Малкото четене

Прегръщам, замахвам, отсичам.

Прегръщам, замахвам, отсичам.

Прегръщам, замахвам, пускам, обръщам се.

Над житата пробягва полъх и те меко се люшват.

Двамата – Съгледвачи? Преследвачи? Двойка? – се изправят до синора. Единият държи шепа зърна, които стрива с пръсти, а сетне поднася пръстите към носа си. Изискано, без излишества и надувки.

Очертава се прелестен тупаник.

– Слушам ви.

Единият сваля ръката си в отривист поклон, докато застава в пълен анфас към мен. Не се усмихва. Прави му чест. Другият, почти едновременно, пристъпва до него. Помежду им остава разстояние точно колкото за конфед’ска жена, не много слаба, не пълна.

– Тук сме като официални представители на Гмономто.

– Слушам ви – кимам аз, овладявайки порива раздразнение. Емблемите на левите им рамене са ми казали откъде са.

– Получихме вест, че в парцела ви се отглеждат посеви, сътворени от нашите господари, без разрешително.

– Проверката ви потвърди ли го? – вдигам вежди.

Кимват, съвсем едновременно. Затулям очи с длан и дори се повдигам на пръсти, за да погледна над раменете им нивата на Божинов. Инстинктивна реакция, и не особено резултатна – дотам има все така седем хвърлея, все така безопасни (разправят ни Мъдреците). Атанас не ми е казвал да е градил кошери през последните месеци, а и няма как да пропусна хоралите на пчелички, ако решат да ме навестят. Откъде са дошли тия неща в житото ми?

Ех, Майчице наша…

– Известно ли ви е – демонстрира членоразделна реч другият, – че присъствието на земеделски култури, сътворени от Задруга, създаваща живи твари от клас Поверителен, в парцел, който не разполага с разрешително за съответния времеви отрязък, е наказуемо по чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието?

Кимвам безмълвно. Не ги знам точните чепове, но съм наясно с духа на Съглашението. Даже след като преди три седмици група Мъдри мъже (и Манева) вписа поправки, без да ги обговори и съгласува с конфед’ските поданици както насочва редът на Правото.

– А известно ли ви е, че наказанията, изложени в Кодекса на неправдите и способите за тяхното възмездяване и оправяне, предвиждат възмездия в размер половината от реколтата, добита от парцела, на чиято площ са открити непозволени култури, и пълна възбрана върху отглеждането на културите, противоречащи на чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието, редом с тригодишна възбрана за отглеждане на сродните ним култури?

Плъзвам се плавно напред, старателно скръстила ръце зад гърба си. Озовавам се на две крачки пред другия, и на четири по диагонал от единия. Гледат ме все толкова съсредоточено, а другият не губи и късче от сладкодумието си.

– В качеството си на официални представители на Задругата, създаваща живи твари от клас Поверителен Гмономто, разполагаме с правото да проверяваме земеделски парцели, за които биват подавани известия, съдържащи загрижени подозрения за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. В допълнение към цитираното право сме натоварени с правомощия да налагаме запрещение върху сеитбата, гледитбата, беритбата и полагането на всички неспоменати, но свързани грижи за заподозрените култури, до изясняване на точните обстоятелства.

Прехапвам долна устна, по навик.

– Извършената от нас проверка задълбочава подозренията за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. Затова считаме за необходимо да наложим запрещение върху… – той най-сетне си поема дъх – всички земеделски дейности тук. Моля елате с нас за изясняване на точните обстоятелства.

Някой път си мечтая интуицията ми да ме подведе. Някой друг път ще е. Тупаникът се затвърждава.

И все пак…

– В качеството си на волен конфед’ски поданик в духа на Съглашението за волното поданичество и неприкосновената свобода – гледам го сериозно и настойчиво, белким думите ми пробият дебелата му кратуна на Тълкувател – имам право да ви пропъдя от имота си, ако преценя, че присъствието ви тук е нежелано. Съглашението ми дава и правото да приложа сила, особено в случаите, когато сте навлезли в моя земя без покана или предупреждение. Вървете си с мир. Аз ще забравя, че сте взели без позволение шепа от плодовете на моя труд. (В духа на Съглашението за живите твари, земята и препитанието.)

