място, на което книгите сбират човеци
Приятели (състезатели :D):
Неуморният екип на SciFi.bg цял декември ще радва и изненадва феновете на фантастичното с… вижте какво.
Там, сред другите фантастични награди, сме и ние – с „Дивна“ и „Слънце недосегаемо“ на хартия, и с всяка от е-книгите ни.
А вие? 🙂
Участвайте! Наградете се! Споделете! (Много ли ви мъчиха тия задачки; коя ви разсмя най-много; коя ви напомни какви сте отвътре, в дълбокото си…)
Бъдете!
С декемврийски хъс,
Кал)
Дупка в небето
клуб „Светлини сред сенките“
Представя: Калин Ненов
Слънцето спускаше сребърни игли през пердето на прозореца. Бъртрам седеше на трикракото столче пред камината. Косата му, стегната в конска опашка, тежеше върху гърба му. Орловият му поглед не изпускаше пурпурните балончета на отварата, къкреща в гърнето. Магьосникът почесваше напрегнато тънката си брадичка, хапеше устни и се чудеше какво се е объркало.
– Трябваше да е оранжево… Оранжево към червено – мърмореше той.
Балончетата ставаха все по-малки и все повече, когато нещо отвън изтрещя. Магьосникът скочи, обърна гърнето и разля отварата. Лепкавата смес се плисна по пода и бързо изпъпли до книгата, която бе изпаднала под масата.
– Какво направих?! – Бъртрам се втурна да спаси книгата. – Ще вземе да се роди нещо уродливо…
– Това остави на мен – каза старият По. – Подготви се за дълъг път, а утре сутрин ела тук, на площада. Ние ще помислим, ще съберем хората и на сутринта заедно ще изберем кой да те води.
– Видя ли? – изпъчи се Ико. – Не излъгах!
– Я стига. – Елоки вирна брадичка. – Сутринта мисли по-добре от нощта… или как беше. Аз се прибирам вкъщи.
– И аз! Отивам да изкова меч за магьосника! – изпрати я радостният вик на детето. – Сутринта мисли, вечерта спи… Ха-ха-ха! Чао, Ели!
…
Докато всички спореха, никой не забеляза малкото, опърпано момче, което се промуши в тълпата и тикна в ръцете на Бъртрам нещо, увито в кафяв плат.
– Ето – рече то. – Ще ти помогне! Сам го направих… Първият!
Всички на площада видяха как магьосникът разви плата и извади от него един обикновен меч.
– За к‘во му е тоя меч! – извика младеж с бяла риза.
– Аз съм Ико, синът на ковача. Не е обикновен. Това е магически меч! Името му е Магорог! – възрази момченцето. – Направих го, за да пази Бъртрам от всички беди.
Селяните избухнаха в смях. Може би всички се питаха как това кльощаво хлапе ще изкове меч, било то и с магия. Ико наистина беше съвсем мъничък в очите им. Лицето му бе черно от сажди, по ризата му имаше петна и дупки от изгаряне, а косата му беше рошава и отдавна немита. Всички сочеха детето и му се смееха. Изглежда само По и Бъртрам бяха заинтригувани от меча. Мъдрецът прокарваше пръст по гладката повърхност и мърмореше нещо на магьосника, който кимаше в знак на съгласие.
– Момчето може да е малко, но владее силите си – рече По на тълпата. Когато подигравките и смехът секнаха, Бъртрам добави:
– Малкият Ико е вложил своя огън в меча и го е изковал с магия. – Хората го гледаха недоумяващо. – Аз вярвам, че това оръжие ще ми помогне много. Никой възрастен няма сърцето на малко момче, а именно такова сърце ще ми е нужно, за да премина изпитанието.
…
Кин ги водеше по горската пътека със свито сърце. Щеше да е трудно да обясни какво е правил, ако не се прибере цялата нощ. До него вървеше Елоки с приведена глава. Страхуваше се, но трябваше да осветява пътя.
– Мисията ви е по-важна от… – Кин се запъна. – От всичко, така че няма значение.
– Сигурно ще ти се карат вкъщи – разобличи го Елоки.
– Ахъ, често се запилявам някъде.
