място, на което книгите сбират човеци
Здравейте, скъпи четящи приятели! (:
Продължаваме нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук третата тройка: „Коледари“ от Станислава Александрова, „Заветът на Левски“ от Мария Иванова, „Реквием за една патица“ и „Реквием за Долищеската река“ от Християн Трифонов.
Приятно четене! 😛
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество”
Приятели,
Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.
Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.
И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂
~
Киберпънк с човешко лице
Григор Гачев
Киберпънкът се роди като жанр през 1980-те, първо с филма „Беглец по острието“, след това с романа „Невромантик“. Създаде си гурута, спечели поддръжници и се наложи като основна част от съвременната фантастика. Или дори прогностика, според някои фенове. А когато нещо е толкова истинско, че доста хора го възприемат като прогностика, си струва вниманието. Защото обществото се движи не от законите на науката или технологията, а към мечтите и желанията си.
Основната концепция на киберпънка е бъдеще, което гъмжи от свръхтехнологии, но мизерията и социалното неравенство са останали. И дори завоювали още позиции, с всички последствия от това. Ако в типичното за фантастиката утопично бъдеще всичко или поне всичко необходимо е безплатно, то в киберпънка е без стойност единствено човешкият живот. Той е бъдеще на мегакорпорации, превърнали дори държавите в остатък от миналото, а правителствата им – в послушни фигуранти. Бъдеще, в което властта и парите са единствените ценности, а човешкото същество е консуматив.
За хората това бъдеще е затвор. Те оцеляват в него по законите на дарвинизма и плащат за това със същността си. Без значение дали са клошари, или шефове на корпорации, мечтите им касаят само тях самите и само в най-близък план. Изкуството, доколкото изобщо го има, се твори от отхвърлени от обществото маргинали. Добротата, жертвоготовността и благородството са изключения, редки до степен да не им вярваш, ако ги видиш. Човечността най-често е непредставима и непонятна. Накратко – хората са изгубили човешкото си лице.
Човечността и доброто обаче не са лесни за унищожаване. Преди милиони години предците ни навярно не са ги познавали. Появили са се чрез защитата на семейството, самоорганизацията на стадото, общата съдба на племето, общите интереси в държавата. Така създадената етика към близките е била разширявана от мъдреци и философи към по-далечните, и това се е оказвало правилният ход. Човешкото лице не е само добро – то е и изгодно, и следователно способно да се утвърди дори в свят, който признава единствено изгодата.
Продължете четенето на “Малкото четене: Киберпънк с човешко лице”
Здравейте, скъпи четящи приятели! (:
Продължаваме нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук втората тройка: „Ноемврийски въздишки“ от Мишел Коцева, „Обичам Пролетта“ от Александър Михайлов, „Златните ябълки на българите“ от Денис Пеев.
Приятно четене! 😛
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество”
Приятели,
Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.
Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.
ВНИМАНИЕ! Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂
~
Ценка Бакърджиева разказва:
Родена съм под знака на Стрелеца в Ловеч на 28.11.1959 г.
Влечеше ме литературата, но учих в математическа гимназия. И сега се чудя от коя страна да захраня автомобила, въпреки че съм дипломиран автомобилен инженер. Мразех да се занимавам с чужди пари и да съм материално отговорна, но… попаднах в банка и 22 години прекарах там.
Накратко: животът ми до днес бе пълен с неща, които не обичам, а се налагаше да правя. Получих урок: отрицанието и заричането са вредни практики, понеже съдбата ме дебне, за да ме опровергае.
Обаче има и… продължавам да колекционирам творчески удоволствия. Част от тях са събрани в електронната ми книга „От алфа до омега“, други в стихосбирката „Вечният бриз“, а на трети предстои да оживеят в сърцата на читателите.
ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …
Ценка: … се докосвам до други светове, които съществуват някъде там и чакат да надникна в тях.
ЧоБи: Какво ви вдъхновява?
Ценка: Вдъхновяват ме изгревите и залезите, облаците и дъждът, морето, моята селска къща и на практика всичко, което кара умът ми да замълчи, да се откъсне от делника, а после да потъне в оптимистична фантазия.
ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?
Ценка: Любовта ми към фантастиката се случи единствено и само заради „Понеделник започва в събота“ на Братя Стругацки и последвалото лудо четене на техни книги. После ме плени Айзък Азимов и така… много автори, изключителни светове, та до днес. Въпреки чувствата, които никога не са ме напускали, аз не черпя вдъхновение от любимите книги. Наслаждавам се на стила и въображението на техните автори, а истинското вдъхновение е в ежедневието и абсурдите около мен, от които фантастично искам да се спася, като ги пречупя по мой начин.
Здравейте, скъпи четящи приятели! (:
Започва нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук първите три: „Коледно дръвче“ от Даниел Тунев, „Лапа във снега“ от Снежана Стоянова, „Последният магьосник на света“ от Кирил Иванов.
Приятно четене! 😛
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество”