Разговор свободен стил – продължение. 😉

На 3 април Ки ни писа:

Така, как един проект да се промотира, за да стигне до желаната публика?

Във вашия случай има три вида неща, които могат да се рекламират: фондацията ви (това обхваща всичко, от идеите ви до всяка книга поотделно), поредицата ви (всичко в нея) и книгите ви (всяка за себе си).

Почвам от последното, защото е най-лесно:

I. Реклама на Книга Х от поредицата ви:

1. Всеки автор да се ангажира с промотиране на книгата си… Звучи по-интуитивно, отколкото е. 😀

Дес: Уви, да. Повечето ни автори са такива в свободното си време… и свършат ли с писането, вдигат ръце. Поне с такова впечатление оставам. Изключвам май само Миро. 🙂

Това може да включва: изграждане на Интернет персона (сайт и Фейсбук страница и рекламирането им), създаване на лична стратегия за промотиране (за някои по-възрастни писатели, предполагам, ще е трудно първото, но те могат да го компенсират с по-индивидуализиран подход), запознаване с чуждите стратегии (чужбинските – тук в България не мисля, че има писател, който да се рекламира адекватно)…

Дес: Всичкото това звучи чудесно – но изисква лична ангажираност от страна на автора. Ние не можем да го правим постоянно вместо всички тях – затова и рекламираме ту едно, ту друго, според повода.

Кал: Аз имам голяма идеологическа мъка по тоя казус – „авторът като шоумен“. 🙁 Забелязал съм, че за повечето пишещи хора е неестествено (или направо противоестествено) да се представят пред публика; това екстровертно занимание им пречи на творческия (интровертен) процес. Затова и не спирам да мисля, че точно тук е ролята на издателя/популяризатора – човек, който практически специализира в ораторство и харизма. Нека има някакво „разпределение на труда“, м?

А вече ако авторът е мултиталант (като Миро) – супер! (Но понеже аз самият съм multi-class character, минусът е, че във всяка моя област се развивам по-бавно, отколкото „тесните специалисти“. Някой, като разбере, че съм преводач на 38, е логично да пита: „А защо си превел толкова малко книги?“. „Защото не съм само преводач“ невинаги стои убедително като отговор.)

… и едно последно; то всъщност е суперважно, затова ще го изнеса на нов ред. Помните ли, като предлагах да рекламирате само книгите за възрастни онлайн, защото за детските имам друга идея? Ами за това ставаше въпрос.

2. Представяне на книги в училища. Вече самото представяне ще се мисли допълнително какво ще включва, но идеята е да се осъществи контакт с отделните училища и да се правят срещи с млади хора, потенциални читатели. Децата са по-възприемчиви от възрастните към този подход, пък и едва ли има място, където възрастни да се събират както децата в училището. Може да се обмисли и нещо интерактивно, например среща + игра, като победителите ще получат книгата, плюс оставяне на копие в библиотеката на училището.

Дес: Това вече се предложи и от Ради на събора; но като за всичко, трябват доброволци. Аз мога да го направя в класа на сина ми с подходящи за възрастта книжки. Но няма как да е масово, освен ако нямаме човек, който да се занимава изцяло с това. Наемаш ли се? 🙂

Кал: Силно „за“. Правили сме го няколко пъти. Най-зашеметяващият беше едно представяне в НГДЕК по покана на Манол Глишев, който тогава преподаваше там. Гледаха ни 50 гимназисти… и ми взеха акъла и сърцето. (Хехе, оказа се, че и аз съм взел нечие сърчице после… питайте ме на живо. 😉 )

Но ни трябват вътрешни контакти по училищата. Иначе изглеждаме като спамъри и натрапници – знаете ли историята с инвазията на Джон Кехоу по бг училища? 🙁

Дес: А всичките тия мейли, дето сме събирали покрай Копнежа за растящо творчество, не са ли вътрешни контакти? Надали някой от тези учители ще откаже малко културна програма. 🙂

Кал: Аз имах предвид хора, които познаваме на живо… но всъщност онези учители, които са ни пращали творби на свои ученици, са едно много добро начало.

Хубаво е, като мислим повече глави. 🙂

При книгите за възрастни това е добра стратегия за гимназиите и по-горните класове изобщо, но едва ли ще има успех в по-малките градове (в Бургас в немската не е като да имаше много четящи, за техникумите дори не ми се мисли; евентуално само в математическата може би…);

3. Трейлър на книгите + размишления върху идеята ви за видео представяния: освен ако някой от вас няма хъса и харизмата да говори често пред камера (възможно е, но май не се намериха много желаещи, по разговора ви), друг популярен метод в Ютюб са анимираните клипове. Изискват по-малко обработка, по-малко екстровертност и единствено глас, а не „лице“.

