Човешката библиотека

Приятели (:

Търсенето на корица за предстоящата ни антология „За спасяването на света“ продължава.

Продължава и търсенето на читатели. Искате ли да ни помогнете? Ние имаме нужда от съ-участието ви, сега и всеки път. 🙂 Изданията и деянията на Човешката библиотека са общностни: те имат шанс (и смисъл) да се случат само когато ги подкрепят читателите като общност.

Можете да ни подкрепите с:

1. Предварителни поръчки – с пращане на парички по начините тук. Препоръчваме: 7 лв. за е-книга.
   NB! Хартиеното издание: Тиражът и цената му изцяло ще зависят от броя предварителни поръчки до края на октомври. На този етап е достатъчно да ни пишете (на poslednorog -в- gmail.com) колко хартиени бройки ще искате. Ще ви добавим на специален мейлинг лист. А през ноември ще ви пишем, за да решим заедно облика на изданието (твърди или меки корици, в един или два тома, на рециклирана хартия или да… :D), като ще уточним и колко излиза една бройка при всеки от вариантите.
   И NB 2! Всеки, който си заяви антологията предварително (електронна или хартиена), ще бъде вписан в По-желалите: читателите, които вярват с ум и сърце, че книга като тази заслужава да излезе. 🙂 Затова молим да ни пращате и двете си имена.
   (Държим да си знаем: На нас не ни трябват дарения. Трябва ни убеденост, че това, което правим, е нужно и на вас. Затова: ако искате да ни пратите по-голяма сума, просто пишете „За еди-колко си книги“. Убедени сме  , че можете да зарадвате хора около себе си.)
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми… Интернет да ви е на помощ! 
   (Това понякога дава много по-широк и по-траен резултат, отколкото личната „лепта“.)
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?
   Пишете в тази тема – или тук в отзивите, или в пощата ни.

А ние почваме спасяването – стъпка по стъпка, страница по страница…

~ ~ ~

Умиращата ракета разора почвата, разсече тялото си в острите мечове на скалите, пропълзя няколко километра по нощната равнина и затихна. Сърцето ѝ няколко минути стягаше магнитните си мускули и като че ли успя да победи кръвта. Но пирова беше неговата победа; ослепителната кръв стопи изтощените стени, плисна навън и сърцето избухна с цялата плазмена ярост на ентропията. Озари равнината с последния си, вече несъзнателен факел и се примири със смъртта.

Продължете четенето на “В подготовка „За спасяването на света“: Малкото четене”

Лятото е към своя край, текстовете от Копнежа за ученическо творчество – също. За предпоследно ви представяме: Ивайла Тодорова с „Чуждото е без пари“ и „Някакво червило“, Борислава Миткова с „Да гаснеш бавно“ и Божидар Русев с „Междупланетно приятелство“.
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”

Септември е разполовен
от първия учебен ден…

За да се настроите на есенно-действен режим, предлагаме ви да загреете с написаното от следващите трима отличени в Копнежа за ученическо творчество: „Проект за чисто бъдеще“, „Бастун и цървул“ и „Приятели верни“ от Петър Пашев; „С вкус на лято“, „Детска молба“, „Пролетна песен“, „Мартенска гора“, „Земята е нашата къща зелена“ и „Изненада“ от Венета Драгнева; „Моят град – моето бъдеще“ от Християн Трифонов.

Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”

Лятото се изнизва (не го слушайте Калин, на него все му е горещо :)), авторите зреят и копнеят– творчески. Есенно настроение ни навяват листата на Елван Накиб – „Бейовото дърво“, Катерина Чобанова – „Живот без дрога“ и Петя Петрова – „Липса“.

Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”

Приятели:

Днес блогът ни навършва седем. Какъв по-хубав повод да се видим? Да проверим пораснали ли сме и как. 🙂

На 22 септември, неделя, от 11 до 13 часа, елате и ни намерете на площад „Света Неделя“ – сред другите гости на Алеята на книгата. Но се оглеждайте внимателно – ще бъдем там неофициално и инкогнито. 😀

За да не се разминем – метнете ни един ред, тук долу или в пощата, ако ли да ви чакаме. Пишете ни и ако търсите някоя наша х-нига. За толкова специален празник ще се пресегнем в най-дълбоките си дебри – може дори дракончета или еднорози да достигнем… 😉

Чакаме ви!
Порасналите (?) Чобити ( :))