Месец: ноември 2013

Приятели,

Добре дошли в „Малкото четене“ – и в случая, надничане в  следващата книга в поредица „Човешката библиотека“!

Тя е антологията „За спасяването на света“ с 48 фантастични текста, всеки от които – на голяма тема, с важно търсене и силата да ни размисли, развълнува, даже… да ни промени?

Подготовката ѝ тече вече месеци, от миналата седмица имаме и избрана корица, вълнуваме се как ще стигне до вас. : )

Вие може да ни помогнете с предварителни поръчки и разгласа. А и като я опознаете – през откъсите, които публикуваме всяка седмица.

~ ~ ~

 – Академик Ерофеев и другите, не мога да ти обясня сега. Престоят в камерата възстановява аурата. Болести, съществуващи в полеви вид, изчезват. Клетките, развиващи се неправилно, като раковите например, се връщат към първоначалната си програма. Костите заздравяват учудващо бързо. Човекът, като цялостна система, се връща към изходната си програма. Оздравява.

– Каква е първоначалната програма при човека?

– Тази, с която се е родил – отвръща Кирова. Знае как да обяснява на глупави ученици. Продължете четенето на “В подготовка „За спасяването на света“: Малкото четене”

Приятели,

„За спасяването на света“ е следващата книга в поредица „Човешката библиотека“: антология с 48 фантастични текста, всеки от които – на голяма тема, с важно търсене и силата да ни размисли, развълнува, даже… да ни промени? Вижте „За спасяването на света“ в подробности (включително докога и как да я поръчате на хартия – или да помогнете с разгласата) тук.

Преди десетина дни представихме предложенията, които получихме в Копнежа за корица на антологията. Междувременно ги гледахме, гласувахме, мислихме, обсъждахме, дърпахме се за косите (един другиму), скубехме си ги (нашите собствени), пак гледахме, пак мислихме… и ето що измислихме:

Продължете четенето на “Копнеж за корица на „За спасяването на света“: резултати”

Мили ни приятели,

Когато човек прави нещо от сърце, му е топло и светло. С усмивка му се наслаждава сега, с усмивка гледа и напред.
Такова чедо ни е антологията „За спасяването на света“: подготовката тече вече месеци, почти сме готови да я облечем в корица, вълнуваме се как ще стигне до вас.

Вие може да ни помогнете (приятелската помощ и подкрепа също сгряват по човешки) с предварителни поръчки и разгласа. А и като я опознаете – през откъсите, които публикуваме всяка седмица.

~ ~ ~

Но аз съм Генерален, тъй да се каже – надзирател. Осемнайсет робота имам на служба при мен като редови боклукчии. Слушат ме, не мога да се оплача. Глупавички са наистина, но какво да ти правиш… Вчера идва един при мен, носи някакво камъче, какво е това, казва, господин Генерален? Гледам – черно, поресто, не мирише. Сетих се. Слушай, казвам, прòсти ми роботе, това е метеорит, хондрит. Тези дребни частици са хондри, около тях това е оливин, ортопироксен, камасит, тенит. Онзи се пули: Че откъде толкова знаеш, господин Генерален? Какво да му разправям…

Да си призная, понякога дори аз съм безсилен. Преди време ми носят нещо като тръба, но дървено и с дупки. Като го надуеш от единия край, свири, майка му стара. И като натискаш различните дупки, излизат различни звуци – тънки, средни, дебели. Странна работа! Знам си, че е забранена вещ. Някой го е имал тайно, даже може да е свирел – боже опази! А после, като са го надушили, хайде в домашния стомах. И го лепва на моя задник, аз да отговарям. Откъде накъде аз! Казвам на моя човек: Слушай, нито си го виждал, нито си го чувал, ясно ли е! И го изгорих. Няма заради една дървена тръба да си загубя службата.

Продължете четенето на “В подготовка „За спасяването на света“: Малкото четене”