По официалному, Човешката библиотека е фондация. По разбираемо(му?) – нямаме право да залагаме (финансова) печалба в книгите, които издаваме.
(Нямаме и желание, впрочем. Печалбата ни се измерва в човешки ресурс – еле какви хубавци сме се събрали, че и още прииждат… Еле колко ни пълните сърцата и вие, като се открием взаимно. 😀 )
Значи ли това, че не взимаме никакви пари за работата си? (В предната част беше споменато, че сме отбор доброволци – а това предполага работа за без пари.)
Всъщност отговорът е “зависи”. Банално, а? 😀
Една от мисиите, с които започнахме Човешката, беше да осигурим справедливи възнаграждения за всички участници в творческия процес – автори, преводачи, илюстратори, редактори, консултанти, оформители, даже клетите същества, известни като “коректори” (там, където въобще са известни :/).
“Справедливи” в цифри ще рече:
- Ако книгата е българска, поне 20 процента от приходите (корична цена, умножена по тираж) да отиват при авторите.
- Ако е преводна – поне 10 процента да отиват при преводачите, останалите 10 – за авторски права.
- Илюстраторите да получават за всяка илюстрация хонорар, съпоставим с хонорара на авторите/преводачите за сътворения от тях текст за същото време, за което е завършена илюстрацията. Леле какво обяснение се получи… ужасТ! Ще пробвам с пример: Ако една илюстрация в “Последният еднорог” е отнела общо четири часа на художника; и ако за тия четири часа преводачите са сътворили 4 страници превод; и ако за една страница превод сме плащали 5 лева – значи и за илюстрацията ще дадем 4 x 5 = 20 лева. (Ако ви се изправят косите, като видите “такива заплащанийца” – изчакайте до извода най-долу.)
- Редакторите да получават някакъв процент от хонорара на авторите/преводачите – в зависимост от свършената работа. (При добре свършена работа от преводачите/авторите, редакторският хонорар обикновено е 20% от “баш-творческия”.)
- Оформителите и коректорите да взимат по 2-3 хонорарни бройки на 500 тираж. При добре свършена работа от останалите – и това им е много. :PPP
- При консултантите е според качеството и количеството на консултиране. Обикновено авторите директно ги надаряват с бройки, понеже те си ги знаят най-добре кои са. (Да видим сега Ники Теллалов как ще надари Гугъл A.I. с бройка… :D)
Ето един вътрешен поглед към ценообразуването на “Слънце недосегаемо”:
Разходите по печата и транспортирането на романа възлязоха на 5500 лв., при тираж 700. За автора се полагат 20% от (18 x 700) = 2520 лв. Общ разход за “Слънцето” – 8020 лв.
От 700-те бройки: 12 отиват в държавните библиотеки, безплатно (държавата задължава…); 20-ина са хонорарни за редактори, коректори, оформители; още 30-ина раздаваме на “заслужили” – или заслужаващи, но финансово прищафъкнати – човеци и общности: клубове за фантастика, списания и блогове, които насърчават четенето, детски селища SOS…
Значи: остават около 640 бройки за продаване. При разход 8020 лева, производствената цена на едно “Слънце” излиза ~12,60 лв.
Стигаме и до кофти частта: Разпространителите на книги взимат минимум 30 процента от коричната цена. Някои се напъват и за 50. (Няма да кажем кои, понеже материалът е информативен, а не черно-пиарен. 😉 Черно-пиарният се задава в понеделник.)
…Можете ли сами да пресметнете защо ни е най-изгодно, когато си поръчвате книгите направо от нас?
А ето и защо художественият превод в България е ниско платен:
“Последният еднорог” излезе в тираж 1000, при корична цена 7,77 лв. На преводачите му се полагаха 10% от (1000 x 7,77) = 777 лева. “Еднорогът” е около 207 стандартни страници (1800 знака с интервалите) в оригинал. Тоест преводачите са взели по 777/207 = 3,75 лв. на страница.
ОБАЧЕ! Ако пуснем още един тираж от 1000 книги, на корична цена 9 лв., преводачите ще вземат още 900 лева, или по още 900/207 = 4,35 лв. на страница. И общо ще станат 8,10 лв./стр. Това вече бива. 🙂
А ако пуснем още един тираж… Но да не се размечтавам отсега. 😀
Изводът – поне моят извод: Справедливото заплащане, при толкова малък брой читатели, не е равнозначно на достойно заплащане. Ако обаче кръгът читатели се разшири…
Нататък сте вие.
Кал:)н
П.П. Алманахът “ФантАstika” – поне засега – е изключение. Там заплащането не е в пари, а само в хонорарни бройки – една пета (20%) от тиража, разпределени пропорционално на публикуваните текстове. 20% от 500 бройки е 100 алманаха. При петдесетина автори и преводачи, сметнете колко бройки се падат на човек средно…
Докато вие смятате, аз няма да унивам – само ще си припомня горния извод. 😉