Другият отстъпва леко назад, половин крачка към външната ми страна, точно когато единият пристъпва напред, половин крачка, от другата ми страна, точно когато пристъпвам диагонално, две трети крачка, така че когато свършим с пристъпването, отстоянията да си останат същите.

– А като Дева-Юнак, имам по-висок чин в Конфед’ските миропазещи сили и от двама ви. И сега, като ваш може-командир, ви веля да спрете и да се върнете при преките си началници за друга задача.

Леят се думи, стъпват се стъпки, пазим позиции… Писва ми.

Явно си проличава.

Двамата рипват насреща ми като кошутенца първескинчета (…дали не са Двойка?) и за миг секват дъха ми с тъй рядката своя грация и синхрон. Сетне аз секвам дъха на другия, а докато конвулсиите му мачкат недоожънатото жито, скачам към първия, бясна. Как го беше изпял оня несретник… аха – ядна като младата Юна.

(Съзнавам, че на едно примитивно, зверско ниво, от мъничка храня недоверие към Тълкуватели и всякакви хора, ползващи Правото за оръжие. Това обяснява, обяснявам си, а вятърът вее косите ми и гъделичка свивката между палеца и предългия показалец на дясното ми ходило, защо избрах за другия прав еленски, и то право в слънчевия му сплит. Белким когато се освести, да се освести и сърцето му.)

Насреща ми блясва метал, боли, вече не мисля, пета, лакът, захват, пука кост, крясва, пускам, дишаме, дишаме, дишаме. Изпъчвам гърди и алената вадичка покрай лявата ми за миг приковава вниманието му. Точно колкото да се плъзна сред класовете и да го мелна в чатала. Как го беше изпял оня несретник… аха – в такива случаи мъжът се групира около гениталиите си и забравя за всичко останало. Смея се от сърце, докато му отпирам още един лакът в брадичката, довършителен.

(Днеска направо не се трая, толкова съм…….)

Хапя устни, тръскам глава. Гушвам сноп дълги стръкове, чакам да ми помине.

После си грабвам наметката и хуквам да търся кой ги е пратил.

ГОЛЯМО ПИТАНЕ: Какво прави Човешката оттук нататък? – РЕЗУЛТАТИ: Месец шести

Приятели 🙂

Днес изтича точно половин година, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
22 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
12 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
23 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
14 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
9 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
10 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 43 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

…И – наистина ли нямате въпроси? Съвсем никакви?

Каним ви: да бъдете жури в читателска алтернатива на наградата “Христо Г. Данов”

Националната награда “Христо Г. Данов” се дава всяка година от Министерство на културата и Община Пловдив, отдел “Култура”.

В последния конкурс за връчването й участвахме с две издания на Човешката библиотека:

~ ~ ~

В категории “Българска художествена литература: автор” и “Изкуство на книгата“: със “Слънце недосегаемо

Мотивирано предложение:

Предлагаме на Вашето внимание романа на Николай Теллалов „Слънце недосегаемо“, издаден през 2009 г. от фондация „Човешката библиотека“.

Вярваме, че този роман представлява значим принос към българската литературна и културна съкровищница, защото:

  • „Слънце недосегаемо“ е голям роман – не просто заради обема си, а заради общочовешките теми, които засяга: приятелството и любовта, войната, търсенето на смисъл (или дори Смисъла), особеностите на човешките възприятия, форми на общуване, мисловни модели и стремежи, взаимовръзките между индивидите и обществото.
  • „Слънце недосегаемо“ разглежда тези теми самобитно. Николай Теллалов се отличава от повечето съвременни прозаици с това, че не просто идентифицира проблеми, а търси решения за тях. Огромна част от творческата му енергия е вложена в изграждането и доказването на тези решения. В противовес на тенденциите в съвременната българска литература, неговият подход е градивен и изцяло положителен. Романът притежава силата да зареди и извиси читателите си.
  • „Слънце недосегаемо“ предлага най-богатата и стройна художествена интерпретация на българския фолклор, която ни е известна. Той поставя вълшебните създания от народните ни приказки и песни (змейове, самодиви, хали, вампири) в социален и общомитологичен контекст, който ги прави по-лесни и интересни за възприемане както от младите българи, така и от читатели, които не познават българската култура и история.
  • Като следствие от горното, „Слънце недосегаемо“ е достоен посланик на България по света. Той не само представя изконния ни фолклор по разбираем и увлекателен начин; сцените, които се развиват в съвременна България (тоталитарна и посттоталитарна) запечатват важни особености на новата ни история и народопсихология, без да залитат нито към крайното отрицателство и цинизма, нито към сляпото възхваляване и шовинизма. (По тези причини преводаческата секция към Човешката библиотека вече подготвя представяне на романа на английски, а по-нататък вероятно и на други чужди езици.)
  • „Слънце недосегаемо“, при все множеството си фантастични персонажи, е дълбоко човечен роман. Болшинството от образите в него са носители на силно положителни качества, като достойнство, любознателност, чувство за справедливост, състрадание, добронамереност. Дори отрицателните герои са представени предимно като продукт от определени обстоятелства и фокусът не е върху тяхното унищожаване/неутрализиране, а върху по-пълното вникване в мотивите им, и оттам – постигането на помирение или най-малкото разбиране на другия. В това отношение романът е възпитателен (без да поучава).
  • Не на последно място, „Слънце недосегаемо“ се отличава с увлекателна история, жив и богат език и ерудиция. Заслуга за последното има политехническото образование и самообразование на автора и неговото заразително любопитство към света.

Струва си да отбележим и че:

  • Тъй като „Човешката библиотека“ е нестопанска организация, романът се продава на цена, достъпна за българския читател. Ако тази цена включваше печалба за издателя и данък добавена стойност, тя би доближила 30 лева (вместо настоящите 18), което би попречило на повечето българи да прочетат книгата.
  • Романът е публикуван и като електронно издание, което не се отличава по нищо от хартиеното – освен три пъти по-ниската цена. Това е съществено удобство за читателите, които не желаят да разнасят със себе си книжно тяло с тегло близо килограм, и същевременно се вписва в еволюцията на съвременното книгоиздаване.
  • Самото хартиено издание, в съответствие с принципите на Човешката библиотека за устойчивост и грижовно отношение към природата, е отпечатано на сто процента рециклирана хартия, без да бъдат правени компромиси с полиграфическото му качество. Искрено се надяваме повече български издателства да последват примера ни.

Желаем ви вдъхновяващо четене.

Съпътстващи материали:

~ ~ ~

В категории “Издание за деца: автор; художник” и “Изкуство на книгата“: с “Дивна

Мотивирано предложение:

Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ е създаден на 2 септември 2003 г. от шест момичета  и момчета, ученици от гр. Казанлък. Първоначалната цел на клуба е да продължи летните занимания  на децата, а именно: събиране в почивните дни с цел гледане на филми, обсъждане на книги и онлайн игри. Месец след създаването на клуба идват още четирима ученика. Ражда се идеята за написване на приказка по модел на интернет фен фикшъните. Още няколко месеца са необходими на децата да измислят и обработят историята си. В началото на 2005 г. излиза първата колективно написана книга на клуба, приказката „Въже от светлина“, илюстрирана от авторите.

Романът „Дивна“ е петата книга на клуба. Издаден е през 2009 г. от фондация „Човешката библиотека“.  В него вече порасналите ученици пренасят настоящето си, с неговите разпознаваеми проблеми и мънички радости, в една космическа академия от бъдещето и същевременно отправят предупреждение, че ако отношението ни към планетата, на която живеем, не се промени, тя може да загине. Илюстрациите отново са дело на самите автори и на редакторката Боряна Коскина.

