздим, тъй щастливи, заедно към дома. „Тъй дълго лежа под водата, ще е премръзнала до клетото си сърце.“ Това бе единственото, за което мислех, единственото, всичките девет дни.

И, разбира се, сега зная, че щеше да е все същото дори ако бях спрял да открадна цяла дузина коне – сякаш имаше толкова в селото – и бях прекършил гръбнаците им с чували храна и вода, и дрехи. Защото така и не застигнах онези две жени, не ги доближих дори и на половин ден езда, макар кобилата ми да пръсна смелото си сърце, докато се опитваше. Никога не бяха по-близо от хоризонта, никога по-големи от палеца ми, по-плътни от дима над градчетата, които заобикаляха. От време на време се натъквах на остатъците от лагерен огън – внимателно разпилени, – така че трябва да са спали понякога; но и когато почивах, и когато препусках в галоп цяла нощ, на сутринта те винаги бяха отвъд полезрението ми и чак подир пладне долавях най-лекото движение по склона на най-далечния хълм, потрепването на сенки сред камъни, тъй недостижими, че изглеждаха като вода на пътя. Никога не съм бил толкова самотен.

Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Малкото четене: Хумористично фентъзи

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ;) ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. :) Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. :)

~

Хумористично фентъзи

Ана Хелс

Фентъзи, моя любов… Помня първия ми досег до твоите откачени светове и той беше изпълнен с усмивка. Не мисля, че бихме стигнали дотам, където сме сега, а именно библиотека с академични размери от хиляди фентъзийни екземпляри, ако не беше фонтанът от смях, който хумористичното фентъзи винаги успява да избълбука, дори и в най-намусените почитатели на книгите. Искрицата зараждащ се интерес, разширяването на зениците, учестяването на сърдечния ритъм – чисти признаци на събуждаща се любов, избухват най-лесно след една широка усмивка време. Животът ни е твърде сериозен, паричен, мрачен, за да не се вкопчим диво във всеки източник на топъл смях и да не пускаме, преди да сме заредили батериите с чиста позитивна енергия, по-ярка и всесилна дори от енигматичния студен ядрен синтез.

Продължете четенето на “Малкото четене: Хумористично фентъзи”

Малкото четене: Модерно фентъзи

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ;) ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. :) Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. :)

~

Модерно фентъзи

Ана Хелс

В днешно време авторите толкова много експериментират с жанровете, омесват героите си и се опитват да се противопоставят на нормалността на ежедневието, като хем копират, хем изменят реалността в творенията си, че е безкрайно трудно на един читател, редактор, че даже и издател да намери точно име за поредното свежо попълнение в редиците на фентъзито. И така се заражда универсалният термин „модерно фентъзи“ – толкова новаторско и провокиращо всичко съществуващо досега, че само и единствено табелката „Ново“ може да подготви – донякъде – невинните читатели, предупреждавайки ги да отворят сетива и умове и да възприемат думите без предубеждения и очаквания за принадлежност към жанр, стил или дори вид текст. Трудно, но толкова предизвикателно. А аз така обичам размахания високо пръст „Осмели се“, че ми е невъзможно да не се опитам да обясня необяснимото.

Продължете четенето на “Малкото четене: Модерно фентъзи”

Малкото четене: Алтернативна история и криптоистория

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ;) ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. :) Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. :)

~

Алтернативна история и криптоистория

Валентин Д. Иванов

Ако Наполеон беше победил при Ватерло/избягал от Света Елена/спечелил войната с Русия; ако Хитлер беше станал архитект/емигрирал в Аржентина/спечелил Втората световна война; ако… Представете си литературно произведение, филм или картина, изобразяващи свят, в който някое от тези допущания е исторически факт – това е алтернативна история.

Криптоисторията е сроден жанр, само че при него алтернативното е останало скрито за съвременността. Класически пример – Тунгуският метеорит е бил извънземен космически кораб и оцелелите от екипажа му и до днес тайно живеят сред хората. Обикновено в подобни произведения главната движеща сила е разрешаването на загадка и конфликтът произтича от новото тълкуване на историята, което авторът и читателят трябва да направят, след като научат „истината“.

Продължете четенето на “Малкото четене: Алтернативна история и криптоистория”

Малкото четене: Социална фантастика

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ;) ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. :) Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължавамеда събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. :)

~

Социална фантастика

Атанас П. Славов

Когато Фантастичното, внедрено в отразяване на действителността, представлява социален процес (изобретение, стихия), който променя познатата ни реалност или поражда неочаквано бъдеще, това може да се определи като социална фантастика.

Огромен е списъкът на произведенията, разглеждащи различни състояния на социума, различни интерпретации на бъдещото общество. Цяла плеяда талантливи писатели от десетилетия развиват темите и подходите за моделиране на едно вероятно антиутопично бъдеще, заложени от „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, „1984“ на Джордж Оруел и „Ние“ на Евгений Замятин. В този поток, породен от тревожното социално мислене на предупреждението, се откроиха шедьоври като „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри и „Унищоженият“ от Алфред Бестър, „Сънуват ли андроидите електроовце?“ от Филип Дик и неговата екранизация „Беглец по острието“ от Ридли Скот.

За съжаление, тази блестяща вълна от творби, създадени с много любов и болка по загубената човечност, отприщи мътен поток от подражания и „продължения“, които превърнаха антиутопията в „задължително упражнение“ по „справедливо моделиране на бъдещето“ – нещо като узаконяване на неизбежното зло в „края на историята“. Във филмите пък това упражнение наблегна на приключенската възможност „добрият боец“ от упадъчното общество да трепе безнаказано злодеи. Постепенно се стигна до израждане на направлението и принизяването му до жълта субкултура. Неолибералната пропаганда подхвана вече падащото знаме на антиутопията и го превърна в художествена прислуга на любимата си теза: „Да, светът на пазарното общество е несправедлив, защото отговаря на зверско-егоцентричната човешка природа, но поне това е едно честно моделиране на бъдещето, без заблуждаващи утопични измислици“.

С този извод не са съгласни не само източните писатели фантасти, свързани с левия модел на футурологично мислене. Множество западни автори предложиха позитивна гледна точка към бъдещето. Урсула Ле Гуин в романа си „Освободеният“ даде визията на едно хоризонтално общество (със съвременен етикет бихме го определили като „анархистично“), което не се нуждае от пазар и йерархии, за да функционира успешно. Във втория цикъл от сериала „Стар Трек“, „Следващото поколение“, има епизод, в който жители от нашето време са съживени през ХХІV век и ужасени узнават, че пари вече не съществуват и хората се оценяват по стойността на техните дела и творчество, а не по богатствата им. Още по-далеч отива Грег Беър в романите си „Еон“ и „Вечност“, където моделира град на бъдещето: там всички материални блага се синтезират с технологии, хората определят своята значимост единствено чрез идеите и оригиналността на творческите си замисли, а цялата днешна парично-финансова система е само част от историческата памет.

Продължете четенето на “Малкото четене: Социална фантастика”

Към началото