Категория: Човешката библиотека

Здравейте, приятели! 🙂

Запознайте се с приятелите ни от Учи.бг и техния е-вестник! В октомврийския брой, към който води връзката, е включен и разговор-описание на Човешката библиотека като общност от читатели-ентусиасти, както и като издателство, съставено от читатели-ентусиасти с интереси (а при някои – и професии) отвъд четенето. 🙂

Надяваме се да ви е интересно и да ви вдъхнови за повече междучовешки връзки, междуобщностни мостове и да ви даде заряд за всякакви дейности, които на пръв поглед са невъзможни за еди-какви-си-ентусиасти. Всеки тръгва отнякъде. И по пътя намира съмишленици. (~;

Бъдете! 🙂

Приятели (:

Помните ли откъде е това?

Нуждата от значими залози, срещи със ситуации и герои, които ме предизвикват, насърчават, помагат ми да порасна, е сякаш генетично заложена в мен. И обратното: когато авторите ме натопят сред злободневни проблеми и дребни човеченца, съсредоточени върху носа си, се поболявам, ходя като пребит, смалявам се. Търся истории, които ще събудят живеца и вярата ми и ще ме пратят с усмивка по улиците в тоя бурен период, когато най-сетне започваме да се променяме осезаемо, сами да творим съдбата си; а не такива, които ме мачкат с усещането, че съм никой, болтче в системата.

Днес – навръх осмата годишнина от създаването на този блог – идва, за да му отговори, новата приказка за Юнаци и злодеи:

Промяна

Някои ключови теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна”

Мили приятели, нека ви разкажем още една част от приказката, която сбъдваме заедно – с усмивки и споделен заряд. Тази се разви край Копривщица. 🙂

~~~

Юнашка дружина отново се сбрала – и този път голяма била задачата им. Трябвало да обгрижат една земна рана, където преди расли големи букове, преголеми дори.

Скочила дружината, та тръгнала с глъч и смях, заредена и от пролетта раззеленена.

Продължете четенето на “Залесяване край Копривщица (29.03.2014)”

Приятели (:

На 4 декември с трепет чакаме появата на електронната антология „За спасяването на света“, тринайсетата книга в поредица „Човешката библиотека“.

(Още има време да се запишете като нейни По-желали – читателите, които вярват с ум и сърце, че книгата заслужава да види белия свят, и той нея. 🙂 Просто ни пишете двете си имена на poslednorog -в- gmail.com.)

Пак тогава се навършват седем години от излизането на „Последният еднорог“, първата книга в поредица „Човешката библиотека“.

Хубав повод да се сберем, да проверим пораснали ли сме, да попразнуваме – да? 🙂

Заповядайте! На 7 декември, от 15 до 18 часа, в init Lab (София, жк. Лозенец, ул. Лозенец №4, ет. 5, ап. 9).

Продължете четенето на “Празнуваме! Първите седем! (07.12.)”

Приказка-продължение

… Минало се, не минало едно лято, и Юнаците (глас от Задругата на равнодостойното представителство: И злодеите! И злодеите!) огледали как се източват снагите на бъдещите могъщи дървета – и в родния двор, и навръх село Понор – и решили да им дадат по едно Юначеско рамо.

И понеже през туй лято на разказвача му се паднало да изчете, избере, изпише, изглади, изтърси има-няма милион думи (милион е като хиляда, ама хиляда пъти по толкоз) – положил той морно перо настрана и оставил картините да говорят…

Продължете четенето на “Приказки за Юнаци и злодеи: Зеленяща 2”