Приятели, продължаваме (:

Следващата книга в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде втората част на „Непоискано добро“ от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“.

По-долу ви предлагаме откъс от нея. А междувременно може да ни помогнете, като ни пишете:

– дали ще искате хартиени бройки от романа и колко.

– и дали искате да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Непоискано добро II“ заслужава да излезе.

Приятно четене. (:

~~~

Светлините заиграха по бялата стена. Леона се надигна първа. Рая и Джанар спяха или се преструваха, че спят.

– Момичета! Пуснаха генератора! – Тя скочи от леглото си. – Ставайте! Сънувах нещо. Беше хубаво.

– Марко Делил те отвежда на Земята с бяла шейна. – Джанар се надигна с кисела физиономия. – Днес не е ли събота?

– Четвъртата! – каза Леона. – Ден за почистване на цеха. Поне правим нещо, какво се вкисна?

„Сънувах го! Беше ли сън? Той беше като истински.“

– Мразя… дните… за почистване. – Рая се протегна и се зави през глава.

– Момичета!

– Стига, Леона! – изхриптя Джанар. – Марко тича подир теб, хубаво ти е и ти си хубава. Престани да бръмчиш наоколо. Другите хора не са щастливи, не мислиш ли?

– Щастие?! – Леона спря да се облича и седна на леглото си.

„Пет години съм доброволен изгнаник. Не мога да му предам и дума. Пет години! Той е жив и не е на Земята, но не е и тук. Знам, че ще дойде за мен. Един ден. Прави сте! Не съм нещастна. В душата ми има радост.“

– Сънувах Тони Виола! – обяви Леона. – Каза ми няколко важни новини, но не ги помня. Бяха за някого. Той също се появи в съня.

Двете момичета зяпнаха в недоумение.

– А, Тони ли? Приятел от военното училище. Той… все едно, няма да разберете.

„Каза, че сега трябва да дойдат за мен. Етиен беше там, но не го виждах ясно. Имаше и други, непознати. Етиен беше там и настояваше да дойдат!“ Продължете четенето на “„Непоискано добро II“: Малкото четене (откъс първи)”

Приятели (:

Ако искате да се запознаете с ЧоБи и нейните Чобити – или да ни видите пак – април е месецЪТ. Започваме тази неделя – а кулминацията ще бъде по време на Фестивала на българското образование, 25-27 април, когато ще представим отличените пишещи в Копнежа за ученическо творчество.

Всички срещи ще възвестяваме в специалната тема във форума ни. Следете я – там вече има покана за 7 април. Ние ви чакаме. 🙂

И междувременно продължаваме със…

~

… сбъдването на „Песента на ханджията“, The Innkeeper’s Song, по българските земи. 🙂

Още първия път споменахме, че за да има смисъл издаването на преводни автори и заглавия в Човешката библиотека, трябва да бъдат продадени поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена. Това е така, защото:

• преводните заглавия включват разходи както за авторски права, така и за превод и редакция;
• подбираме трудни текстове: за превода и редакцията на „Песента“ вече сме посветили месеци работа, в екип от почти десет души (тя е по-сложна от „Последният еднорог“);
• се стараем да поддържаме корични цени според възможностите на българите: „Песента“ например в идеалния случай ще струва 9 лева на хартия и 3 лева в електронен вариант. (Добавка от 03.11.2014: Окончателната цена на е-изданието е 4 лева, а на хартиеното вероятно ще е между 10 и 15, според броя предварителни поръчки.) При това условие можем да си покрием разходите само ако се продаде висок тираж.

Вие, читателите, искате ли да продължим с преводните издания? И ако да – ще ни помогнете ли?

Ето за какви варианти се сещаме:

1. Предварителни поръчки – с пращане на парички по начините тук: 4 лв. за е-книга или 12 за х-нига.
   (Държим да си знаем: На нас не ни трябват дарения. Трябва ни убеденост, че това, което правим, е нужно на други хора. Затова: ако искате да ни пратите по-голяма сума, просто пишете „За толкова е-книги и толкова х-ниги“. Убедени сме ;), че можете да зарадвате хора около себе си.)
   
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми… Интернет да ви е на помощ! 😀
   (Това понякога дава много по-широк и по-траен резултат, отколкото личната „лепта“.)
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – ще отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Накрая да споделя нещо лично:

