Копнеж за още илюстрации – РЕЗУЛТАТИ

…И, за да е славен празникът ни, нека прославим заслужилите – откликналите на еднороговия Копнеж, По-желаните:

Мили рисуващи 🙂
и мили По-желали 😉

След прото-о-очило се чакане (‘звинете! лято прави всичко мудно! :()
– и след като се сдобихме с нов дом 🙂 –
най-сетне обявяваме резултатите от КОПНЕЖА за още илюстрации.

Нашето разнородно жури от По-желали гледа, мисли, чувства, търка рогове, вя гриви – и реши:

Юлиан Манев
Станислава Тонева
Станислава Димова
Здравко Генов

ще помогнат за разхубавяването на “Последният еднорог”, когато дойде време да го преиздаваме. Честито! 🙂

Здравко Генов получава специален приз за най-млад участник – беше на 13, когато ни прати рисунките си. Може би още е. 😉

…А кога ще се преиздава “Последният еднорог”? Още не знаем – имаме си 200-тина кобилки и жребчета без стопани, затова няма да бързаме. Следете вестите тук, ще се чуе.

…Още? 😀

…копита и копита и копита…

Утринта ме вдига с ласка на копита.
Промърморвам-цвилвам… вече съм готов!
Към екрана свързващ устремно политам.
Днес, говорят всички, бил ден за любов.

 

Оттогава мина точно една година. Пълна година, славна година, година на меко чаткащи копита, рогове, отъркващи се в нови рогове, съграждащи се библиотеки…

Ето я. Човешката ни библиотека.

Приятели еднорогови, побратими и посестрими, стари и нови, млади и зрели, хубави и прекрасни,

По някое време се отказах да пожелавам, на другите и на мене си, пожелания. Реших, че ми е по-пълно и славно, и еднорогово, и Човешко, просто да разтворя очи (аха… точно така, Рохе, Габе, Але :D) и да се взра в това, което Космосът ми поднася, с всеки дъх и стъпка.

Затова и сега няма да ни пожелавам нищо. Само ще си помечтая:

За още – още герои, принцеси, магьосници, еднорози, Човеци.

Още побратими и посестрими, които ще срещнем в търсенето на изгубения си род.

Още чудеса, на хартия, или тук, или в срещите ни на живо, живи.

Още.

разтворено, направо зейнало око

(Точно така, да.)

 

…Тия, що обичат, нямат частен празник;
нямаме си даже и почивен ден.
Да му мислят влюбените разни…
Космоса обичам! Тяй обича мен!

Отгласи: 18.11.07

днес най-сетне пристъпих към тържествено четене на Еднорогата в ценния й човешко-библиотечен вариант. изчетох само 3 странички, което за мен е много нетипично, но това е защото се топлих обилно на лъчите на не едно живо описание и току спирах да се порадвам на някоя красива думичка… имам си цветни моливи и тия дни обичам лично да добавям към любимите си книжки, та рисувах и очертавах около интригуващите образи и думи… (нали не съм в Бг, та красотите на езика ни са се скрили в по-несъзнателните и не-ежедневни части от вътрешния ми свят, и е вълнуващо да ги преоткривам). та тия 3 днес бяха цяло богатство и очаквам с нетърпение следващите 3!

(Милена)

…топлени, топлещи…

Добро утро, Приятели! 🙂

Човешката представя: “Аурелион: Монетата”

“Някои неща не могат да се обяснят, но знаем, че са така” е лайтмотивът на “Монетата” – първа част от поредицата “Аурелион: Вечният баланс”, която ни учи, че приятелството е най-важното, но има и съмнения, на които го подлага съдбата.

(…)“Аурелион” е плод на истински живи наблюдения на седем млади творци: идеята тръгва от Димитър и е прегърната от другите Светлинки. Изумително е, че чрез книгата, писана в тази крехка юношеска възраст, младите дават отговор на много въпроси, които затрудняват дори възрастните, и доказват, че през погледа на детето вечните житейски дилеми имат по-лесно разрешение и че това е пътят към глобалното възприемане на света.

Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това.

В “Аурелион” има по малко от най-хубавото: философски поглед върху нещата, фантастично проблясване, фентъзи докосване, приказно намигане …

(Габриела)

корица на Монетата - оформление Маринела Тонева, Стефан Василев

(…) С появата през 2007 г. на романа “Монетата” в българската литература се случиха за пръв път няколко неща:

– появи се колективен роман, написан не от двама (каквато е най-честата световна практика), а от цели 7 автори;

– появи се колективен роман, написан от автори, които още не са завършили училище (с изключение на единия, Валентина Димова, ръководителя на екипа им);

– появи се колективен роман, който жанрово е представител на ново направление в световната фантастика, наречено ню уиърд;

– появи се колективен роман, в чието написване са приложени нови за литературата ни повествователни техники.

Използването на моделите, заложени в компютърните игри, в “Монетата” не е повърхностно (такива опити за заемки вече са правени), нито механично пренесено (“преписано”), а структуроопределящо за органиката на творбата.

