Година: 2014

Мили пишещи:

Още веднъж ви благодарим, че участвахте в тазгодишния ни Копнеж – тъй много и тъй вдъхновяващи. 🙂

Сега ви каним да си получите заслуженото. 😉 Продължете четенето на “Копнеж за растящо творчество: награди и награждаване”

Приятели:

Честит Ден на книгата!

За да отпразнуваме както подобава, ви представяме предложенията, които получихме в Копнежа за корици на следващите ни книги: за трите романа „Нощта на скорпиона“ от Мария Гюзелева, „Ех, магесническа му работа“ от Калоян Захариев и „Песента на ханджията“ от Питър С. Бийгъл. Включиха се общо 4 художници с 18 варианта. Благодарим на всички тях за споделеното вдъхновение!

До края на месеца ще обявим онези, които грабнат най-много сърца и умове сред нашите журита. Междувременно каним всички участвали художници да си изберат три от електронните издания в поредицата ни (от „Да пробудиш драконче“ до „За спасяването на света“) – като една по-осезаема благодарност за посветеното време и сили. 🙂

Останалото, както пише Бардът, е мълчание – общуване без думи…

Продължете четенето на “Копнеж за корици на следващите ни книги: получени предложения”

Приятели:

Христос воскресе! Вие? 🙂

Ние пък удължаваме срока на Копнежа за илюстрации на „За спасяването на света“ до 18 октомври. Останалите условия се запазват същите – вижте ги в линка.

Чакаме ви! 🙂

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. 😀 Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъси от „Психопрограмираният“. А до 25 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Размислящо четене!

~

Но сега, когато гумената лодка го предпазваше от студа на айсберга, а звездите горе ставаха все по-пронизителни, Баюн ненадейно си помисли, че и полетът е като музиката. Или по-скоро в онова вътрешно, дълбоко неизречено желание да лети винаги е присъствала музиката. Макар че тя винаги е била в него. Единствената заслуга на Предписанието беше може би в това, че го изтръгна от ежедневието. Даде му възможност да се вгледа в себе си. Досега не знаеше, че това е толкова възможно. Нямаше откъде да го научи. Никой от хората, които беше уважавал, не правеше това. Единствен Дилетиле обичаше да говори за самовглъбяване. Но в неговото огледало човек можеше да види само отражението на Единната същност – и нищо повече.
Да полетиш като музика. Да излетиш в музиката. Да изсвириш мелодията на полета… Баюн с наслаждение караше мисълта си да се преобръща като риба в планински поток – толкова бързо, че се виждат само отблясъците. От паметта извираха несметни преживени мигове, когато издигайки самолета през облаците, той неизменно бе чувал една мелодия, лягайки на крило – друга, и всички неповторими виражи в своята грациозност раждаха музикален образ – неосъзнат и естествен като дишането… Поиска така, както е легнал по гръб, с лице, потопено в небето, изведнъж да пропадне нагоре, да разкъса стегнатата еластичност на въздуха и да се гмурне там, където падането няма значение, защото не те приближава към нищо и не те отдалечава от нищо. За пръв път извън самолета усети в себе си мелодията. Нямаше самолет, но имаше полет. И мелодията прилягаше на този полет. Тя се възкачваше по хиляди разтревожени струни. Изстреляна от техните тласъци, отвъд тембрите на познатите инструменти, тя ставаше просто музика – истинска и изменчива като мисъл… и зад затворените му клепачи пламна една кратка и необикновена фраза: Музиката е танцуваща мисъл.

Продължете четенето на “В подготовка за „Пентаграм“: Малкото четене”

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. 😀 Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъс от разказите в сборника. А до 25 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

За да ви е по-лесно да решите, наглеждайте сайта ни – ще пускаме още откъси от сборника. 🙂

Размислящо четене!

~

Из „Трудно е да бъдеш дог“

Започнах да загрявам.
– И не си дошъл за такива тривиални неща като контакт, търговия или колонизация?
– Не, разбира се, тук няма нищо, което да представлява интерес за многомерен разум като мен…
– Тогава какво те е карало да гризеш чехлите ми и да въртиш опашка, като те чеша зад ушите? – попитах с изтънчено злорадство.
– Събирах смелост да ти предложа нещо, но не знаех как ще го приемеш.
– Чакай, ти да не си някоя самка от твоя вид? – настръхнах аз.
– Опасявах се, че ще го предположиш – тъжно отвърна съществото, маскирано като Пантелей. – Понятието ви за пол е неприложимо към нас и нямам физически образ според твоите представи.
– Тогава какво?
– Искам да ми станеш домашен любимец! – сякаш изплю репликата си четириизмерното създание и млъкна.
– Каквооооо! – зяпнах в състояние, близко до инфаркта.
– За да ме разбереш правилно, първо ми кажи какво най-вече те сближава с твоя Панто.
– Ами играем си с него, хвърля му нещо, той ми го носи…
– Не, нещо по-конкретно, кога го чувстваш най-близък до себе си.
– Ами като го погаля зад ушите и той впери благодарния си щастлив поглед в мен, изпитвам такава нежност към него – замлъкнах. Почувствах, че това е прекалено интимно за да го разказвам на някакъв четиримерен субект с неопределена полова принадлежност. Беше си между нас с Пантелей.

Продължете четенето на “В подготовка за „Пентаграм“: Малкото четене”