Автор: Кал

Приятели (:

Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от нашите е ново заглавие в поредица „Човешката библиотека“.

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂

До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъси от романа.

Чудодейно четене!

~

„Е, как мина гостито?“

„Сякаш не знаеш – почти щеше да ѝ изкрещи Даниел, но после се отказа. – Добре. Ама си заминаха вчера и днес е пак голяма скука.“ „Добре, че си ти“, поиска да си помисли една частичка от него, но не го направи.

Да ѝ дава повод да се възгордява? Не, няма да стане!

„Добре, че съм аз. Че иначе само с тия задачи и игри ще откачиш.“

„Мислиш ли?“

„Убедена съм. И защо си увесил нос?“ Гласчето млъкна за момент и Дани неволно си представи как малката се рови с лопатка в мислите му и изважда тези, които ѝ харесват.

Той потръпна, почеса се по носа и продължи да разгръща литературните анализи за десети клас.

„Какво имаш против литературата, не мога да разбера. Та това е толкова лесно – две думи и хоп, още две думи, и станало нещо, което ти носи радост“, обади се пак след малко детето и Дани сбърчи нос.

После посегна към очилата, които носеше само при четене, и за малко да подскочи.

„Кога си гледала „Старгейт“, та знаеш как изглежда Даниел Джаксън?“

„Не съм. Ти го гледа веднъж през онези седмици, когато си помислих, че ти трябва време, за да свикнеш с този вид на комуникация, и си помисли със… задоволство… за приликата си с него…“

Даниел почти се задави.

„Откъде ги знаеш тези изрази, многознайке?“

„Не съм многознайка – тросна се гласчето. – Защо ме обиждаш?“

„Не, аз, такова… – обърка се момчето. – Просто искам да кажа, че си умна. Това обида ли е?“

Гласчето не се обади повече от минута и Даниел я повика по име.

„Обмислям дали да съм засегната от това, че съм умна“, рече тя и изведнъж той я видя.

Продължете четенето на “В подготовка за „Нощта на скорпиона“: Малкото четене”

Приятели (:

Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от нашите е ново заглавие в поредица „Човешката библиотека“.

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂

До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от романа.

Чудодейно четене!

~

„Чичо Любо, аз не съм писател и не знам как се пише писмо. Затова не се сърди на първите ми плахи опити да скалъпя нещо като за доцент…“ Емил почти бе готов да прихне, но се въздържа от коментар и потупа приятелски по рамото Герасков. „Но е наложително да ти пиша, тъй като продължавам да сънувам онова дете нощем. През деня имам много работа с интегралите и останалите задачи по математика, а и чат-пат ходя на клупче…“ Любо се подсмихна на „клуПчето“. „Тъй че не ми остава време да си легна и да спя…“

– Прави ли ти впечатление, че много често използва многоточие? – попита тихо Емил, но Герасков не отговори, втренчен в посланието на любимия си и единствен племенник.
Продължете четенето на “В подготовка за „Нощта на скорпиона“: Малкото четене”

Приятели (:

Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от тях е новото заглавие в поредицата ни.

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂

До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от романа.

Чудодейно четене!

– А там, мамо, няма такива неща! – извика Андреа и като се пусна от ръката на майка си, посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка.

Ирина я погледна стреснато.

– Какво? – тросна се тя. После тръсна глава – „Какво ми става?“ – и объркано погали дъщеря си по косата. – Къде е това „там“?

Детето сви рамене.

– Не знам.

– Къде е това „там“? – настоя Ирина и си помисли: „Ще трябва да говоря с баща ѝ, майка му с много глупости ѝ пълни главата“. – Искаш ли сладолед?

Момиченцето поклати глава и заподскача на куц крак около нея.

– Там, маменце, беше много красиво. Снощи го сънувах. Имаше един фонтан – ей такъв, голяаам с някакви фигури, но мен ме беше страх да ги погледна. Огромни бяха, там в центъра на фонтана бяха, маменце. И нямаше облаци, но беше… – детето се гушна в нея за миг – много слънчево. И имаше едни хора, които казаха, че светът им е застрашен. Щял да изчезне. И трябва да намерят начин да го запазят. Какъвто и да е начин. После пък дойде едно момче и си играхме около фонтана. И ми разказваше толкова неща за безкрая. Само че нищо не помня.

Ирина стоеше слисано и не смееше да помръдне.

– И много ми беше интересно, мамичко, но ме беше страх да остана дълго. Ако не се върнех, ти щеше да плачеш.

