място, на което книгите сбират човеци
Точно така, не сте се объркали! 🙂
Една седмица, два пъти от Копнежа за ученическо творчество. Оставете се да ви изненадат Милена Борисова с „Ти ни трябваш и днес, Апостоле!“, Валентин Василев с „Изгубеният град“ и Цветан Ганев с „Асансьор към небето“.
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”
Пристрастихте ли се? 🙂
Спокойно, набавяме ви поредната доза от Копнежа за ученическо творчество, при това напълно безплатно (и безвредно!): „Машина на времето“ от Денис Пеев, „Благодаря“ от Нелина Карабова и „Обърнато наопаки“ от Мария Чапарова.
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”
Приятели (:
Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.
Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.
Как да помогнете вие?
Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.
Слушаме ви. 🙂
~
Из „Песента на ханджията“
Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов
Името ми е Карш. Не съм лош човек.
Не съм и особено добър, макар че в занаята съм що-годе честен. Смел пък въобще не съм – ако бях, щях да стана някакъв войник или моряк. А ако можех да съчиня песен даже като оная небивалица за трите жени, дето някой ми я приписа, е, тогава щях да съм песнописец, бард, понеже определено нямаше да ме бива за друго. Обаче това, за което ме бива, е това, което съм, всичко, което съм. Карш ханджията. Дебелакът Карш.
Сега разправят глупости за мен, откакто ония жени бяха тук. Откакто се пръкна оная песен. Сега съм пълна загадка, човек от никъде; сега се приказва, че всъщност съм бил войник, че съм обиколил света, видял ужасяващи неща, вършил ужасяващи неща, сменил името и живота си, та да се скрия от миналото. Глупости. Аз съм Карш ханджията, като баща си, като баща му, и единствената друга страна, която съм виждал, е фермерската земя около Шаран-зек, където съм роден. Но живея тук от почти четирсет години, а „Харпунът и секачът“ държа от трийсет, и всички го знаят, до последния. Глупости.
Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”