място, на което книгите сбират човеци
… и нейните автори, редактори, съставители, художници. 🙂
Кога: От 19 докъм 21 часа на 13 декември, петък
(Помни се лесно: 13-а книга в поредицата – на 13-о число.)
Къде: Novel Book Bar, ул. „Цар Самуил“ 33, София
(На пет крачки от Петте кьошета.)
Вход свободен.
(Ние усмихнати. И очакващи.)
Продължете четенето на “Каним ви на: Запознанство с антологията „За спасяването на света“ (13.12.)”
Приятели (:
Добавка от 04.12.2014: „За спасяването на света“ има ново електронно издание – вижте го тук.
Точно седем години след появата на „Последният еднорог“ по българските земи и точно четири – след изгрева на „Слънце недосегаемо“, ви представяме тринадесетата книга в поредица „Човешката библиотека“:
Продължете четенето на “„За спасяването на света“: електронно издание”
Приятели (:
На 4 декември с трепет чакаме появата на електронната антология „За спасяването на света“, тринайсетата книга в поредица „Човешката библиотека“.
(Още има време да се запишете като нейни По-желали – читателите, които вярват с ум и сърце, че книгата заслужава да види белия свят, и той нея. 🙂 Просто ни пишете двете си имена на poslednorog -в- gmail.com.)
Пак тогава се навършват седем години от излизането на „Последният еднорог“, първата книга в поредица „Човешката библиотека“.
Хубав повод да се сберем, да проверим пораснали ли сме, да попразнуваме – да? 🙂
Заповядайте! На 7 декември, от 15 до 18 часа, в init Lab (София, жк. Лозенец, ул. Лозенец №4, ет. 5, ап. 9).
Продължете четенето на “Празнуваме! Първите седем! (07.12.)”
Приятели,
„За спасяването на света“ е следващата книга в поредица „Човешката библиотека“: антология с 48 фантастични текста, всеки от които – на голяма тема, с важно търсене и силата да ни размисли, развълнува, даже… да ни промени? Вижте „За спасяването на света“ в подробности (включително докога и как да я поръчате на хартия – или да помогнете с разгласата) тук. Напомняме: до края на ноември събираме По-желали за електронното издание. Първото. 😉
Преди двайсетина дни обявихме двете корици, които получиха най-много гласове в Копнежа за корица на антологията. В тази вест представяме различни варианти на кориците, които ще гласуваме за предстоящото е-издание. (За корицата на хартиеното издание ще се разправямеразберем, като наближи отпечатването му – в горните линкове пише кога.)
Интересно ми е: колко от вас си водят записки в момента? А колко от записките са с добронамерени цели?… 😀 Шегата настрана – ако тази „публична подготовка на издание“ ви е полезна, ще се радваме да ни споделите с кое и защо. Обратната връзка насърчава.
Продължете четенето на “Варианти: корици на електронната антология „За спасяването на света“”
Приятели,
Добре дошли в „Малкото четене“ – и в случая, надничане в следващата книга в поредица „Човешката библиотека“!
Тя е антологията „За спасяването на света“ с 48 фантастични текста, всеки от които – на голяма тема, с важно търсене и силата да ни размисли, развълнува, даже… да ни промени?
Подготовката ѝ върви с пълна пара вече месеци. Сега, след като имане и избрана корица, на дневен ред са:
И разбира се, продължаваме да се вълнуваме как тя – и електронна, и хартиена – ще стигне до вас. : )
Вие може да ни помогнете с предварителни поръчки и разгласа. А и като я опознаете – през откъсите, които публикуваме всяка седмица.
~ ~ ~
С ловка маневра машината ни се включи в руслото на кипяща магистрала. Левсианските автомобили бяха много по-разнообразни от нашите. Наистина не може една и съща кола да обслужва костенурка и слънчоглед, слон и глухарче. Над асфалтовите ленти планираше калейдоскоп от аеролети. На кръстовищата имаше регулировчици-октоподи в антигравитационни хидрокабини. Главоногите оперираха чевръсто с пипалата си; от време на време пускаха мастилена завеса, за да си починат. Аварийни екипи отнасяха катастрофиралите апарати с водачите им. Шумът беше невъобразим; при други посещения бяхме узнали, че мнозинството граждани се оплакват от сензорни недъзи: прилепите оглушаваха, кучетата се прощаваха с изящния нюх, орлите ослепяваха. И макар домакините да общуваха чрез телепатия, трябваше вече да внушават не нормални гласове, а викове, крясъци, вопли; дори класическият любовен шепот изчезваше.
Излязохме на един от най-важните и красиви булеварди.
Той бе сравнително тесен – девет автоплатна, три за пешеходци. Някога го пресичала бързоструйна рекичка, окована в корито от елегантен виненочервен камък. Полека-лека тя престанала да отразява небето, плъзнала мудна, превърнала се в каша. Тогава я покрили с плочи, та да сторят място на още две платна, и продължили метрото. Станциите в тоя участък, кой знае защо, ги нарекли „Ароматни“.
Продължете четенето на “В подготовка „За спасяването на света“: Малкото четене”