– Та ти никъде не си ходила – Ирина я хвана за ръката, но детето се отскубна. – Андреа, баба ти ли ти чете приказки?

– Баба е досадна. Само плете – рече момиченцето и сбърчи носле. – Защо не сте ми казали, че извънземните приличат на нас, само че живеят на друга планета?

– Моля?! – изкрещя майка ѝ. „Слънчасала е“, помисли си и я прегърна.

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекарят вижда от седмици.

Продължете четенето на “В подготовка за „Нощта на скорпиона“: Малкото четене”

Приятели (:

Ето кого отличихме в Копнежа за растящо творчество тази година:

Отличия от Фентъзи ЛАРП Център

• Златомира Кулчева – за „Има различни размери безкрайности“
• Галина Костова – за „Магията на чистата вода“
• Александрина Димова – за „Как спасяваме света“
• Адриана Пенчева – за „Чуждо съзнание“
• Кирил Димов – за „Костенурчо с триетажната черупка“

Отличия от електронно списание SciFi.bg

• Делиян Маринов – за „Изборът“
• Божидар Иванов – за „Машинни чувства“

Отличия от фондация „Човешката библиотека“ и клуб „Светлини сред сенките“

• Златомира Кулчева – за „Двайсет реда размисли върху бъдещето“
• Никола Янчовичин – за „Летопис от безмълвната нощ“
• Лиляна Кирилова – за „Най-приятното чувство“
• Борис Курдалиев – за „Дъжд от бобри“
• Женя Димитрова – за „Всичко се връща“
• Ренета Георгиева – за „(Как спасяваме света?)“
• Силвия Генева – за „Идеал“
• Михаела Рогачева – за „Как спасявам света“
• Александрина Димова – за „Как спасяваме света“
• Белослава Генова – за „Мелодията на живота“
• Божидар Иванов – за „Машинни чувства“
• Адриана Пенчева – за „Чуждо съзнание“
• Елка Петрова – за „Достатъчно е да спасим красотата на мига…“
• Живко Пенчев – за „Как спасяваме света“
• Кирил Димов – за „Костенурчо с триетажната черупка“
• Лияна Донева – за „Ретроспекции“ и „Това е Тя“
• Антоний Атанасов – за „Писмо в бутилка“
• Мая Стойчева – за „Булките с черен воал“

Продължете четенето на “Копнеж за растящо творчество: отличени”

Пишещи приятели,

След Китен 2011, Велинград 2012, Велинград 2013, Китен 2013, Велинград 2014, Слънчев бряг 2014 и Велинград 2015, серията писателски работилници продължава. Този път наш домакин ще бъде съвсем новата творческа къща „Петрохан“, в близост до Клисурския манастир и връх Компарк хотел „Макензен“ в Мелник.

Какво ще съдържа работилницата?

В нея ще си помагаме да:

• си изясним какво искаме да кажем;
• открием как да го изразим най-въздействащо;
• развием уменията си с конкретни задачи;
• обсъждаме плодотворно текстовете си с други хора;
• редактираме художествени текстове, свои и чужди.

Заниманията ще продължат 6 дни, по 3 астрономически (4 учебни) часа на ден, плюс индивидуални обсъждания. Освен практическата работа по редакция на ваши текстове, този път на фокус ще бъдат:

• „Съживяване“ на художествените герои: как да ги направим по-истински и по-готини, даже ако са от лошите (надграждане и развитие на героите и как да ги проверим сами за достоверност и последователност).
• Средностатистическият читател: инструментариум за самопроверка на текста и неговото приемане от различните целеви групи (сечение на читателската публика по полов и възрастов признак); що е то симулиран „професионален читател“ и как се формира мнението на такъв инструмент – как да поднесем произведението си така, че да го харесат в издателството.

За кого е удачна тя?

За всеки, който:

• обича да пише и иска да развива уменията си;
• се вълнува от другите страни на книгоиздаването, например разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна. (Препоръчваме ви да преслушате записите от Китен 2011; много от въпросите ви навярно ще открият отговорите си там.)

Кой ще я води?

Водещите Елена Павлова (известна и като Върджил Дриймънд, Лейни Кинг, Илайджа Джауит, …) и Калин M. Ненов имат опит като автори на проза, поезия и есеистика, участници в съавторства, преводачи, редактори и коректори, членове на конкурсни журита, издатели и разпространители.

Продължете четенето на “Каним ви на: Писателска работилница, 03-09.08.2015, Мелник”