Категория: Е-книгите

Приятели (:

Лятото си отива – но тук в Човешата библиотека става все по-жежко и палещо. Дали ще смогнем да възпламеним и вас? 😀

Възвестяваме

КОПНЕЖ
за корица на „За спасяването на света“

„За спасяването на света“ е предстояща книга в книжната ни поредица – и втората ни антология. Подобно на „Тринайсетте цвята на дъгата“, я съставяме и ще я разпространяваме заедно с нашите съмишленици от Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ – а този път и с „Тера Фантастика“. За разлика от „Тринайсетте цвята…“, сглобяваме тази антология близо година. Мащабът е съвсем различен. 😉

Продължете четенето на “Копнеж за корица на „За спасяването на света“ (до 20.10.2013)”

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки – пратете парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов

ХАНДЖИЯТА

Името ми е Карш. Не съм лош човек.

Не съм и особено добър, макар че в занаята съм що-годе честен. Смел пък въобще не съм – ако бях, щях да стана някакъв войник или моряк. А ако можех да съчиня песен даже като оная небивалица за трите жени, дето някой ми я приписа, е, тогава щях да съм песнописец, бард, понеже определено нямаше да ме бива за друго. Обаче това, за което ме бива, е това, което съм, всичко, което съм. Карш ханджията. Дебелакът Карш.

Сега разправят глупости за мен, откакто ония жени бяха тук. Откакто се пръкна оная песен. Сега съм пълна загадка, човек от никъде; сега се приказва, че всъщност съм бил войник, че съм обиколил света, видял ужасяващи неща, вършил ужасяващи неща, сменил името и живота си, та да се скрия от миналото. Глупости. Аз съм Карш ханджията, като баща си, като баща му, и единствената друга страна, която съм виждал, е фермерската земя около Шаран-зек, където съм роден. Но живея тук от почти четирсет години, а „Харпунът и секачът“ държа от трийсет, и всички го знаят, до последния. Глупости.

Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки – пратете парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова

ЛИЗОНЖЕ

Е, трябваше да почнеш направо с краката. Казах ти, любов моя, никога не помня имена, само репликите си. Както инякое и друго историческо събитие, като краката на онова дете – такива сладки дълги крака, на практика се опираха о земята от двете страни на смешното сиво конче, на което доязди в живота ми. Беше един от онези моменти, за които веднага, на мига, разбираш, че ще те съпровождат вечно: изтърквам аз вчерашния грим от клетото си старо лице (о, много благодаря, тъй мило) над кацата с дъждовна вода, дето е до бараката за дърва – и изведнъж онези ми ти крака, точно на долния край на пешкира ми. Надигах пешкира – ей така, бавно, видиш ли – а онези свидни крака просто продължаваха ли, продължаваха, чак до раменете му. Само кокал и хрущял, бедното дребосъче, рошав като кончето си и ни шепа излишна плът и по двамата. Моят собствен живот, струва ми се тъй често, се свежда до безкрайно пътуване в безкраен кръг, от толкоз отдавна, от колкото се помня – което на практика ще рече от началото на света – но като огледах него, разбрах, че всичките изминати от мене мили накуп нямаше да се приравнят и на частичка от пътуването на това момче. Поназнайвам едно-две неща освен актьорството, смея да твърдя, каквото и да са ти разправяли.

Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели, тук сме отново! (:

Подсещаме ви, че новата книга в поредица „Човешката библиотека“ е втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.

А ето и пети откъс от нея.

Нооо… Преди това. 😛

Заповядайте с нас на читателско обсъждане на двете части на романа. Ще ви чакаме във вторник, 18 юни, в клуб „Иван Ефремов“: Културен дом „Средец“ – София, ул. Кракра 2А, стая 213, от 20 до 21:30. Обещаваме и разговор за „Тринайсетте цвята на дъгата“. 😉

А сега… приятно четене. (:

(Откъс първи)

(Откъс втори)

(Откъс трети)

(Откъс четвърти)

Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс пети)”

Приятели (:

Честит празник на всички ни! Растящи, непораснали 😉 и още слушащи гласа на онова пак дете, дето иска Луната да гушне и лети с Еднорога по меки пътеки, и се смеят с гласа на Нощта…

Ние, децата от ЧоБи (children of Men? of the Sun? :D), продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

1. Предварителни поръчки – пратете парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме – цялата Нощ, целия Свят, цялото, цялото…

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Невена Стоянова

РАТАЯТ

Бях първият, който ги видя – може би дори първият по нашите земи. Маринеша щеше да е първа, но тя избяга в гората, докато аз още се мъчех да се извиня. Никога не се научих как да се държа с нея. Може би нямаше правилен начин. Чудя се дали някога съм щял да се науча.

Естествено, изобщо нямах работа на пътя по това време. Беше късно, подир залез, тъкмо да приготвям конете за сън. За да сме честни със стария Карш, никой не може да каже, че някога се е отнесъл с животно зле. Бих му поверил най-хубавия и най-неспокоен кон без колебания, или сляпо, безполезно, любимо куче, но не и дете. Името ми, доколкото знам, е Росет, което на нашия език означава нещо не съвсем безполезно, нещо прибавенo, за да подслади неизгодна сделка. Карш ме е кръстил така. Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”