(Светлана)

илюстрация към Монетата - Димитър Милчев

(…) По страниците [на “Монетата”] странстват елфи, коболди и джуджето, което е послужило на Питър Джаксън за първообраз на Гимли от “Властелинът на пръстените” (точно онова джудже, да). От време на време – уви, все по-рядко – проблясва магия. Развъртат се мечове. А някъде далеч напред е скрит митичен храм, който пази тайната за нерадостната участ на света, в който сме се пренесли…

Но това не е фентъзи.

Когато мечовете не помогнат, винаги можеш да се осланяш на прилежно скътания в турбоцепелина ракетострел. Ако местните апаши оставят енергомобила ти без гуми, налага се да караш само на летателен режим. И, подобно на други фантастични страни (като нашата), най-добрият начин да оправиш неработещата техника е с премерен удар отстрани по корпуса…

Но това не е и научна фантастика.

“Монетата” е сред първите български образци на един съвсем млад световен жанр: ню уиърд (англ., “нов чудноват”) – а, убеден съм, знаеш, първопроходството изисква смелост.

(…) На тези триста страници са сбрани наблюденията и прозренията, сериозните и закачливите, на седем различни човека. Всеки е дал от себе си: на героите, историята, посланията. Затова и героите са толкова живи и можеш да ги отличиш един от друг само по няколко дочути реплики. Затова е и лесно да разпознаеш общочовешките копнежи и търсения зад фантастичната фасада: несигурността и желанието да имаш приятели, егоизма и радостта от даването… Все наши си вълнения, нали?

(…) „Монетата“ е първа и в още едно. Тя е отпечатък от прохождането на млади творящи човеци. Наистина, за някои от тях това вече е трета издадена книга (след предхождащите „Въже от светлина“ и „Шахтата“); но всеки от авторите и илюстраторите знае, че е в началото на пътя си, и иска да продължи по него, и е готов да даде и време, и сили, и обич, за да стигне един завой по-нататък. В епоха, когато сме свикнали да говорим за оттичането на младите хора от четенето и изкуството, представяш ли си смайването ни, когато срещнахме двадесетина момчета и момичета, които посвещават всеки незает момент на писане, рисуване и търсене къде ще продължи историята. Съществуването на клуб „Светлини сред сенките“ е вълшебство само по себе си.

(Калин)

илюстрация към Монетата - Стефан Василев

…Ако вече искате да си я вземете :D, пишете ни. Струва 7 лева.

Ако първо желаете да узнаете повече за “Монетата”, Аурелион и клуб “Светлини сред сенките”:

Сайт на клуб “Светлини сред сенките”

Що е то? (откъси от “Монетата”)

“Аурелион: Монетата”: Част І от трилогията “Аурелион – вечният баланс

Романът “Монетата” – новаторството на колективната литература

БГ-Фантастика:
~ “Монетата” (внимание! спойлери! ;))
~ клуб “Светлини сред сенките”

“Аурелион: Монетата” – ревю
…и реплика от Калин

Казанлъшки светлинки: Една история за смях, купони, паралелни реалности и приятелство

Сред светлини и сенки: интервю с клуб “Светлини сред сенките”:
~ част 1
~ част 2
~ част 3
~ част 4
~ част 5

(Специална МОЛБА за материалите в Старлайтър – “Казанлъшки светлинки”, “Аурелион: Монетата” и частите от интервюто:

С колегите от списанието се чудим колко души се вълнуват от такива теми. Затова ви моля ако някой от двата текста е пробудил някаква реакция у вас, да откликнете в един (или сто :)) реда във форума за коментари. Просто последвайте линка “Коментирай…” на дъното на материала; ако не сте регистрирани, регистрацията отнема две минути.

Благодаря!)

…И тъй, Човешката библиотека се множи; множете се и вие
– Кал:)н

Копнеж за монограм на Човешката – РЕЗУЛТАТИ

С непресторено вълнение ви представям единствения участник – и безспорен победител 😀 – в първия ни Копнеж:


Евгени Богданов


Предложенията на Гени ме смаяха и покориха по повече начини, отколкото мога да опиша след 1 часа’ през нощта. Погледайте ги… мисля, че всъщност няма нужда да описвам.За всички неучаствали: едно, четете го тоя еднорогов дом, де :); две, цитирам се от коментарите към Копнежа:

Реших, че всеки вариант, който хареса на мен и преобладаваща част от По-желалите, ще си намери мястото в Човешката по един или друг начин. Всеки, да. 😉

Тъй че – продължавайте да пращате, ако ви блъсне муза. (След като й се извините по кавалерски, разбира се.) И продължавайте да следите тоя еднорогов дом – най-малкото за да видите къде си е намерил мястото вашият вариант.

Кал:)нът


~ ~ ~
СЕНЗАЦИОННА НОВИНА!

Точно осем минути след полунощ в свръхтайната ни поща се е вмъкнал и втори участник, т.е. участничка. И понеже електронните пощи по света са известни със своеволния си характер (точно както творческите натури, за които крайният срок е несравним стимул за действие – от собствен опит го знам :D); и понеже тази участничка изпраща своите предложения от друг часови пояс – но най-много понеже ми харесват— представям ви втория победител в Копнежа за монограм:


Станислава Димова


(Сега остава да проверим тия фини, фини щрихи как излизат с големина 1,1 на 1,1 см. :D)

Към началото