Аз (Калин) не съм се вълнувал толкова от времето на „Последният еднорог“. И заради превода и редакцията, и усещането за откривателство, което съпътства всяко наше завойче из тях (а те понякога са си влакче на ужасите… прощавайте, ако се подхлъзнете на повърнато :D). Но и заради възможността да проправим още една пъртина с тая кампания. Да построим още мостове, по които идващите след нас да стигнат още по-надалече – до местата, които чакат тях да строят мостове. Да сътворим нещо ново – нещо невиждано, неизпробвано.

Както е рекъл Шмендрик:

… за магьосника светът тече безспир, изменя се без граници и винаги е нов. Само той знае тайната на промяната, само той знае, че всички неща са затаили дъх в копнеж да се превърнат в нещо друго, и тъкмо от това всеобхватно напрежение черпи силата си.

А вече на края – истинския… край няма.

Ето (:

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов

ЛАЛ

 

Сънищата се върнаха веднага щом дадох пръстена си на онази девойка. Знаех, че ще стане така, но нямаше как, заради другия сън, онзи, който ми прати моят приятел. Бяла удавница, плачеща с цялата неизползвана сила на неживения си живот, зовяща тъй отчаяно от речното дъно, че дори кожата ми изпита болката, при все милите помежду ни, дори ходилата ми. Още е била жива, когато ме споходи сънят, три нощи по-рано. Продължете четенето на “Април – месец на живите срещи. Помогнете ни с „Песента на ханджията“. Малкото четене”

Приятели (:

Навръх първа пролет излезе антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“.

Сега, с вдъхновяващото съдействие на участниците в Копнежа за корица – Атанас П. Славов, Елка Парушева и Надежда Коцева – ви представяме и илюстрираната версия. Тя, освен двете корици, съдържа пет изображения – дъгоцветно-фантастични до последното. 🙂

Може да си я поръчате по същия начин както версията без картинки 😉 – посетете линка горе.

А ние търчим и фучим, и хвърчим – вкратце, готвим следващите ни издания…

😀

Приятели:

Помните ли „Последният еднорог“?

Е – шест години по-късно, долу ви чака „Песента на ханджията“: друг роман на Питър С. Бийгъл. Вероятно най-изящният му… но това ще прецените сами. 🙂

И преди да се понесете по нея, по песента:

– Ако искате да сте По-желали – онези читатели, които вярват с ум и сърце, че тази книга заслужава да влезе в поредица „Човешката библиотека“ – пишете ни!

– Ако искате да продължим да издаваме преводни книги – помогнете ни!

Засега само ще споделим, че „Песента на ханджията“ ще излезе като електронно издание. (Като хартиено – само ако се съберат поне 100 предварителни поръчки.) И че силно ще разчитаме на вашата помощ с разгласата. Целта ни е дръзка: поне 700 платени е-книги. За да има смисъл чутовният труд на преводаческо-редакторската ни кавалкада…

Подробности – по-нататък. Лека-полека. 😉

И тъй…

 

Пристигнаха три дами по залез в моя край:
едната бе кафява, както е кафяв кравай,
едната – черна, с крачка на моряк жена,
едната – бледа като дневната луна.

Бялата бе с пръстен от ярък изумруд,
кафявата – с лисица на сребърен хамут,
с бастун от палисандър бе черната от тях
и меч в сърцето му с очите си видях.

Те взеха стаята ми и залостиха вратата,
те пяха – всяка песен бе ми непозната.
Унищожиха овнешкото, без да се помаят,
и викнаха за вино, че и за ратая.

Един път спориха, проляха дваж сълзи –
смехът им цялата околност огласи.
Таванът се разтресе, мазилката поддаде,
всички гълъби без два лисицата изяде.

Отяздиха със изгрева на слънцето над тях,
бялата като кралица, черната като монах,
кафявата запяла, на радост глашатай,
а аз ще имам да си търся нов ратай.

 

Песента на ханджията

Питър С. Бийгъл

Превод: Анна Антонова

Редакция: Калин М. Ненов

 

ПРОЛОГ

 

Някога край една река на юг имало селце. Хората, които живеели там, отглеждали царевица, картофи, един сорт синьо-зелено зеле и някакъв жълтеникавокафяв пълзящ плод, който бил по-приятен на вкус, отколкото на вид. През дъждовния сезон всички покриви протичали – къде повече, къде по-малко – а децата често били слабички, за разлика от кравите и прасетата, но в онова село никой не оставал гладен. Имало и хлебар, и мелничар, което си било удобство, и тъкмо толкова свободно време, че да се родят достатъчно разногласия за две отделни църкви. А корените на едно дърво, растящо само в онзи край, успокоявали треска, накиснати в чая, а пък обелени и счукани, ставали на боя като зелени сенки.

