Категория: Човешката библиотека

Приятели (:

На 4 декември с трепет чакаме появата на електронната антология „За спасяването на света“, тринайсетата книга в поредица „Човешката библиотека“.

(Още има време да се запишете като нейни По-желали – читателите, които вярват с ум и сърце, че книгата заслужава да види белия свят, и той нея. 🙂 Просто ни пишете двете си имена на poslednorog -в- gmail.com.)

Пак тогава се навършват седем години от излизането на „Последният еднорог“, първата книга в поредица „Човешката библиотека“.

Хубав повод да се сберем, да проверим пораснали ли сме, да попразнуваме – да? 🙂

Заповядайте! На 7 декември, от 15 до 18 часа, в init Lab (София, жк. Лозенец, ул. Лозенец №4, ет. 5, ап. 9).

Продължете четенето на “Празнуваме! Първите седем! (07.12.)”

Приказка-продължение

… Минало се, не минало едно лято, и Юнаците (глас от Задругата на равнодостойното представителство: И злодеите! И злодеите!) огледали как се източват снагите на бъдещите могъщи дървета – и в родния двор, и навръх село Понор – и решили да им дадат по едно Юначеско рамо.

И понеже през туй лято на разказвача му се паднало да изчете, избере, изпише, изглади, изтърси има-няма милион думи (милион е като хиляда, ама хиляда пъти по толкоз) – положил той морно перо настрана и оставил картините да говорят…

Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Зеленяща 2”

Приятели!

Обръщаме се към вас с молба за помощ.

Участваме в конкурса „Културата онлайн“ и ни е нужна вашата подкрепа. Моля, гласувайте за нас във Фейсбук; кажете и на познати, другари – „колкото повече, толкова повече“. 🙂

Особено ако ви се иска сайтът ни да изглежда по-добре. 😉

Благодарим!

Сбрала се една юнашка дружина и решила дървета могъщи да сади.

Юначната дружина, съставена както от Юнаци, така и от Юнакини, с бодър замах отваряла в земята място за бъдещите зелени гиганти. Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Зеленяща”

…а Човешката библиотека сбира Книги 🙂

Какво по-хубаво пожелание за новата, вече (при)дошла година, от това да се сбираме още повече и още по-често? И… има ли по-подходящ момент да изкажем онова, което е зряло у нас и е чакало подходящия момент, в който да бъде изказано?

Всъщност, кажете вие: Какво по-хубаво (по)желание?

🙂