В момента клуб „Светлини сред сенките“ работи по още две свои книги и търси финансиране за издаването им. Основната причина да участваме в конкурса ви и да продължаваме да работим е усилието на учениците и студентите, които ръководя, да отправят своите послания, да споделят своите стремежи, мечти, търсения и открити поуки с читатели на тяхната възраст, учители и родители. Искаме да покажем как двадесет младежи от град Казанлък са намерили алтернатива за приятно и ползотворно прекарване на почти цялото си свободно време. Те пишат, рисуват, гледат филми, играят игри, обсъждат романите, които са прочели и написали, ходят заедно на излети и премиери. Така, вече шеста година, „Светлини сред сенките“ създават свое колективно изкуство.

Повече за клуба може да научите от сайта му: http://svetlini-sred-senkite.awardspace.com

Съпътстващи материали:

~ ~ ~

А ето и официалните номинации.

Искате ли да се въплътите в ролята на журито, което определя победителите? Кого и защо бихте отличили?

Или просто да споделите впечатления от съревноваващите се книги?

Заповядайте. 🙂 Ще ни е интересно и полезно, и осмислящо участието ни в конкурса. (Може би дори – в българското книгоиздаване. 😉 )

Ако пространството тук ви е малко (или искате повече възможности за форматиране) – заповядайте във форума.

Писателска работилница (11.06.) – и на гости на “13+”

Приятели 🙂

Тъй като този уикенд няма да съм в София, а другите работилничари ги тресат сесии, стажове и студентстване като цяло:

Следващата задача на младежката писателска работилница ще е по-особена. 😉

Прочетете разказа “Слънцепиецът” на Николай Телаллов.

И:

1) ако имате неясноти и въпроси по сюжета – питайте;

2) ако имате някакви препоръки по съдържанието (не по стила) – дайте ги.

Пращайте въпросите и препоръките си до петък (11-и), 13 часа, на мейла на Човешката библиотека (poslednorog -в- gmail.com), или като отклик тук долу.

Аз ще ги обобщя, ще ги пратя на автора, а после ще публикуваме отговорите му.

Николай ще се радва на тази обратна връзка, наистина. Ако вече сте давали писаното си на друг човек, знаете що за тръпка е. Смело напред… както казва нашата Вяра – да му причиним щастие! 😀

(…което не значи, че обратната връзка трябва да е само положителна. Единственото важно условие е: да е искрена.)

~ ~ ~

Миналата неделя, неколцина участници в писателската ни работилница, подбрани след задълбочен, изтощителен, оспорван кастинг *задраскайте излишните два епитета… точно така, както съм ви учил… хихих*, гостуваха в младежкото предаване “13+” по БНТ. Сериозно.

[flv]http://static.bnt.bg/public/files/productions_editions/8262.flv[/flv]

(Началото е в минута 4:44. Краят – в 13-ата. Най-изрязаният участник – Сашо… но приемете това като стимул да се убедите на живо колко е сладкодумен. :D)

…И сега вече напомняме:

Лятна академия на море… една седмица писане, писане, писане!

Ако има въпроси – слушаме!

Ухилено ваши,
ние

“Слънце недосегаемо”: статистика, ПИТАНЕ… и голи снимки на Верена!

Приятели 🙂

Днес се навършват пет месеца от публикацията на електронното “Слънце недосегаемо”.

През тях:

  • книгата си свалиха 29 човека
  • четирима от тях написаха отзив
  • платиха си я деветима (+ Теодора Бухтева)

Е-“Слънцето” продължава да бъде достижимо онлайн, при същите условия; ние…

…напомняме:

Помогнете ни да вземем решение за следващите издания на “змейските” романи на Теллалов.

Имаме желание да пуснем в един хартиен том “Да пробудиш драконче”, “Царска заръка” и “Пълноземие”, трите истории, които предшестват “Слънцето”. “Царска заръка” и “Пълноземие” са в нова редакция, правена от Вихра Манова.

Докато съберем парите обаче, се чудим дали да не издадем трите книги в електронен вид – като PDF файлове.

Какво мислите?

В частност – искате ли някакви други формати?

И коя цена би била справедлива за всяка от трите е-книги?

~ ~ ~

И:

Тъй като “Малкото четене” завърши – и посещаемостта на сайта ни веднага се срина, – налага се да прибегнем до отчаяни мерки:

гола снимка на Верена

Към началото