Човешката библиотека

Приятели (:

Втората ни книга за 2013-а е първото ни съвместно издание – заедно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“; и първата антология, която включваме в поредица „Човешката библиотека“.  Обещаваме обаче, че съвсем няма да е последната. 😉

Тринайсетте цвята на дъгата

Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Ангелина Илиева (с псевдоним Йоан Владимир), Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов, Геновева Детелинова – автори, 2013

Калин Ненов, Атанас П. Славов – съставители, 2013

Калин Ненов, Емануел Икономов, Катерина Обретенова, Вихра Манова, Александър Карапанчев, Ангелина Илиева, Диана Павлова, Искра Христова, Светла Йосифова, Николай Светлев – редактори, 2013

Калин Ненов, Евгения Василева, Илка Чечова – коректори, 2013

Калин Ненов – предговор, 2013

Елка Парушева, Атанас П. Славов – художници на кориците, 2013

Атанас П. Славов, Елка Парушева, Надежда Коцева – илюстрации, 2013

Александър Василев, Калин Ненов – електронно оформление, 2013

Александър Карапанчев – технически сътрудник, 2013

Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ – издатели, 2013

Благодарим сърдечно на Mandor от sfbg.us за консултациите при оформлението.

За да ви пратим книгата (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com дали искате:

А) илюстрираната версия (с размер 3 MB)

или

Б) версията без картинки (с размер 0,9 MB) – с корица 1; с корица 2; или без корица?

~

И! Сега е моментът да обявим резултатите от Копнежа за корица, който копняхме от началото на март. Затаете дъх…

… и превъртете страницата нагоре – за да видите (пак :D) двете корици, които най-силно грабнаха сърцата и умовете на участниците в Човешката библиотека и Тера Фантазия. Топло приветстваме Елка Парушева и Атанас П. Славов! И ги каним да си изберат от изданията на ЧоБи – всичко, което грабне техните сърца и умове (в рамките на 60 лева 😀 – всеки от двамата).

Имаме и награда-насърчение за още един художник: Надежда Коцева. Надя, моля харесай си две от нашите електронни книги (всичко тук без преводите и Посестримите), пиши ни на пощата – и веднага ти ги пращаме. 🙂

А вие, приятели, може да разгледате деветте предложения, които получихме, в Галерията към сборника.

А сега обратно към него самия…

~

Заплащането на е-изданието е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. Всички приходи отиват при авторите и творческия екип или се влагат в подготовката на следващите книги от поредица „Човешката библиотека“. Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.

Разполагаме и с хартиени бройки от антологията, на цена 15 лева (заради малкия тираж :(), но върху сто процента рециклирана хартия, включително корицата 🙂 – която в техния случай изглежда така:

Ново: От 2014-а хартиените бройки са изчерпани.

И авторите, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са само от един ред. Пишете тук, или във форума, или на мейла горе.

Честита пролет! Вижте каква дъга се е спуснала: да ни поздрави, да ни поведе…

Приятели, продължаваме (:

Последната книга в поредица „Човешката библиотека“ е романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да си поръчате електронното издание. Вижте повече тук.

Приятно четене.
откъс първи
откъс втори 
откъс трети
откъс четвърти
откъс пети
откъс шести

~ ~ ~

Но телефонът безмълвстваше и като че ли излъчваше недружелюбие.
– Хайде! Без мистика и отчаяние! – си заповяда Марта и реши, че ще е най-добре да въведе ред в дома си. За тази цел тя събра наличния състав и постанови: – Започвам разследване относно случая с чортелеците. Моля, потърпевшата госпожа Маца Писанска!
– Маца-Бубастис Писанска! – се обади Мария.
– Никой да не ме прекъсва! Госпожо Писанска, доколкото схванах, тъй наречените чортелеци са те оваляли в сажди и са те „напудрили“ посредством китка пера, събрани от оставките на изядена от тебе гургулица.
– Да – потвърди Маца.
– Не мислиш ли, че това е акт на отмъщение? Чортелеците са решили, че ти неправомерно си лишила от живот едно невинно създание.
– Брей! Продължете четенето на “„За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс седми)”

Приятели, продължаваме (:

Последната книга в поредица „Човешката библиотека“ е романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да си поръчате електронното издание. Вижте повече тук.

Приятно четене.
откъс първи
откъс втори 
откъс трети
откъс четвърти
откъс първи

~ ~ ~

„Значи, подлежа на преработка!“
– Не бъди подозрителен. Искам да постигнеш сам себе си. Освен това не си въобразявай, че мога да превръщам хората в когото си поискам и от някой едър месар мога да направя Езоп. Трябва да се потърсят близки по костен строеж типове…
– И тогава?
– Ха-ха-ха! Ти си представяш някаква кухня, в която нещастниците се преваряват всред страшни мъки. Няма що, фантазията ти е старомодна. А нещата са далеч по-прости – няколко дни приятен сън всред моите хубави „парфюми“… Засега опитите ми са единични. Но са достатъчни само слуховете за тях, за да ме преследват. Много държави искат да ме спечелят… И мен не ме тревожат нападките на моите колеги (те вдигат глас в защита на хуманизма, защото подозират как могат да бъдат използвани моите открития от недобросъвестни хора), а именно тези – на недобросъвестните, които си въобразяват, че трябва да господарстват над планетата. Аз съм по-силна от тях, макар че действията им сериозно ме заплашват. Но, струва ми се, можем да поживеем спокойно още десетина дни в тая вила.
И тя ме въведе в градината през някаква врата, която съвсем не се забелязваше.
Отнякъде се носеше музика. Първата балада на Шопен. Спрях и се заслушах. Изпълнението беше съвършено. Такова, каквото съществуваше само в представите ми.
– Кой свири? – се сепнах, след като звуците затихнаха.
Тя се засмя: Продължете четенето на “„За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс шести)”

Приятели, продължаваме (:

Последната книга в поредица „Човешката библиотека“ е романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да си поръчате електронното издание. Вижте повече тук.