Дес: Хм, имаме един разбирач от видео съдържание, дето май освен оператор, режисьор и монтажист се учи и да е аниматор… Да видим дали ще се припознае в идеята ти. 🙂 Иначе на мен ми звучи супер!

Лъч: Анимираните клипове може да изискват много повече обработка, отколкото заснетите. Същото важи и за подготовката/измислянето им.

Но зависи какво се анимира и колко. 🙂

Кал: С риск пак да прозвуча „нетолерантно“ 😛 : А хора, които си избират книга въз основа на видео трейлър, сериозни читатели ли са? В смисъл, редовно ли си купуват книги? Някой разполага ли със статистики по темата?

Подобен казус ми е въпросът „Има ли смисъл да се рекламираме по телевизията?“ – опитът ни дотук показва, че няма. Явно публиките на тия медии не се припокриват. Та дайте някакви цифри и за трейлърите онлайн.

(Основен принцип на оптимизатора: търси максимален резултат с минимални усилия. Общо взето всяко мое „прегаряне“ е последствие от пренебрегването на тоя принцип; или поне от отказа да прекратя даден тип усилия, нищо че виждам как резултатите им не ги оправдават.)

Иначе: споменахме ли вече в първата част, че Светлини сред сенките правят видеотрейлъри на книгите си – например „Дивна“? „Харт: Космическа мисия Вирон“ също си има – отново благодарение на мултиталантливия си автор. 😉

Давам пример с един от любимите ми канали, чийто собственик по ирония на съдбата се казва Joseph Beaubien 🙂 – https://www.youtube.com/watch?v=_rRTHhGVUHg (има и по-добри клипчета, но това съм ви го избрала… защото е кратко 😀 ). Спрямо уменията на участниците, може да се направят трейлъри на книгите ви и/или цяла видео поредица за неща от фондацията (окей, това спада към по-долните неща, но щом сме почнали). По желание, тук и аз мога да допринеса: ще ви давам акъл. 🙂 Не, честно, гледала съм всичко, което има някакво значение в Ютюб за писане и различните видове сторителинг. Ако клашъра го може, можем го и ние. :Д

4. Бихте могли да се обърнете към блогъри и да ги помолите за отзиви в ГР, както някои от вас предложиха – от гледна точка на това, че ще е по-добре от нищо. Но нека все пак попитам: рецензиите на Христо Блажев – видях, че е оставил няколко –  отразяват ли се на продажбите ви?

Дес: Той нови заглавия не знам да е рецензирал… Пък за старите Кал да каже, мен ме е нямало. Но Ели Павлова изказа мнение, че не, тия отзиви са общо взето безполезни. За жалост.

Кал: Я вижте коя от българските ни книги (изключая Теллаловите) има най-много GR оценки и е събрала най-много приходи. Е, тях до голяма степен ги дължим на Блажевия онлайн ентусиазъм. 🙂 Ако пък успеем да заразим 15-20 книжни блогъри накуп (май не ни се е случвало), дали няма да повторим виралния успех на (иначе посредствената) „Софийски магьосници“?

Не знам. Горното не е риторичен въпрос, наистина се чудя. Колкото повече гледам пазара, толкова повече ми се струва, че няма никаква формула коя книга бива забелязана и коя – не…

Възможно е да греша, разбира се, но ГР ми се струва много затворено общество, в което книжните блогъри не изглежда да се ползват с особен авторитет. Твърде са стерилни, скучни. Както при всяко нещо, и там продава личността, а не мнението. В ГР по-лесно ще се прочуеш като критик, отколкото като писател. Аз ако имах малко акъл, това бих правила (ама ми се струва адски суетно, затова и предпочитам да оставям отзиви само с коментари, които ми се струва, че допринасят с нещо – и съм си обещала да не рецензирам съвременна бг литература, колкото и да съм ѝ насъбрала 😀 ). Та ето и още една писта за писателите ви: не чакайте критиците да се изкажат за вас, станете вие самите критици. 🙂

Кал: Ми айде, де! Знаеш ли от колко години ни ръчкам всички? 😀 Даже специална обучителна тема съм създал…

II. Реклама на поредицата ви: ами… същото, което досега говорех, само че по-мащабно. Всъщност не съм сигурна, че е възможно без първото: хората, така или иначе, ще се наложи да харесват книгите ви поотделно, за да захаресват всички; все някоя трябва да им е първата.

А!