– Постъпи много смело, Кин! – намеси се Бъртрам. – Не ни познаваш. Можеше да ни изоставиш, но избра да ни помогнеш.
– Познавам Стрейк – възрази момчето. – Има нещо, което крие от хората. Знам, че само се прави на добър. Един приятел, синът на дърваря, каза, че го е видял вдън гората. Говорел с гоблини.
– Ах! – Елоки се спъна, но Кин успя да хване ръката ѝ.
– Млекшейфът му е омагьосан – напомни Ювана. – Той искаше да ни спре.
– Пострадал е от хората – каза Бъртрам. – Никой не би намразил толкова много света, че да се съгласи да участва в гибелта му. Никой, освен някой много нещастен човек. Тези са най-опасни.
– Тук е! – Рия спря до бяла, каменна чешма. Коритото и чучурът бяха гравирани с цветя и птици. Жълтата билка, която растеше и виеше стъбла навсякъде по чешмата, привлече вниманието на всички. Риа огледа пътешествениците. Не изглеждаха добре, още като ги бе срещнала, но сега дишаха така, сякаш спяха, докато вървяха. – Поседнете! – каза им, посочвайки старата, дървена скамейка край пътя, после изтича до чешмата. Приседна на ръба на каменното ѝ корито.
– Ще се справя! – каза си, поемайки дълбоко дъх. – Черният смрак се лекува… лекува се!
Тя откъсна цветчето жълтоглав, което надничаше до десния ѝ крак, и го поднесе към ноздрите си. Вдиша отново. Прашецът от тичинките на цветето вля в душата ѝ енергия и надежда. Рия извади шишенце с отвара от джоба си, постави го на плочките пред себе си и клекна. Трябваше да стрие жълтоглава внимателно. Притисна го с показалци и започна бавно да го върти между тях, докато отрони едра капка.
– Така, още един! – Тя говореше и работеше, поддържайки спокойствието си с усилие. Докато не изцеди необходимия брой капки, не погледна нито веднъж към спътниците си. Усещаше, че са по-зле отколкото бе очаквала, но не позволи на страха да я завладее. Запуши шишенцето, разклати го и едва тогава потърси с поглед дружината. Децата бяха притихнали в полусън. Магьосникът се прозяваше лениво.
– Хей, не заспивайте! – Рия изтича до скамейката. – Ще ви дам отвара, която ще прогони умората ви. Само не заспивайте, моля ви!
– Черен смрак е, нали? – Бъртрам пое шишенцето.
– Отпий само глътка, много е силна – предупреди го Рия.
Той пи, даде и на другите.
– По пътя си сте убили елен – каза Рия. – Тези, които са яли повече от месото му, ще се оправят по-бавно. Еленът е бил отровен от гоблините. Нарочно са го пуснали на пътя ви, а предводителят им е разбъркал мислите ви с някакво питие. Не сте разбрали какво правите.
– Ах… Стопанинът на „Лексондер”… Той е сторил това… – Бъртрам наклони глава наляво и надясно. Явно вратът му се беше схванал.
– Не останахме у дома, защото не е безопасно – продължи Рия. – Всички знаят за дарбата на дядо, а и за моята. Ще се наложи да отседнете в странноприемницата, поне за тази вечер.
– Чудесно – промърмори Леахим.
– Убедена ли си, че ще се оправим? – уморено я погледна Бъртрам. – Знам, че няма лек за черен смрак.
– Така се говори, но за всяка болест има лек – усмихна се Рия. – Понякога е нужна малко магия, понякога повече вяра. Вие ще се оправите, повярвайте ми!
…
След около час, стигнаха до пещера, затулена с каменна плоча.
“За да откриеш, що желаеш, нещо трябва да узнаеш” – пишеше на нея. Малко по-долу имаше гатанка.
“Кое е туй що мислим, че владеем, ала без него няма да живеем?”
– Ха така! – Бъртрам седна пред плочата и подкани децата да помислят с него. Поседяха, поспориха, но умората ги надви и скоро всички се умълчаха.
– Няма да стане така! – каза магьосникът. – Уморени и гладни сме. Ще си починем, ще похапнем, после ще помислим пак.
– Но гоблините… – възрази Леахим. – Ами Клобльо?
