Категория: Е-книгите

Приятели, тук сме отново! (:

Подсещаме ви, че новата книга в поредица „Човешката библиотека“ е втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.

А ето и пети откъс от нея.

Нооо… Преди това. 😛

Заповядайте с нас на читателско обсъждане на двете части на романа. Ще ви чакаме във вторник, 18 юни, в клуб „Иван Ефремов“: Културен дом „Средец“ – София, ул. Кракра 2А, стая 213, от 20 до 21:30. Обещаваме и разговор за „Тринайсетте цвята на дъгата“. 😉

А сега… приятно четене. (:

(Откъс първи)

(Откъс втори)

(Откъс трети)

(Откъс четвърти)

Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс пети)”

Приятели (:

Честит празник на всички ни! Растящи, непораснали 😉 и още слушащи гласа на онова пак дете, дето иска Луната да гушне и лети с Еднорога по меки пътеки, и се смеят с гласа на Нощта…

Ние, децата от ЧоБи (children of Men? of the Sun? :D), продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки – пратете парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме – цялата Нощ, целия Свят, цялото, цялото…

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Невена Стоянова

РАТАЯТ

Бях първият, който ги видя – може би дори първият по нашите земи. Маринеша щеше да е първа, но тя избяга в гората, докато аз още се мъчех да се извиня. Никога не се научих как да се държа с нея. Може би нямаше правилен начин. Чудя се дали някога съм щял да се науча.

Естествено, изобщо нямах работа на пътя по това време. Беше късно, подир залез, тъкмо да приготвям конете за сън. За да сме честни със стария Карш, никой не може да каже, че някога се е отнесъл с животно зле. Бих му поверил най-хубавия и най-неспокоен кон без колебания, или сляпо, безполезно, любимо куче, но не и дете. Името ми, доколкото знам, е Росет, което на нашия език означава нещо не съвсем безполезно, нещо прибавенo, за да подслади неизгодна сделка. Карш ме е кръстил така. Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели, пак сме с вас (:

Напомняме ви, че новата книга в поредица „Човешката библиотека“ е втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.

По-долу ви предлагаме поредния откъс от нея.

А междувременно: тази седмица в Националния дворец на културата тече пролетен базар на книгата. Там може да откриете цялото „Непоискано добро II“ – както и някои от другите ни х-ниги.

Търсете ги на масичката на Александър Султанов (Ейдриън Уейн) – на третия етаж, до стълбището от лявата (западната) страна. Сред купища и купища книги-игри. 😉

(Ако ви трябва определено наше заглавие – поръчайте си го поне ден предварително тук или на имейла ни. А най-добре направо пишете къде да ви го доставят Куриерите ни. Нали знаете, че разнасяме х-ниги из София и ползваме пощите?)

Приятно четене. (:

(Откъс първи)

(Откъс втори)

(Откъс трети)

~

Леона изследваше каютата си с отегчение. Сгъваемо легло, празни шкафчета, вградени в тапицерията, вградена тоалетна, в която беше трудно да се завъртиш, ако решиш да съблечеш връхната си дреха.

– Илюминатор за едно око – тя се усмихна през въздишка. Етиен я беше оставил тук, без да ù обясни нищо.

„Ще се видим по-късно, това каза. Може да означава всичко.“

Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс четвърти)”

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, както обяснихме, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена. 

Как може да ни помогнете?

1. Предварителни поръчки – с пращане на парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми… Интернет да ви е на помощ! 😀
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме…

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Евгения Василева

ЛИСУГЕРЪТ

Дададада, а ако поискам, мога да им открадна конете, всичките, всичките наведнъж, изпод глупавите им дрипави, рунтави задни части. Онова момче си няма представа, никой си няма представа какво мога, ако поискам. Когато поискам. Без идея кой съм, какво ми допада, защо, кога. Милдасите, онова момче, черна жена, бяла жена, дебел ханджия, без разлика. Само Нятенери.

Хехе, и какво знам за Нятенери, никой освен мен. Нятенери знае какво ме кара да си се смея сам, аз знам какво плаши Нятенери. Защо Нятенери спи на пода, не в легло, и не за дълго, никога за дълго. Аз спя в леглото, сладко като мишоци, но ако мръдна ухо където го притиска ръката на Лукаса, ако перна с опашка Лал през гърдите, да, тогава виж Нятенери на крак на мига, по-бързо от мен, с гръб до стената и кама вън, блеснала под луната, в очакване. Понякога го правя за кеф цяла нощ, чеша се, протягам се, тихо, тихо душа, и всеки път Нятенери е там, на крак и нащрек. Нащрек за какво? Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели, продължаваме (:

Новата книга в поредица „Човешката библиотека“ е втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.

По-долу ви предлагаме откъс от нея.

Не забравяйте, че в четвъртък, 25 април, от 17 часа, е премиерата на романа, с участието на самите автори. (: Ето подробностите тук.

Приятно четене. (:

(Откъс първи)

(Откъс втори)

~

 Леона стана с изключването на генератора. Някой в стаята хъркаше свирепо. Реши, че е Джанар.

„Спете, момичета!“

Тя извади прожектора си и го пусна на минимум мощност. Остави го в шкафа, колкото да проблясва за ориентир.

Понечи да облече панталона, който беше събула преди лягане, но се спря. Избра парадната униформа.

„Бялото повече ми отива, макар че златните кантове са смешни.“

– Къде?! – Джанар беше седнала в леглото си и очите ù проблясваха в тъмното. Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс трети)”