Окей, сетих се нещо (всъщност ми е идея за сборника, който „пиша“ в момента, но мисля, че ще пасне и на вас): в сайта си включете индивидуализиран въпросник, който да прецени за отделния човек с коя книга се препоръчва да започне. След края на теста може да му се предложи да я изтегли.

Дес: Криси предложи нещо подобно; но за да се изработи, трябва съставителят да е чел всичко на ЧоБи. Единственият такъв е Кал… Всички останали изоставаме брутално 🙂

Кал: Ми четете, де! 😛

Впрочем: ако електронните ви книги, така или иначе, са безплатни, защо не могат да се свалят от сайта директно? Това би улеснило по-срамежливите хора, които посмъртно не биха ви писали, за да молят за книги. Аз със сигурност познавам поне един такъв човек. 🙂

Дес: Тук оставям Кал да (до)обясни. Идеята е, че човек, несклонен да напише дори един мейл, после едва ли би оставил и отзив за книгата… Да не говорим, че мейлите ни съдържат инфо и за По-желалите, и за преобразуване на формати… Което би могло да се изтипоса в самия сайт, разбира се. Но като цяло търсим personal touch.

Кал: https://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7351#p7351

(Тая тема – „Основи на Човешката библиотека“ – препоръчах ли ви я вече?)

III. Реклама на фондацията…

1. Конкурсите са добра идея за пишещи хора; за четящи – знам ли? Те как могат да се включат? Може би последен кръг – читателите да определят любимите си творби? За целта – да се направи конкурс за читатели (цел: популяризиране + неманипулиране на вота от пишещите). Аз имам малък проблем с конкурсите, де. В смисъл…

Дес: Ох, аз пък имам проблем с конкурсите, включващи „вот на публиката“. Била съм свидетел как винаги се израждат в „кой има повече (ФБ) приятели, които да гласуват за него“. Дори творбите да се пускат анонимно… Та, не. Против подобно нещо съм.

Кал: Ки, я дообясни идеята… Конкурсът за читатели ще включва ли наше жури да оценява самите читатели? (Това не мога да си го представя съвсем… но ми звучи примамливо някак. 🙂 )

Ки: Нямам идея на какъв принцип за оценяване ще се спрем, ако приемем такъв метод. Или конкурс за рецензия на книга, или за „общ читателски профил“ (харесват такива книги, четат по еди-колко си на месец…), други идеи също са възможни.

Кал: Ахааа… Ние правихме първото в един от Копнежите за растящо творчество. И искам да го направим пак… аман от писатели, ей! Къде останаха читателите? 😀

Окей, личен анекдот: последните две години в гимназията, без да искам, станах част от една фондация, откъдето още имам посттравматичен стрес, като стане въпрос за конкурси – там ни насилваха да участваме, и ни караха да се чувстваме виновни, че основателите (на фондацията) наливат пари в нас, пък ние нищо не им печелим. 😀 Преди няколко дни най-накрая спрях да мисля за конкурси, без да ми се гади, и почти участвах в два, хаха. Окей, всичко това, за да кажа, че конкурсите през повечето време разчитат на това хората да се включват доброволно, та за целта потенциалните участници: 1) трябва да знаят за конкурса отрано; 2) трябва да имат мотивация. За първото може да се обмислят различни стратегии за разгласяване – в гимназии, университети, читалища, библиотеки, не просто онлайн.

Дес: Ние го правим: поддържаме контакти с училища, на които пращаме вестите за растящите ни Копнежи, т.е. тези за хора до 27 г. За реклама „на терен“ пак ни липсва работна ръка. 🙂

Кал: За разгласата на Копнежите ни не се кахърете изобщо. 🙂 Списъкът ни с учебни институции (не само училища и университети, но и конкретни литературни кръжоци, навити преподаватели и т.н.) надхвърля 500 актуални адреса – не само в България, но и в българските общности в чужбина. Това е една от областите, в които съм хвърлил най-много усилия през годините. Дори в момента с Нев продължаваме да добавяме нови контакти на бг общности по света.

За второто… ами бихте могли да разчитате да се включат хора, които наистина искат да се изкажат по темата; на които темата наистина им е на сърце и разполагат с времето да споделят мислите си… Или бихте могли да им дадете кинти. 😀 Не, сериозно, привлекателен награден фонд е задължителен, за да се включат много участници (а много участници са задължителни за реклама на фондацията). Ако не парични награди, трябва да се обмисли поощрение, което действително да накара хората да си седнат и да напишат нещо качествено.

Дес: В по-мащабния ни конкурс даваме 3 награди по 200 лева + публикация в хартиено издание (алманаха „ФантАstika“) – това ако не е привлекателно… В Копнежа за растящо творчество даваме книги + публикуване на победителите, основно онлайн. Та по тази точка според мен няма какво да се желае.