– Срещу тях имаме Магорог, а и ще направя магическо перде, което да ни пази. Вече нямаме време и сили за битки и премеждия.
Близо до пещерата имаше круша. Жълтите ѝ плодове привлякоха вниманието му и той отиде да си откъсне една. Отхапа и устата му се изпълни със сладост. Прииска му се дори плодовете да могат да говорят, но това го натъжи. Беше причинил достатъчно зло на хората.
– Кое е туй що мислим, че владеем, ала без него няма да живеем? – промърмори той и разбра, че знае отговора. – Природата!
Бъртрам отиде до плочата и извика силно:
– Отговорът е ПРИРОДАТА!
Още любими откъси – тук. Както и трейлър.
Книгата е подходяща за читатели на: 3 – 13 години (и родителите им 😉 )
Може да си поръчате „Дупка в небето“ от нас или от самите автори в Казанлък. Книгата е 76 страници и струва 5 лв.
Приятели (:
Ако сте се затъжили за нас
– или си мечтаете най-сетне да видите Чобит на живо
– или сте си поръчали хартиено „Непоискано добро“ и го искате по-скоро
– или новият алманах „ФантАstika“ (вижте долу) грабне сърцата и умовете ви и искате да поръчате него
– или… вие ще ни изненадвате с нещо 😉
… заповядайте във Veda House (ул. Гладстон 2), София, тази неделя (2 декември), между 12 и 13:30. 🙂
Ако решите да дойдете:
Моля пишете ни до четвъртък (29 ноември), на мейла (poslednorog в gmail) или направо тук, следното:
1. Дали да ви пазим място (важно за резервацията), или ще минете покрай нас в галоп.
2. Дали да ви носим „Непоискано добро“ (или други наши книги).
И следете тази вест за промени!
Чакаме ви. 🙂
А сега…
~ ~ ~
… вижте задаващия се алманах „ФантАstika 2012“:
Разгледайте и окончателното съдържание.
Хартиеното издание ще се появи до средата на декември (за електронното още не знаем). Този път е около 500 страници, а цената му е 15 лв., ако го поръчате направо от нас.
Приемаме предварителни поръчки (и парички)! Тиражът ще е малък – ако искате бройка, пишете ни скоро. 😉
И Бъдете!
За екипа на ЧоБи: Кал)
Приятели,
През последните месеци нашите книги намериха два нови дома:
Библиотека и книжарница, посветена на независимите издания и самоиздаването, в България и по цял свят.
Адресът е „Княз Борис I“ 166, София.
Организира културни и образователни събития: концерти, лекции, изложби. (Тази вечер Владимир Божилов от Физическия факултет на СУ води лекция „Древни календари и съвременна наука: За края на света и след това“. Вход свободен, заповядайте.)
Намира се на бул. „Янко Сакъзов“ 17 (от северната страна на парк „Заимов“).
Минавали ли сте оттам? Впечатления?
Усмивки!
За ЧоБи: Кал
Обичате ли предизвикателствата? А да ви хлопа някоя дъска? 🙂
Искате ли да изпробвате своите наблюдателност и съобразителност, способностите си за ориентация, за анализ, защо не и за работа в екип? В състезание с реални антагонисти – хора като вас. Ще трябва да наблюдавате, проучвате, мислите, планирате, търсите, но и да се разхождате, бързате. Малко. Не обещаваме. Ама за какво са екипите?
Или ако просто отново ви се търсят съкровища, както в детството… (Чакайте, ама може и да сте все още деца!) … открийте една възможност, която се надяваме да ви донесе тръпката от разгадаването, описана в не една книга. На страницата за фотография на Манол Дончев във Фейсбук вече текат фотозагадки, в които крайната цел е намирането на скрита в градска среда книга. Следете споменатата страница за условията и за съвети. Ние се намесваме, като предоставяме нашите съкровища на победителите във всеки един от следващите кръгове. За морален стимул. Защото сме убедени, че ще се почувствате много щастливи, прочитайки една от тези книги, при това заслужена по такъв начин. А и така броят на състезателните кръгове ще остане неограничен.
Елате повече! 😀
Манол Дончев и екипът на ЧоБи