Приятно четене.
откъс първи
откъс втори 
откъс трети
откъс четвърти

~ ~ ~

Когато стъпих в просторния кръгъл хол, подът се размърда под нозете ми. Сякаш ходех по тресавище. Дали беше необикновено мек килим или мозайка, направена от неизвестна материя, и досега не знам, защото винаги, когато минавах, се удивявах на новите ù форми и цветове, които се сменяха в някакво хаотично безредие. Всред хола блестеше басейн, приличащ на огромно човешко око с фосфоресцираща зеница, а водата там имаше странно поведение. Тя беше изпъкнала в средата. Можете ли да си представите нещо подобно?
Дамата в траур ми посочи нещо, което би могло да се вземе за диван, ако не приличаше досущ на гигантски октопод. Със страх се доближих. Веднага най-близкото пипало се уви около мен и аз се почувствах седнал на необичайно удобно кресло, меко, пружиниращо, заемащо очертанията на тялото ми. Когато по-късно опитах да сменя позата си, то се превърна в лежанка, в люлка, сякаш предугаждаше желанията ми. За око на „октопода“ служеше цветен телевизионен екран и по него се плъзгаха фантастични картини, но и те не бяха по-необикновени от рисунките по стените – някаква смесица от древното изкуство на ацтеките, маите и най-модерната живопис. Никъде не се виждаха лампи. Стенописите излъчваха светлина.
Първата ми мисъл, когато се посъвзех, беше: „Къде съм попаднал? Коя е тая жена в траур?“.
Тя се усмихна: Продължете четенето на “„За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс пети)”

Приятели (:

По-долу ще откриете предговора към предстоящото електронно издание на антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“. По-важното обаче е, че може да ни помогнете в подготовката – като:

– участвате, или насърчите ваши рисуващи приятели да участват в Копнежа за корица, който тече до 15 март. Остава точно една седмица – давайте!

– ни пишете искате ли хартиени бройки от антологията и колко. Вече разполагаме с готов тираж – но ако поръчките се окажат много, ще мислим за допечатка.

– ни пишете искате ли да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Тринайсетте цвята на дъгата“ заслужава да излезе в поредица „Човешката библиотека“.

А сега…

Защо сте тук?

Мигар очаквате да откриете нещо по-хубаво, по-истинско от историите, които ви чакат една страница по-нататък? Колко пъти ви се е случвало? Честно?

Така и така сте тук:

Вие вярвате ли на нещата, дето ги пише по предговори, задни корици, рецензии, публикации в пресата? Вярвате ли – дори след като сте прочели самата книга – че рецензентите, предговарящите, представящите също са я прочели? А ако са – полезни ли са ви, техните гледни точки? Влияят ли върху читателския ви избор?

… Още сте тук?

Антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“ беше събрана заради изискванията на Европейската комисия при кандидатстване по програма „Култура“.

Глупости. Антологията беше съставена, защото отдавна имахме нужда от смислен и силен сборник, в който да няма празно.

Грешите. Антологията беше съставена, за да положи основите на следващата, по-голямата антология. Нима сте забравили?

„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Животинчето“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).“

Първоначалната подборка се ограничи – по необходимост – до български текстове, за които разполагаме с качествени преводи на английски език. (Плод от дейностите на Фантазийската преводаческа академия.)

Абсолютно си прав, за сефте. Не че някой ще ти повярва. Все някой – избери си от тоя списък с имена тука – ще изока, че пак е вършала шуробаджанащината. Че пак „нашите“ са се вредили за сметка на „вашите“.

Да окат. Тяхно изконно право е. Знаете, че ако ни проглушат ушите, наше право пък е да не ги включим в следващата, по-голямата антология. Омръзнало ни е, уморено ни е да се държат с нас все едно сме им длъжни…

Авторите са подредени по старшинство – от най-възрастната до най-младата.

Не е вярно. Авторите са подредени по младшинство – на духа. Виж: започваме с най-младия дух, този на Марта… така де, Величка. Следва другият най-млад дух, този на Наско. И тъй – до ненадейно, неподобаващо зрелия дух на Геновева.

Аз бих пренебрегнал подредбата и посегнал към разказите на случаен принцип. Разгръщам на произволна страница и търся отговори. На въпроса, който съм си задал, преди да разгърна.

Но тук навлизаме в други едни сфери…

Всеки автор е представен с по един текст.

И това не е вярно…

… … …

Е – беше ли ви полезен, нашият вътрешен монолог?

И подлежи ли нещо в изкуството на еднозначно тълкуване?

 

Ако имате отговори на тия въпроси – или искате да ни зададете други, ваши си – заповядайте в дома на Човешката библиотека:

http://choveshkata.net

Тя е място за общи търсения. А понякога – като в тези тринайсет истории – и открития.

Айде пак се почна с текстовете за задни корици…

Засмеяно ваш,
Калин