Категория: Подготовката

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки: ВНИМАНИЕ! Създадохме специална страница, където лесно да заявите колко и какви бройки (хартиени или електронни) желаете. Използвайте я. Благодарностите – към Елка Парушева, Ана Хелс и Александър Василев. 🙂
   (Ако вече сте ни поръчвали бройки, няма нужда да го правите пак – записани сте.)
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

И… вече имаме очаквана дата за електронното издание: 8 ноември.

Тръпнем… 🙂 🙂 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова

ТИКАТ

На деветия ден гладът започна да ме убива.

Носех твърде малко храна. И как иначе? Нали бях убеден, че ще ги застигна до първия залез и ще принудя онази черна жена да ми върне Лукаса. И до днес съм изумен, че дори съобразих да взема одеяло за хладната нощ, когато ще яздим, тъй щастливи, заедно към дома. „Тъй дълго лежа под водата, ще е премръзнала до клетото си сърце.“ Това бе единственото, за което мислех, единственото, всичките девет дни.

И, разбира се, сега зная, че щеше да е все същото дори ако бях спрял да открадна цяла дузина коне – сякаш имаше толкова в селото – и бях прекършил гръбнаците им с чували храна и вода, и дрехи. Защото така и не застигнах онези две жени, не ги доближих дори и на половин ден езда, макар кобилата ми да пръсна смелото си сърце, докато се опитваше. Никога не бяха по-близо от хоризонта, никога по-големи от палеца ми, по-плътни от дима над градчетата, които заобикаляха. От време на време се натъквах на остатъците от лагерен огън – внимателно разпилени, – така че трябва да са спали понякога; но и когато почивах, и когато препусках в галоп цяла нощ, на сутринта те винаги бяха отвъд полезрението ми и чак подир пладне долавях най-лекото движение по склона на най-далечния хълм, потрепването на сенки сред камъни, тъй недостижими, че изглеждаха като вода на пътя. Никога не съм бил толкова самотен.

Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки: ВНИМАНИЕ! Създадохме специална страница, където лесно да заявите колко и какви бройки (хартиени или електронни) желаете. Използвайте я. Благодарностите – към Елка Парушева, Ана Хелс и Александър Василев. 🙂
   (Ако вече сте ни поръчвали бройки, няма нужда да го правите пак – записани сте.)
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова

ПРИСЛУЖНИЧЕТО

Тогава беше най-хубавото време на онуй място, щото Шадри откъртваше преди пладне, проснат през тезгяха си като някоя от неговите тлъсти, оплескани плешки. Веднъж като захъркаше, повече не помръдваше, докато не станеше време да приготвя вечерята, ако някой имаше сили да яде. Ама все пак никой от другите не смееше да се изниже от кухнята с мен, дори за да хвърли един билюр на гостите или да погали старото магаре на Росет. Свиваха се всичките в най-тъмните кътчета, дето можеха да намерят, и проспиваха деня като господаря ни. Някои от тях и хъркаха съвсем като него.

Аз не. Всеки ден, веднага щом влажната гърчалива уста на Шадри увиснеше върху китката му, се шмугвах през кухнята и страничната врата и отварях собствената си уста да изпъшкам още преди утрото да ме блъсне. Друг път не съм виждал такава жега: едва пукнала зора, а пък усещаш как потта почва да цвърчи по кожата ти като тлъсто месо в тиган. Друг път не съм виждал и такова небе – отначало бяло като кост, после бяло като пепел следобедите. През нощта, късно, ставаше някакво бледолилаво на бели ивици, но повече въобще не потъмняваше; и денем или нощем, вътре или вън, всички ние се въртяхме ли въртяхме в тигана. Всичко беше един голям тиган.

Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Пишещи приятели,

След Китен 2011, Велинград 2012, Велинград 2013, Китен 2013 и Велинград 2014, серията писателски работилници продължава. Този път ще бъдем в Слънчев бряг, с обещание за писане и плацикане. (По традиция, писането ще е повече. 😉 )

Какво ще съдържа работилницата?

В нея ще си помагаме да:

• си изясним какво искаме да кажем;
• открием как да го изразим най-въздействащо;
• развием уменията си с конкретни задачи;
• обсъждаме плодотворно текстовете си с други хора;
• редактираме художествени текстове, свои и чужди.

Заниманията ще продължат 6 дни, по 3 астрономически (4 учебни) часа на ден, плюс индивидуални обсъждания. Освен практическата работа по редакция на ваши текстове, този път на фокус ще бъдат:

• Формиране на световете като фон на действието: светоусещане, достоверност, последователни тенденции;
• Информационна плътност на текста по отношение на светоусещането;
• Книгоиздаването в епохата на Амазон Киндъл: „прекрасният нов свят“, в който авторът няма нужда от посредници (издатели, агенти и дистрибутори), за да стигне до читателите си, е вече тук. Пълна вътрешна информация за всичко, необходимо за успех на една книга в новите условия.

За кого е удачна тя?

За всеки, който:

• обича да пише и иска да развива уменията си;
• се вълнува от другите страни на книгоиздаването, например разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна, в България или в чужбина. (Препоръчваме ви да преслушате записите от Китен 2011; много от въпросите ви навярно ще открият отговорите си там.)

Кой ще я води?

Водещите Елена Павлова (известна и като Върджил Дриймънд, Лейни Кинг, Илайджа Джауит, …), Калин M. Ненов и Александър Султанов (Ейдриън Уейн) имат опит като автори на проза (вкл. книги-игри), поезия и есеистика, участници в съавторства, преводачи, редактори и коректори, членове на конкурсни журита, издатели и разпространители.

Продължете четенето на “Каним ви на: Писателска работилница, 16-22.07.2014, Слънчев бряг”

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… вижте надолу. 😉 Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Сборникът ще излезе на хартия едновременно с Фантастивала, който ще проведем от 16 до 18 май в музея „Земята и хората“ в София. (За него – малко по-натам. :)) Ще отпечатаме „Пентаграм“ с твърди корици, в два варианта: обикновен, с цена 15 лв.; и илюстриран, с цена 30 лв. Обикновеният съдържа 490 страници, а илюстрираният включва още около 100 цветни страници. Вижте пълното съдържание най-долу.

Тиражът на „Пентаграм“ изцяло ще зависи от предварителните поръчки; ако го искате, до 6 май ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com):

– колко бройки от сборника искате – обикновени и/ли илюстрирани;

– дали да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

ВНИМАНИЕ: (Добавка от февруари 2015-а) Сборникът действително излезе – но в момента хартиените му издания са изчерпани.

Ето и съдържанието му:  Продължете четенето на “В подготовка за „Пентаграм“: съдържание и финални поръчки (до 06.05.)”