Кал: Аз държа в растящите Копнежи да не даваме парични награди, понеже парите се водят външен (external) мотиватор – нетраен, но в състояние да убие вътрешните ни мотиватори (като удовлетворението от себеизразяването или добре написания текст). Оставям Ки да обясни по-подробно разликата между двата типа.

А ако мислите, че вътрешната мотивация е достатъчна, за да накарате хората да пишат… окей, няма да давам пример със себе си, но съм член на поне пет Фейсбук групи за писане, тоест около половин милион души, които киснат в Интернет по цял ден и зяпат смешни клипчета, вместо да пишат.

Та конкурсът трябва или да е с парична награда, или с друг вид суперангажиращо поощрение. Аз по-горе предложих един вид (конкурс за пишещи, предшестван от конкурс за читатели – жури на последна инстанция; нещо като телевизионните формати, с тази разлика, че там всеки може да гласува, а в моята идея много умишлено – не).

Дес: Чакай, значи горе не съм те разбрала правилно… Я дообясни.

Друг конкурс може да се обмисли за влизане в творческата работилница, ако ще правим такава.

Дес: Това е готино, да.

Кал: И сме го правили редовно в растящите Копнежи. 🙂 Развиването на умения (вместо насипването на цифра пари) е като оня лаф за „ако наловиш риба… пък ако научиш човека сам да лови риба…“.

2. Турне по творчески кръжоци и друг вид формации. Това вече сигурно ще остане за септември+, но аз бих могла да вляза в контакт с гореспоменатата фондация и да ви уредя гост-участие в литературния им кръжок. Вече за нещо по-престижно не знам. Идеята е сходна с представянията по училищата, но тук евентуално ще сте по-близо до целевата си група, така че може да говорите по-общо, за фондацията по принцип, а не за отделните си издания.

Дес: Първо намери доброволци сред нас да участват в турнето. Сериозно.

Кал: Доброволец. Сериозно. 🙂

3. Реклами по социалните мрежи: социалните мрежи изобщо са суперразнородни, та според мен за всяка трябва да се говори поотделно: вече изказах мнение за Ютюб и Гудрийдс, може да се направи диалог и за Фейсбук, Туитър, Уатпад…

Дес: От втората ти група ползваме само ФБ. Няма кой да се занимава и с другите… освен ако не се окаже, че са суперполезни?

Кал: Аз (ахъм) се занимавам с GR.

Докажете ми с цифри, че в някоя друга мрежа активността води до нови читатели, и ще се разлея и там. 😉 (Или поне ще потърся/обуча кадри.)

Ки: Мисля, че Wattpad е интересна платформа, в смисъл че си струва да се изпробва, аз самата засега не съм…

4. Ангажиране в различни общественополезни инициативи (ами нали сте фондация?) и събирането на доброволци за такива. Какви точно, може да се гласуват според възможностите ви и желаещите.

Дес: Това е твърде общо, за да го коментирам на този етап.

Кал: Хмм… да речем… залесявания*? Тормоз на идиотите в редиците на Асоциация „Българска книга“? Набиране на средства за творци в нужда? Организация на национални награди, фестивали и кинолектории за фантастика? Насърчаване на читавата литература в България? Заемане на граждански позиции?** Иницииране на онлайн платформи за творчество? Проучване на каналите за продажба, които са най-смислени за различни бг издателства? Сътрудничество с други граждански организации?

… Като се замисля, тая идея определено е мой тип. 😀

От 24-ти:

Всъщност защо не си направите Patreon и/или Gofundme?

Кал: Изчакваме да видим има ли достатъчно българска публика, която да осмисли поддържане на Patreon. За целта наблюдаваме Patreon(даш)а на Миро.

(От тия 2 patrons единият съм аз… и всичките 5 евро са от мен. Явно системата допуска и patron, който не плаща нищо. Дъл не е някой с връзки?)

С gofundme нямам абсолютно никакъв опит. Успешните бг краудфъндинг кампании, които съм виждал (или подкрепял лично), са:

https://fundrazr.com/shadowpunk

https://www.kickstarter.com/projects/goldenapple/the-golden-apple-series/

(донякъде успешна) https://www.indiegogo.com/projects/the-film-life-in-four-seasons-and-wake-up-campaign/

Неуспешните са малко повече – интересни ли са ви да ги включа и тях?


* Задачка-закачка: колко поста в блога ни ще откриете, свързани с наши залесителни акции?

** Ей богу, това звучи като „чупене на стойки“… 😀