Автор: Кал

Приятели,

„За спасяването на света“ е предстояща книга в поредица „Човешката библиотека“ – и втората ни антология (след  „Тринайсетте цвята на дъгата“). Съставяме и ще я разпространяваме заедно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и „Тера Фантастика“. Антологията съдържа 48 фантастични текста (разкази, новели и повести) с общ обем над 1000 стандартни страници; разгледайте пълното ѝ съдържание.

В Копнежа за корица на антологията се включиха 12 художници с общо 29 (или 32, зависи как ги броите ;)) предложения. Благодарим ви за желанието и вдъхновението!

По-долу представяме всички предложения; а в началото на ноември ще обявим и онова, което грабне най-много сърца и умове сред нашето жури. Междувременно каним всички участвали художници да си изберат три от електронните издания в поредицата ни (от „Да пробудиш драконче“ до „Непоискано добро II“) – като една по-осезаема благодарност за посветеното време и сили. 🙂

И преди да стигнем до галерията, напомняме: Искате ли „За спасяването на света“ да стигне повече читатели? А искате ли го на хартия? И в двата случая имаме нужда от участието ви – ето как.

(Специално за хартиеното издание – тъй като решихме, че ще е по-спокойно да излезе през март или април догодина, събираме поръчките ви до февруари.  Тъкмо ще сте имали шанс да разгледате електронното 😉 – него си го готвим за началото на декември.)

А сега пристъпете в света на общуването без думи…

~

Продължете четенето на “Копнеж за корица на „За спасяването на света“: получени предложения”

Приятели (:

Търсенето на корица за предстоящата ни антология „За спасяването на света“ продължава.

Продължава и търсенето на читатели. Искате ли да ни помогнете? Ние имаме нужда от съ-участието ви, сега и всеки път. 🙂 Изданията и деянията на Човешката библиотека са общностни: те имат шанс (и смисъл) да се случат само когато ги подкрепят читателите като общност.

Можете да ни подкрепите с:

1. Предварителни поръчки – с пращане на парички по начините тук. Препоръчваме: 7 лв. за е-книга.
   NB! Хартиеното издание: Тиражът и цената му изцяло ще зависят от броя предварителни поръчки до края на октомври. На този етап е достатъчно да ни пишете (на poslednorog -в- gmail.com) колко хартиени бройки ще искате. Ще ви добавим на специален мейлинг лист. А през ноември ще ви пишем, за да решим заедно облика на изданието (твърди или меки корици, в един или два тома, на рециклирана хартия или да… :D), като ще уточним и колко излиза една бройка при всеки от вариантите.
   И NB 2! Всеки, който си заяви антологията предварително (електронна или хартиена), ще бъде вписан в По-желалите: читателите, които вярват с ум и сърце, че книга като тази заслужава да излезе. 🙂 Затова молим да ни пращате и двете си имена.
   (Държим да си знаем: На нас не ни трябват дарения. Трябва ни убеденост, че това, което правим, е нужно и на вас. Затова: ако искате да ни пратите по-голяма сума, просто пишете „За еди-колко си книги“. Убедени сме  , че можете да зарадвате хора около себе си.)
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми… Интернет да ви е на помощ! 
   (Това понякога дава много по-широк и по-траен резултат, отколкото личната „лепта“.)
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?
   Пишете в тази тема – или тук в отзивите, или в пощата ни.

А ние почваме спасяването – стъпка по стъпка, страница по страница…

~ ~ ~

Умиращата ракета разора почвата, разсече тялото си в острите мечове на скалите, пропълзя няколко километра по нощната равнина и затихна. Сърцето ѝ няколко минути стягаше магнитните си мускули и като че ли успя да победи кръвта. Но пирова беше неговата победа; ослепителната кръв стопи изтощените стени, плисна навън и сърцето избухна с цялата плазмена ярост на ентропията. Озари равнината с последния си, вече несъзнателен факел и се примири със смъртта.

Продължете четенето на “В подготовка „За спасяването на света“: Малкото четене”

Приятели:

Днес блогът ни навършва седем. Какъв по-хубав повод да се видим? Да проверим пораснали ли сме и как. 🙂

На 22 септември, неделя, от 11 до 13 часа, елате и ни намерете на площад „Света Неделя“ – сред другите гости на Алеята на книгата. Но се оглеждайте внимателно – ще бъдем там неофициално и инкогнито. 😀

За да не се разминем – метнете ни един ред, тук долу или в пощата, ако ли да ви чакаме. Пишете ни и ако търсите някоя наша х-нига. За толкова специален празник ще се пресегнем в най-дълбоките си дебри – може дори дракончета или еднорози да достигнем… 😉

Чакаме ви!
Порасналите (?) Чобити ( :))

Приятели (:

Лятото си отива – но тук в Човешата библиотека става все по-жежко и палещо. Дали ще смогнем да възпламеним и вас? 😀

Възвестяваме

КОПНЕЖ
за корица на „За спасяването на света“

„За спасяването на света“ е предстояща книга в книжната ни поредица – и втората ни антология. Подобно на „Тринайсетте цвята на дъгата“, я съставяме и ще я разпространяваме заедно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ – а този път и с „Тера Фантастика“. За разлика от „Тринайсетте цвята…“, сглобяваме тази антология близо година. Мащабът е съвсем различен. 😉

Продължете четенето на “Копнеж за корица на „За спасяването на света“ (до 20.10.2013)”

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки – пратете парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов

ХАНДЖИЯТА

Името ми е Карш. Не съм лош човек.

Не съм и особено добър, макар че в занаята съм що-годе честен. Смел пък въобще не съм – ако бях, щях да стана някакъв войник или моряк. А ако можех да съчиня песен даже като оная небивалица за трите жени, дето някой ми я приписа, е, тогава щях да съм песнописец, бард, понеже определено нямаше да ме бива за друго. Обаче това, за което ме бива, е това, което съм, всичко, което съм. Карш ханджията. Дебелакът Карш.

Сега разправят глупости за мен, откакто ония жени бяха тук. Откакто се пръкна оная песен. Сега съм пълна загадка, човек от никъде; сега се приказва, че всъщност съм бил войник, че съм обиколил света, видял ужасяващи неща, вършил ужасяващи неща, сменил името и живота си, та да се скрия от миналото. Глупости. Аз съм Карш ханджията, като баща си, като баща му, и единствената друга страна, която съм виждал, е фермерската земя около Шаран-зек, където съм роден. Но живея тук от почти четирсет години, а „Харпунът и секачът“ държа от трийсет, и всички го знаят, до последния. Глупости.

Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”