В селото живеели две деца, момче и момиче, родени с едва часове разлика, които израснали влюбени един в друг и били вречени да се оженят през пролетта на осемнадесетата си година. Ала дъждовете се проточили оная година, пролетта закъсняла, а по реката даже имало лед, нещо, което помнели само най-старите. Затова, когато топлото време най-накрая дошло, двамата влюбени излезли на мостчето под мелницата, където не били ходили почти половин година. Следобедното слънце ги карало да примигват и потръпват, и те си приказвали за тъкане, какъвто бил занаятът на момъка, и за кого нямало да поканят на сватбата си.

Девойката паднала в реката в онзи ден. Заради зимните дъждове дълга част от перилото, на което тя се облягала със смях, била изгнила и то се сгърчило под тежестта ѝ, а водата се устремила към нея. Имала време да ѝ секне дъхът, но не и да извика. Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”

Приятели (:

Втората ни книга за 2013-а е първото ни съвместно издание – заедно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“; и първата антология, която включваме в поредица „Човешката библиотека“.  Обещаваме обаче, че съвсем няма да е последната. 😉

Тринайсетте цвята на дъгата

Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Ангелина Илиева (с псевдоним Йоан Владимир), Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов, Геновева Детелинова – автори, 2013

Калин Ненов, Атанас П. Славов – съставители, 2013

Калин Ненов, Емануел Икономов, Катерина Обретенова, Вихра Манова, Александър Карапанчев, Ангелина Илиева, Диана Павлова, Искра Христова, Светла Йосифова, Николай Светлев – редактори, 2013

Калин Ненов, Евгения Василева, Илка Чечова – коректори, 2013

Калин Ненов – предговор, 2013

Елка Парушева, Атанас П. Славов – художници на кориците, 2013

Атанас П. Славов, Елка Парушева, Надежда Коцева – илюстрации, 2013

Александър Василев, Калин Ненов – електронно оформление, 2013

Александър Карапанчев – технически сътрудник, 2013

Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ – издатели, 2013

Благодарим сърдечно на Mandor от sfbg.us за консултациите при оформлението.

За да ви пратим книгата (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com дали искате:

А) илюстрираната версия (с размер 3 MB)

или

Б) версията без картинки (с размер 0,9 MB) – с корица 1; с корица 2; или без корица?

~

И! Сега е моментът да обявим резултатите от Копнежа за корица, който копняхме от началото на март. Затаете дъх…

… и превъртете страницата нагоре – за да видите (пак :D) двете корици, които най-силно грабнаха сърцата и умовете на участниците в Човешката библиотека и Тера Фантазия. Топло приветстваме Елка Парушева и Атанас П. Славов! И ги каним да си изберат от изданията на ЧоБи – всичко, което грабне техните сърца и умове (в рамките на 60 лева 😀 – всеки от двамата).

Имаме и награда-насърчение за още един художник: Надежда Коцева. Надя, моля харесай си две от нашите електронни книги (всичко тук без преводите и Посестримите), пиши ни на пощата – и веднага ти ги пращаме. 🙂

А вие, приятели, може да разгледате деветте предложения, които получихме, в Галерията към сборника.

А сега обратно към него самия…

~

Заплащането на е-изданието е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. Всички приходи отиват при авторите и творческия екип или се влагат в подготовката на следващите книги от поредица „Човешката библиотека“. Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.

Разполагаме и с хартиени бройки от антологията, на цена 15 лева (заради малкия тираж :(), но върху сто процента рециклирана хартия, включително корицата 🙂 – която в техния случай изглежда така:

Ново: От 2014-а хартиените бройки са изчерпани.

И авторите, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са само от един ред. Пишете тук, или във форума, или на мейла горе.

Честита пролет! Вижте каква дъга се е спуснала: да ни поздрави, да ни поведе…